Много пари са нужни, за да не умре България

Повече от всичко е ясно, че за преодоляване на демографския срив са необходими много пари. Раждаемостта намалява заради бедността ни. Мерките, които сега се вземат за икономическото ни развитие и за нарастване на доходите, не са достатъчни за стопиране на демографската криза, тя продължава да ни свлича надолу, пише в анализ в. "Труд". 

Следователно ние сме длъжни да мислим и да действаме стратегически. А за това стратегическо действие има два фронта. Единият е да се вземат неотложни решения за крупно стимулиране на раждаемостта.

Вторият фронт изисква да се предприемат решителни действия за коренно преустройство на държавното управление, водещо към благоденствие на нацията през следващите десетилетия.

България умира с бързи темпове заради чудо нечувано и невиждано

Това, което ще ви представя от тук нататък, са мои лични виждания за нашето бъдещо развитие. Това не е натрапване, а опит да се осветлят основните параметри на това развитие.

1. Държавата поема финансовото осигуряване за отглеждането на едно и две деца с 300 и 600 лева месечно за семейства с доход до 2 500 лева. Да се дискутира дали може да се осигури някакво по-малко подпомагане на вече родените деца. И в двата случая горната граница на подпомагането е 18-годишна възраст.

2. Да се извърши цялостно преустройство на държавния апарат, като съответните комитети, агенции и институти преминат към министерствата с изключение на десетина от най- важните.

Да се осъществи постепенно намаляване на съставите им до 50% в рамките на 5 – 10 години. Да се съкратят решително служебните коли, служебни коли да се осигуряват само за президента и вицепрезидента, за председателя на Народното събрание, както и за министър-председателя и министрите.

3. За министри и заместник-министри, за началници на всякакви държавни институции да се назначават най-добрите специалисти от съответните области без значение на тяхната партийна принадлежност.

При това положение отпадат щатните съветници. Допуска се назначаване на хонорувани съветници, когато става дума за отлични специалисти, които не могат да се разделят с постоянната си работа.

4. Сегашната управление на държавата от 28 областни управи и 265 общини е толкова разпокъсано, че трудно могат да се осъществяват по-крупни инициативи. Това е управление на дребно, липсват перспективни начинания. Областните управи се грижат главно за продажбата на останалите късчета държавна земя.

Липсва каквато и да е стопанска инициатива. Липсва разработването на природните ни богатства. Областните управи разчитат на общините, а общините от своя страна разчитат на областните управи.

В края на краищата имаме едно пълно занемаряване на стопанската инициатива. Цели райони запустяват, хората се изселват, училищата се затварят, няма магазини, няма аптеки, пътищата са в безобразно състояние.

Цветущите някога градини трънясват, човешки крак не може да стъпи в тях. Затова и селското стопанство и принадлежащите към него животновъдство, градинарство, овощарство, пчеларство тотално западат.

Ето защо предлагам областните управи да се закрият, а териториалното управление да се поеме изцяло от около 100 околии, като околийските управи да подлежат на изборност.

Там, където в дадена околия има едно или повече градчета, те ще са със свои кметства, подчинени на околийските управления. При това положение ще имаме действително териториално управление без сложното дублиране на области и общини.

При тази нова даденост ще е наложително да се изработи програма за цялостното развитие на националната територия, на земеделието, животновъдството, градинарството и овощарството, на природните ни богатства, на балнеолечението /нови балнеолечебници/, на зимния и летния туризъм / включително и десетки лифтове/.

България има отлични природни условия за развитието на тези направления, но нашите псевдо-природозащитници, щедро възнаграждавани от външни „доброжелатели“, спъват най-арогантно тези прекрасни възможности.

Следователно освен национална програма за развитието на българската територия е необходимо да се изработи и ново законодателство, което да отреже този национален саботаж и да отприщи инициативата за развитието на всестранно процъфтяваща българска държава.

Ще е необходима и промяна в конституцията, нов закон за териториалното управление на България.

5. Споделям идеятa България да въведе управление на държавата от правителство, съставено от всички партии, получили повече от 4 процента на парламентарни избори. Следователно това ще е управление не на една партия или коалиция, а национално управление без опозиция.

Това изключително важно нововъведение следва да се узакони от Велико народно събрание, което може да стане в началото на 2021 година.
Става дума за истинска революция в управлението на държавата.

Партиите се обединяват за общо национално управление като израз на националното единение. Разбира се, че това е адски трудно, мнозина ще кажат, че това е невъзможно. Но друг изход нямаме, другият изход е загиването на България.

6. Да се предприемат специални грижи за завръщане на способните ни млади специалисти от чужбина и за включването им в управлението на държавата. Това е трудна и сложна задача, но трябва да се намери практическото u решаване.

7. Необходима е държавна стратегия за развитието на новите технологии. За целта да се изберат три – четири висши учебни заведения, които да се преустроят като модерни бази за обучение на млади специалисти, за развитие на наука и на съответно производство.

8. Начиная от 2021 година да се осигуряват средства за ежегодно увеличаване числеността на българската армия с 2 000 военнослужещи. Необходимите средства ще дойдат главно от съкращенията на държавния апарат.

9. Повече от наложително е да се прекрати неглижирането на президента и президентската институция. Сегашната практика да се отхвърля всяко предложение на президента ни лишава от възможности за усъвършенстване на държавното управление.

Тази ненавист се поражда не от недостатъци на неговите предложения, а тъкмо обратното – защото те са съдържателни и национално значими. Но неговият висок рейтинг поражда въпросното противодействие.

Най-сетне имаме един истински президент и България само ще спечели, ако властта и по-специално парламентът престане да се отнася към него враждебно. Какво ще е нашето единение без държавника с най-висок рейтинг?

10. Всички тези преустройства на държавата, на нейното управление на национално и местно равнище следва да се превърнат в национална харта за бъдещото развитие на България през следващите примерно две десетилетия.

Става дума за нова национална стратегия за ускорено развитие, чрез която да се изравним с напредналите европейски страни и което ще ни донесе решаването на всички национални проблеми и тежнения.

Именно с тази цел и с това основание да се организира национална дискусия, която да се проведе през 2020 година. Как ще се оформи хартата и от кого оставям да се предложи в хода на самата дискусия.

Все пак бих насочил вниманието към професор Иван Ангелов от икономическия институт на БАН, който е най-добрият икономист на България в момента. Той би могъл да е председател на комисията по изработването на проекта за национална харта. Хартата да се приеме от Велико народно събраниe.

Не успеем ли да узреем за национално единение и не стигнем ли до национално управление, разбира се, че ще се запази сегашното статукво. Но в такъв случай ще бъде наложително да се установи едно ново парламентарно поведение между партиите и депутатите – поведение на толерантност, поведение на доброжелателство, поведение на конструктивност.

Без кавги и обиди, без всякакви квалификации, а с преобладаване на обща грижа за бъдещето на държавата.

Нещо повече, много повече. Единението трябва да навлезе като основен мотив в държавното и партийно-политическото поведение, да се уповава на високи национални цели, да се превърне в главен двигател на целия ни национален живот.

Както вече бе отбелязано, постигането на национално управление с участието на партиите, спечелили повече от 4% на парламентарните избори, е трудно да се постигне. Но абсолютно задължително е да се изработи Национална харта за бъдещото развитие на България и тази харта да бъде ръководство за действие на всяко ново българско правителство. Ако това не стане, България ще е без бъдеще.

Новото българско единение и бъдещата национална харта за стратегическото развитие на България през следващите десетилетия във всички случаи трябва да осъществи преодоляването на демографския срив, високо повишаване на жизненото равнище на цялата нация, съживяване на всички райони на страната, цялостен технологичен подем в икономиката и създаването на боеспособна армия, която да е в състояние да отстоява българските предели.

Единението изисква да оставим на втори план политическото разделение на леви и десни, че и на патриоти. Новата епоха, в която навлизаме, изисква всички да сме патриоти, само така ще оцелеем и ще пребъдем.