Бохем, любовчия и още нещо: Неосъщественият брак на красивия Кирил Преславски

Когато българският цар Борис III се жени през есента на 1930 г. за италианската принцеса Джована Савойска, сватбата събира представители на всички европейски монархии, пише "Телеграф".

Радостното е, че младоженците са истински влюбени, което не е често явление при царските сватби. Според брачния кодекс на европейските монархии един владетел може да има много любовници, но съпругата му задължително е от царско коляно.

Ако случайно той сключи морганитичен (неравностоен) брак, то трябва да абдикира и получава по-нисък ранг.

Такъв е случаят и с първия български монарх след Освобождението княз Батенберг, който заради неравностоен брак получава по-ниската титла граф Хартенау.

Същото се случва и с английския монарх Едуард VIII, абдикирал от трона през 1936 г. Чак след края на Втората световна война новите политически дадености променят ex lege това правило.

През 1930 г. до младоженците висок и строен шафер привлича погледите. Това е с 1 година по-младият брат на царя принц Кирил Преславски.

Красавецът е желан ерген и изтъкнат бохем. Ако царската двойка остане без мъжки наследник, Кирил е вторият поред в наследието на трона. Цар Борис също е загрижен за брат си и го подканя да се огледа за подходяща принцеса. Но младият принц вече има сериозна романтична тръпка, която ще остави завинаги следи в сърцето му.

Слухове

След 1944 г. комунистическата преса умишлено дава простор на различни слухове, компрометиращи царското семейство. Особено за принц Кирил се пише, че е бонвиван, разхищавал народната пара за десетките си любовници, глезотии и воаяжи.

Истината е, че принц Кирил до края на краткия си живот обича истински само една жена – румънската принцеса Илеана. За съжаление и двамата аристократи нямат щастие в любовта и живота. Илеана е най-малката дъщеря на румънския крал Фердинанд и кралица Мария Единбургска.

Царстващите фамилии и на Илеана, и на Кирил не са от най-щастливите. Женени според традициите, любовта и разбирателството липсват. Бащата на румънската фамилия – Фердинанд Хохенцолерн, е племенник на крал Карол I и Елизабета фон Вид, известна още като писателка с псевдоним Кармен Силва, които остават бездетни.

В младостта си Фердинанд се влюбва в придворната дама Елена Въчареску.

Така набързо той е оженен за подходящата внучка на британската кралица Виктория принцеса Мари Единбургска, роднина по майчина линия и с руския император Александър II.

По това време Мари е влюбена в Уелския принц и бъдещ крал Джордж V. И за двамата бракът не е по любов, но двойката има 5 деца. Скоро всички научават за скандалната връзка на румънската кралица с министър-председателя принц Бароу Щирбей.

Според историци без съмнение Илеана и по-малкият й брат Мирча са плод на тази любовна връзка. Въпреки скандала Фердинанд признава децата за свои.

Балчик

За България кралица Мария остава в историята като създателката на красивия дворцов комплекс в Балчик. Романтичната кралица, влюбена в красотата на природата на този черноморски бряг и търсеща истината в различните религии, създава един прекрасен ашрам на православието, исляма и бахайската вяра, която тя изповядва.

Именно дворецът в Балчик става любовно гнездо и на Илеана и българския принц Кирил. Те се запознават на прием в Букурещ и Кирил е покорен от нежната красота на 15 г. по-младата девойка. Тя също го харесва и намира начин да се срещнат отново.

През 1929 и 1930 г. двамата имат поредица от романтични срещи ту в Балчик, ту в Евксиноград.

Връзката им става явна и се заговорва за брак между тях. Илеана е обичана от румънците, тя е популярна заради своята социална активност сред народа.

Всички смятат, че бракът е предстоящ, и започват дипломатически преговори за това. Но, уви, съдбата взима обратен завой.

През 1927 г. на 61 г. умира внезапно Фердинанд и на трона сяда най-големият син Карол II. Макар и силно покровителстван от баща си, Карол е неуравновесен и себичен. Докато е ръководител на горната камара на парламента, той тайно сключва брак в Одеса с дъщерята на генерал, което е против конституцията.

Като незаконен този брак е анулиран от съда, а Карол е лишен от наследствени права. Под натиск обаче той се жени за гръцката принцеса Елена, но през 1928 г. се развеждат. До 1930 г. Румъния се управлява от регентство, но пред същата година Карол е утвърден за крал.

Озлобен от своите неудачи, от слуховете, че Илеана е незаконородена, и от загубите на Добруджа, той забранява брака на Кирил и Илеана като неудобен политически. Влюбените са съкрушени, но съвестно се подчиняват на царските си задължения. Но и двамата имат нещастен личен живот.

Хайлайф

През следващите години принц Кирил има няколко връзки с дами от хайлайфа като някоя си Соня Хени и певицата Надя Ножарова. Но никога повече не се жени до трагичната му смърт, осъден от Народния съд през 1945 г.

А Карол насила и бързо омъжва през 1931 г. сестра си за ерцхерцог Антон Австрийски, принц на Тоскана. Карол II неофициално изгонва Илеана от Румъния, като след свободата не разрешава съпругът й – един Хабсбург, да пребивава на румънска земя.

И така обрича семейството си на изгнание и скиталчество. Те се установяват в Австрия, а след аншлуса съпругът й е мобилизиран в Луфтвафе.

Вярна на себе си, тя открива болница за ранени край Виена и е милосърдна сестра през цялата Втора световна война. Но родният край е в сърцето й и след края на войната семейството се връща в Румъния в наследения замък Бран, където тя пак работи като медицинска сестра в болница.

Но новият режим и Червената армия поставят под домашен арест херцог Антон и принуждават кралската фамилия да напусне Румъния. Илеана и съпругът й емигрират първо в Швейцария, после в слънчева Аржентина и през 1965 г. се установяват в САЩ.

Илеана ражда 6 деца, едно от които – принцеса Александра, се омъжва за херцог Ойген Еберхард – син на българската княгиня Надежда, сестра на принц Кирил. Но семейството се разпада и следва развод.

Разочарование

Принцесата все още търси взаимност и любов и се жени повторно за сънародника си Стефан Нисареску. Но скоро отново е разочарована и следва нова раздяла. Тя намира утеха в социални дейности – работи в Румънската православна църква в САЩ, издава книги и чете лекции срещу комунизма и режима в Румъния.

Отвратена от световната суета, заминава за Франция и става послушница в православен манастир там, където след 2 години приема монашество под името сестра Александра.

Малко по-късно се връща в САЩ, където със свои средства основава православен манастир в Пенсилвания, където остава до смъртта си през 1991 г. Принцеса Илеана успява да посети Румъния едва през 1990 г., когато споделя: „Цял живот страдах за съдбата на любимата ми родна Румъния и за това, че не можах да стана принцеса Преславска и Българска”.