Проклятие дебне звездите на Костурица - един се обесва, друг влиза в лудница

Режисьорът Емир Кустурица даде страхотен шанс на аматьори, които той наричаше "необработени диаманти", тъй като преди това не са имали актьорски опит, но са се показали блестящо на екрана.

Много от тях обаче са завършват живота си трагично.

Това са три кинолегенди, които станаха известни заради филмите на Емир Кустурица, но завършиха безславно.

Давор Дуймович

На 31 май 1999 г. големият актьорски талант Давор Дуймович напуска този свят на 29 години. Едва на 18 години той става звезда, но за съжаление скоро потъва в забрава, пише "Вечер".

Давор става най-известен с ролята си на Перхан във филма на Кустурица "Дом за бесене" (показан в България под заглавие „Циганско време“ - бел. ред.). Той е роден в Сараево в бедно семейство. Казва, че иска да свири на пиано.

„Бяхме бедни, нямах инструмент, но майка ми познаваше чистачка в училище, която отключваше класната стая вечер и аз се упражнявах там".

След училище ходи при баща си, който работи на пазара „Маркале“. Той случайно се отбива за сок в близкия ресторант, когато там идват Емир Кустурица и неговият помощник Киро Мандич. Поканен е на кастинга за филма "Баща в командировка" и по време на пробните снимки се оказва идеален за ролята.

След филма "Баща в командировка", награден със "Златна палма" в Кан, той решава да влезе във филмовата академия. Тогава не успява и не се опитва повече.

„На шега казвам, че ще отида в академията при условие, че преподавам. Не мисля, че имаше нужда, защото исках да играя, докато не ми писне, докато не писне на публиката. Всъщност никога не съм имал намерение да бъда актьор“, признава той.

На 18 години става главен актьор във филма на Кустурица "Дом за бесене".

"Перхан ми дойде като съдба, да получа главната роля след филма "Баща в командировка", Перхан е култ към нещо циганско и ще бъде още 200 години."

Сравняват го с Дъстин Хофман и казват, че му се усмихва сериозна световна кариера, но тук историята поема в друга посока.

В началото на 90-те Давор се пристрастява към хероина, няколко пъти се опитва да се лекува, но без успех.

„Не бих пожелал това, което хероинът прави, и на най-големия си враг. Първоначално беше, че съм малък, така че съм любопитен, но в този случай любопитството плаща за пристрастяването".

Войната го заварва в Сараево, откъдето отива в Белград. През този период той заснема още няколко филма, най-известният от които е "Underground". След края на войната той се премества в Баня Лука, а след това с приятелката си в Словения. По това време той се бори с тежка депресия и алкохолизъм.

Той казва: "Чакам страната да се успокои". Но не дочаква. На 31 май 1999 г. се обесва.

Любица Аджович

Любица Аджович е ромка, в която Кустурица вижда добър актьорски потенциал.

За първи път се появява във филма на Емир Кустурица „Дом за бесене“, където играе баба Хатиджа. Ролята й донася популярност и заедно със снимачния екип Любица Аджович присъства и на филмовия фестивал в Кан.

Вторият път Кустурица отново я ангажира за филма "Черна котка, бял котарак", където тя майсторски изиграва ролята на баба Судка. Въпреки че й предлагат роли в Германия, тя ги отказва, защото иска да работи само с Кустурица.

Любица Аджович е родена в Скопие. Тя живее в Бар. Към края на живота си тя остава по-дълго във Франция и Швеция. Тя е майка на девет деца.

След като напуска Черна гора, тя иска политическо убежище във Франция през 2001 г., оправдавайки молбата си със страх от мафията. Малко след завръщането си в Черна гора през 2006 г. тя почива след кратко боледуване на 82-годишна възраст.

Известният режисьор открива Любица в ромска къща в град Заград, недалеч от Сутоморе. Той е очарован от естествения й талант и харизма и затова решава да я изправи пред камерите. Кустурица е този, който изстрелва Любица Аджович в света на киното и тя му е благодарна за това.

Талантът й е толкова автентичен, че мнозина я възприемат като истински професионалист. Любица печели награда за ролята си на филмовия фестивал в Кан през 1992 г.

Но въпреки успеха в света на киното, Любица Аджович се връща към корените си. Решава да се върне към предишната си професия – гадаене на плажа в Сутоморе. Това предизвика много спекулации и истории за живота й.

Тя има девет деца и така и не успява да разбере точния брой на внуците и правнуците си. На въпроса защо се занимава с гледане на карти, тя отговаря каза, че това ще нахрани всички нейни деца.

Тя е обвинена погрешка в трафик на деца

Преди смъртта й новината за участието й в трафик на деца е публикувана погрешка и недоглеждане на журналисти от агенция Танюг. Тази новина скоро е опровергана след проверка и бързата реакция на семейство Аджович.

Емир Кустурица изразява дълбоко съжаление за нейната смърт. Той казва, че снимането е най-вълнуващото преживяване в кариерата му. Той подчертава, че Любица е уникален талант и че всеки кадър, заснет заедно, е безценен опит за него като режисьор.

Александър Саша Зуровац

Той става известен с ролята на Влада Кликър във филма на Кустурица "Спомняш ли си, Доли Бел?".

За съжаление съдбата му е изключително тежка. Роден е през 1948 г. в Мостар, а на 12 години се премества със семейството си в Сараево. Режисьорът Томо Янич го наема през 1966 г. за филма си "Глинен гълъб". 

"Кустурица ме видя във филма "Глинен гълъб" и ме извика да говорим. Той беше доволен, така че веднага получих сценария. Преди всеки кадър Куста даваше инструкции на актьорите, но аз нямах нужда от тях. Учих внимателно вкъщи, така че вече знаех ролята си наизуст. Нищо не трябваше да ми се казва два пъти. Бях интелигентен, добър актьор от дете, но Куста разкри тази дарба в мен", казва Зуровац.

След големия успех на "Спомняш ли си, Доли Бел?", хората започват да разпознават Зуровац по улицата, да му плащат за питиета... 

"Казаха, че съм звезда, а аз им казах, че звездите блестят горе, на небето. Исках да остана това, което винаги съм бил. Такива бяха времената. Можех да продължа кариерата си в чужбина. Исках да бъда като Гари Купър и Джон Уейн или дори Ричард Бъртън, който обичаше Елизабет Тейлър. Мисля, че бих бил добър в уестърн", споделя той.

За съжаление животът му се преобръща през 1988 г., когато майка му умира. Тази загуба го удря тежко. Според Борислав Колак актьорът е настанен в Социално-лечебното заведение "Жакеш".

Той остава дълго време в Гаревац, където споменатата институция има условия за настаняване и лечение на пациенти. Там го заварва и войната.

Напуска Тузла през 1996 г. Живее в Сараево със сестра си Добрила. Съпругът й скоро се разболява сериозно, така че тя настанява Саша в институция за грижи за хора с умствени увреждания в Баковици близо до Фойница.

Умира там през 2016 г. на 69-годишна възраст.

Редакция: БЛИЦ