Нов и неочакван удар може да покоси България след COVID-19

Даваме ли си сметка какво се задава, ако заради кризата с коронавируса секнат парите, изпращани от българите в чужбина? Хиляди хора в България оцеляват единствено благодарение на тези парични потоци. Така започва анализ на "Дойче Веле" на тема "Коронавирус в България: даваме ли си сметка какво се задава?".

Минус 500 милиона евро? Или дори минус 1 милиард? Колко по-малко ще са парите, изпратени у дома от българските граждани, които живеят и работят зад граница?

"Зюддойче Цайтунг": България ще е големият печеливш след края на коронавируса

По предварители оценки, през 2019 година изпратените от тях суми надхвърлят 1,2 милиарда евро. Според последните данни от БНБ, за първите девет месеца на 2019 българите, работещи зад граница, са изпратили над 920 милиона евро на близките си. Най-голямата част от тези парични потоци - близо 190 милиона евро, идва от Германия. Следват я САЩ и Испания.

Кризата с коронавируса обаче върна немалка част от тези хора в България. А предвид очакваните съкращения на работни места и рецесията, в която тепърва ще изпадат икономиките, мнозина от българите зад граница ще се окажат изправени пред избора дали да платят наема си или да изпратят пари на близките си в България. А дори и да успеят да заделят някакви суми, средствата със сигурност ще са по-малко, отколкото преди кризата.

Какво означава това
Известен факт е, че парите, които изпращат българите от чужбина, са повече от преките чуждестранни инвестиции. И макар тези пари да не създават работни места, те не просто поддържат потреблението - харчат се за храна, лекарства, здравни услуги, битови сметки, а буквално подсигуряват оцеляването на хиляди български домакинства.

Като най-бедната страна-членка на ЕС, с най-ниски пенсии и най-нисък дял от БВП на глава от населението, България е и най-зависима от паричните трансфери на работещите в чужбина. Техният спад тепърва ще бъде калкулиран, но към него трябва да се прибави и свиването на преките чуждестранни инвестиции. Те не вдъхват надежди още от началото на 2020, когато никой не подозираше какви ще са мащабите на настъпващата криза.

Данните на БНБ за преките чуждестранни инвестиции през януари и февруари показват спад с над 11% спрямо същия период на 2019 година, който също беше слаб. Показват освен това, че компаниите-майки отпускат все по-малки заеми на дъщерните си дружества в България, а чуждестранните инвеститори избягват да влагат средства в недвижими имоти.

Последствията
Спадът на паричните суми, изпращани от българските емигранти, ще подсили допълнително ефектите от пандемията - покачваща се безработица, свито потребление и свити заплати, изтощени медици в една изтощена здравна система. А всичко заедно ще задълбочи още повече неравенствата вътре в България.

Ако майките, бащите, братята, сестрите на емигрирали българи досега са разчитали на 100-200-300 евро месечно, изпращани от чужбина, сега липсата на тези средства ще ги принуди да се лишават от храна, отопление, здравни услуги. От което следва, че удар ще понесат и съответните бизнеси. В резултат в някои райони на страната бедността ще стане нетърпима, а все повече българи ще се окажат на ръба на оцеляването.

Дава ли си сметка правителството какво се задава на хоризонта, докато всички са фиксирани в ежедневните съобщения за броя новозаразени, интубирани и починали от COVID-19?

Ако при подготовката на икономическите мерки управляващите можеха да ползват чуждо ноу-хау - изплащане на част от заплатите от бюджета, безлихвени кредити, отсрочки за плащания и пр., в този случай просто няма откъде да “препишат”. Защото в никоя друга страна от ЕС няма толкова много хора в риск от бедност и социално изключване. Да не забравяме и това: в България се намират най-изостаналите региони в Общността.

Как ще оцеляват всички тези хора?
Пролетта дойде, а с нея и последните сметки за отопление. Но след няколко месеца топлината отново ще струва пари. За миналия отоплителен сезон молби за енергийни помощи са подали близо 250 000 лица и домакинства, а удовлетворени са били около 190 000 от тях. Как ли ще изглеждат нещата в следващия отоплителен сезон?

И още един въпрос: готова ли е властта за разширяване на социалния патронаж, който в момента обхваща едва 43 500 българи и е изцяло грижа на общините?

Заради кризата с коронавируса местните власти получиха допълнително 20 милиона лева, с които да увеличат броя на подпомаганите. Но тези хора ще имат нужда от помощ и след кризата. Да не говорим, че е изключително трудно да се прогнозира кога изобщо ще настъпи нейният край.

Заради всичко това все по-парещ става въпросът как ще се оцелява в България без средствата, превеждани от чужбина. Могат ли управляващите да спасят хората, чийто живот зависи от тези пари?