Островът, на който Съветският съюз тества биологични оръжия (СНИМКИ)
През 20-те години на миналия век съветското правителство започва да търси изолирано място, на което да изгради военен комплекс, тестващ биологични оръжия, пише profit.bg.
Идеалното място би бил далечен остров, заобиколен от рядко населена пустиня и разположен в рамките на страната, но далеч от границите й с други държави.
Редица острови са включени в списъка, включително един в Бяло море и друг в езерото Селигер, но този, който в крайна сметка се превръща в дом за най-голямата в света тестова база на биологични оръжия, е остров Возрождение в Аралско море.
През 1948 г. е създадена топсекретна биологична оръжейна лаборатория, наречена Аралск-7. До затварянето й през 90-те години на миналия век лабораторията изследва някои от най-смъртоносните патогени, известни на човека, включително чума, антракс, едра шарка, бруцелоза, туларемия, ботулин и венецуелски конски енцефалит.
Други са генетично модифицирани, за да бъдат устойчиви на съществуващите медикаменти, посочва Amusing Planet.
Генади Лепьошкин - лекар, микробиолог и пенсиониран полковник от съветската армия, който прекара 18 години, ръководейки екипи от изследователи на остров Возрождение, казва пред журналист на The New York Times: „Използвахме маймуни, около 200-300 годишно. Слагахме ги в клетки в близост до устройства, които измерват концентрацията на микроби във въздуха“.
След като са изложени на заразата, животните са отвеждани до лабораториите, където се тества кръвта им и се наблюдава развитието на болестта. Те умират в рамките на седмици, а след това екипите правят аутопсии.
В пика на развитието си лабораторният комплекс използва около 1500 служители, които живеят в единствения град на острова - Кантубек. Той разполага със социален клуб, стадион, няколко училища и магазини."Беше красиво място", спомня си Генади Лепьошкин. "Водата беше чиста и ние обичахме да плуваме и да правим слънчеви бани след работа“, посочва още той.
Днес целият комплекс е в руини, а самият остров вече не съществува - той се поглъща от заобикалящата го среда, докато Аралското море бавно изсъхва.
Когато е построен комплексът за биологични оръжия в средата на 20-и век, Аралско море е четвъртото по големина езеро в света с площ от 68 000 квадратни километра.
Но лошо планираната схема за напояване започва да изсмуква непропорционално големи количества вода от реките, захранващи езерото, а то започва да се свива.
Следователно остров Возрождение започва да расте от 200 кв. км до почти десет пъти по-голяма площ от първоначалния му размер. В началото на 2000-те години каналите на юг изчезват напълно и островът става част от континента.
Независимо от опасното му минало Возрождение често се посещава от скитници, които повреждат лабораторните сгради, както и тези в Кантубек, които също са в развалини.
Според експерти повечето от агентите и патогените, отговорни за смъртоносните болести, тествани на острова, вероятно вече са мъртви, убити от интензивната ултравиолетова радиация на слънцето и редовните летни температури от 60° C.
Изключението е антраксът, който може да оцелее в почвата в продължение на векове. Когато руснаците напускат острова през 90-те години, те набързо погребват тонове спори на антракс, за да покрият нарушението на договора от 1972 г., забраняващ всички биологични оръжия.В началото на 2000-те години официални представители от САЩ и Узбекистан идват на острова и палят част от сградите в опит да унищожат останалите патогени.
Отделът за отбрана на САЩ вярва, че спорите са унищожени, но никой не може да го твърди със сигурност.
Лепьошкин и други учени, работили по съветската програма за биологични оръжия, казват, че суперустойчивите бактерии от балонична чума все още могат да се разпространяват от поколения плъхове, чакащи да бъдат предадени на хората.
Онези, които посещават руините, са изложени на висок риск от инфекции и поставянето на начало на епидемия.
Казахстанското правителство пък примамва петролната индустрия с обещания за големи находки в Аралското море и вече се провеждат проучвателни сондажи в района.