Германия - меката на екологичната храна

Каква е разликата между екологично и обикновено яйце? На пръв поглед никаква, пише profit.bg.

Разликата е в процеса на производство – никакви синтетични пестициди, претъпкани ферми с животни, инвензивни техники за отглеждане.

„По-екологично е“, обобщава Джойс Мовиюс от екологичната организация BÖLW в Германия - основния екологичен пазар в Европа и втори в света, след САЩ. ЕС работи от 2014 г. по нова директива за регулиране на бизнеса с екологични продукти, който през 2015 г. нарасна с над 7% и донесе 75 млрд. евро.

Липсата на консенсус по много теми, най-вече полемиката около равнището на пестицидите, предизвика война в Брюксел и превърна директивата в една от най-обсъжданите в историята на Комисията по земеделие.

Екологичен, биологичен, органичен – всички са синоними. Ключът не е в крайният продукт, сертифицира се процесът, пише испанският вестник El Pais. „Директивата казва как се произвежда, етикетира и контролира“, разяснява Мовиюс.

Европейските земеделци, произвеждащи органични стоки, не могат да използват синтетични пестициди (въпреки че е разрешен ограничен списък от пестициди и фитосанитарни натурални продукти) и да дават антибиотици на животните. Те трябва да имат достъп до естествена светлина и да могат да се движат свободно на полето.

„Осигурява се по-голямо биоразнообразие и се предотвратява възможността животните да развият резистентност към бактериите, което не е добре нито за тяхното здраве, нито за здравето на хората“, обяснява Анна Мария Харинг, доцент по пазарни политики в земеделието от университета в Еберсвалде.

За получаването на екологичен сертификат е необходимо за три години да бъдат забранени всички видове изкуствени торове. Много потребители не знаят, че сертификатът се предоставя, дори крайният продукт да съдържа остатъци от забранени химически вещества за този вид храни. Разбира се, ако равнището не превишава определен праг, който е в сила и за конвенционалната храна.

„Проблемът е, че замърсяването може да дойде отвсякъде“, коментира Изабел Буске, представител в Брюксел на Германската федерация на асоциациите на потребителите. „Ако съседът ви е традиционен земеделец, не можете да предотвратите разнасянето от вятъра на пестицидите, които той използва, във вашите посеви“, допълва тя.

Лудоф фон Мазтлан поел юздите на екологичната ферма Brodowin с площ от над 1000 хектара между Берлин и полската граница. „Рентабилно е, но трябва да се инвестират много време и пари“, казва той.

С 1600 кокошки, 220 крави и 300 млечни кози, фермата има собствена марка и снабдява както компаниите в района, така и крайните потребители чрез онлайн магазина си.

Малък магазин, пълен с екологични продукти, произведени във фермата, е първата задължителна спирка, преди да стигнете до оборите. „Животните ни излизат на полето, за да пасат всеки ден“, казва Фон Мазтлан, показвайки гордо добитъка си.

На няколко минути с кола по неасфалтиран път се намират посевите – лук, картофи, различни видове цветно зеле, тикви, обградени от дива природа.

„Един от основните нутриенти за растенията е азотът - вещество, което се осигурява благодарение на бактериите, живеещи в горените на зеленчуците", обяснява фермерът.

Екологичното земеделие получава подкрепа от обществото, което се тревожи все повече за здравето си и за околната среда. Както в Германия, така и в други европейски страни се срещат специализирани магазини за биологични храни, които наводняват и супермаркетите с традиционна храна.

Но цената продължава да е основа спирачка пред потребителите.

„Екологичните продукти излизат между 30 и 50% по-скъпо“, потвърждава Фон Мазтлан, но „много граждани са готови да платят за тях“, допълва той. „Въпросът не е толкова да е по-здравословно, защото днешната храна е фантастична – както органичната, така и конвенционалната, въпросът е да се причиняват по-малко вреди на природата“, казва още Фон Мазтлан.

В същото време в Брюксел се води законодателна война за определянето на нова директива, която да регулира екологичната продукция. Европейската комисия започна обществено обсъждане и през 2014 г. предложи да създаде нов регламент за сектора.

След години на тежки преговори, в началото на юли се стигна до плахо политическо съгласие между комисията, парламента и съвета в очакване на окончателното гласуване.

„Преговорите бяха трудни от самото начало“, казва Норбер Линс, германски евродепутат от Европейската народна партия. Най-противоречивият момент, според много членове на ЕП, е свързан с предложението на комисията само храните без никакви пестициди (равнище под 0.01 милиграма за килограм, равносилно на бебешката храна) да бъдат сертифицирани като екологични.

„Ние бяхме съгласни с комисията и предложихме - в случай на неволно замърсяване, производителят на органични продукти да бъде обезщетен“, казва Лидия Сенра, испански евродепутат от Партията на европейската левица.

Предложението на Комисията за пестицидите в крайна сметка не беше включено в текста - за щастие на едни и разочарование на други. „Мнозинството евродепутати заявиха, че не желаят никакъв нов праг на пестицидите, а искат подобряване на контрола“, казва германецът Мартин Хауслинг от Зелената партия и ръководител на преговарящия екип в Европейския парламент.

Нишов бизнес

В Берлин лесно можете да откриете екологични пазари на открито и магазини, в които се продават само сертифицирани продукти. В източната част на града дори има биохотел. Хотел „Алмодовар“, посветен на известния испански режисьор Педро Алмодовар, се намира в квартал Фридрихшайн.

Дървени маси и мебели в ориенталски стил доминират в интериора, който е скромен, но грижливо подбран. Менюто на деня, написано с тебешир върху дъска, уверява, че храните са 100% екологични.

„Посетихме няколко банки, преди да ни отпуснат заем. Казваха ни, че сме луди“, разказва собственичката на хотела Александра Мюлер-Бенц. „Сега имаме клиенти от цял свят, въпреки че някои правят резервация, без да знаят, че тук всичко е екологично, дори боята и подът“, отбелязва тя.

Макар че все още са нишов бизнес, екологичните продукти постигат растеж с 500 000 хектара на година в Европа в последните десет години, показват данни на Евростат. През 2015 г. те са заемали 6.2% от обработваемите земи. Целта е да достигнат 50% до 2030 г.

Кристен Арп от екологичната организация BNN казва, че Германия имала специализирани магазини още в края на 70-те години на миналия век, въпреки че липсвала европейска регламентация. През 1991 г. е приета първата европейска директива, а през 2010 г. е въведен европейският етикет organic leaf, който сертифицира, че процесът отговаря на стандартите.

„Ние бяхме пионерите. Днес имаме около 2500 магазина и продажбите на екологични продукти представляват 5% от целия хранителен сектор“, казва Арп.

Благодарение на демографската си сила, дълга екологична традиция и политическата подкрепа за сектора, Германия се превърна в безспорен лидер от гледна точка на размера на пазара – през 2015 г. той нарасна с 10% и донесе печалба от 8.5 млрд. евро - почти една трета от целия европейски пазар, оценяван на 30 млрд. евро.

Мария Долорес Раигон, преподавател в Политехническия университет във Валенсия и председател на Испанското дружество за екологично земеделие, обяснява, че „съществуват два вида Европа с различни цели. Едната, на север, е потребител, а другата, на юг, е производител“. „Но нещата започват да се променят“, допълва тя.

Една от големите критики към органичното земеделие е по-малката му производителност, в сравнение с традиционното, поради което са необходими повече земи, за да не се използват интензивни техники за производство.

„Но има изследвания, които казват обратното. Необходимо е да заложим на изследванията и да променим начина си на потребление, ако искаме да стимулираме този вид земеделие“, казва Харлинг от университета в Еберсвалде.

„Купувам си биологични продукти през два дни“, споделя Даниел, млад дизайнер от Хамбург, на излизане от магазина Alnatura в Берлин - една от най-големите специализирани вериги в Германия. „Мисля, че изхвърляме твърде много химически продукти в природата и това е моят малък принос“, допълва той.

„Потребителите се доверяват на етикета, но не винаги знаят какво означава екологичен, а етикетите не помагат“, категорична е Изабел Буске.

Освен на европейския печат, страни, като Германия, разчитат и на собствени сертификати, всеки от които разполага със свой етикет. „Това е въпрос, по който трябва да се работи. Най-важното е потребителят да знае какво купува“, казва Буске.