Сензационни разктирия за най-голямото и мистериозно златно съкровище на света!

Близо 30 години американският предприемач Бърнард Кейзър върви по стъпките на съкровище, което нарича най-голямото в историята. Според легендата съкровищата на тамплиерите или на инките били скрити на самия остров, където някога е живял прототипът на Робинзон Крузо.

Пътят до тях е зашифрован в тайнствен монумент, свързан с името на велик мореплавател, а единствената следа се пази от наследницата на южноамериканска революционерка.

Някога историите за ловци на съкровища започвали с изгубена пиратска карта, мистериозно послание в бутилка или приказка, дочута в пристанищна кръчма. Историята на Бърнард Кейзър няма толкова красиво начало. Той научил за своето съкровище от телевизионно предаване.

По канала Discovery разказвали за испанския генерал Хуан Естебан Убила, живял в началото на XVIII век. В онези години две могъщи европейски династии се борели за испанския престол: Бурбоните и Хабсбургите. Убила се причислявал към привържениците на Хабсбургите, но победата им изглеждала все по-малко вероятна с всяка изминала година. И тогава той решил да скрие съкровищата на Испанската империя, за да не попаднат при Бурбоните.

Произходът на тези съкровища се обяснява различно. Някои смятат, че става дума за богатството на последния император на инките Атауалпа, ограбено от конкистадорите, но все още неизпратено в Европа. Други са убедени, че у Убила били тамплиерските реликви, открити в Йерусалимския храм по време на кръстоносните походи. Разбира се, нито едната, нито другата версия имат документални доказателства. Всичко това е просто легенда.

През 1714 г. флотилия под командването на генерал Убила достигнала необитаемия остров Мас а Тиера, разположен край западния бряг на Южна Америка по пътя за нос Хорн. По онова време това бил истинският край на света.

От време на време се мяркали галеони, носещи злато и сребро от мините в испанските колонии, или пиратски кораби, които се надявали да спечелят от тях. Но след като попълнели водата и провизиите си, и едните, и другите отплавали надалеч. Никой не се задържал там задълго - поне не доброволно. 

По едно време единственият жител на острова бил английският моряк Александър Селкърк. През 1704 г. той заявил на своя капитан, че е самоубийство да плава по-нататък на такова продънено корито и поискал да бъде оставен на първия остров. Капитанът така и направил. Селкърк трябвало да оцелява сам на Мас а Тиера почти пет години, докато не е взет от капери, които разглеждали острова. Романът за Робинзон Крузо е вдъхновен именно от спомените на Селкърк.

Така или иначе, до пристигането на испанската флотилия Маса а Тиера отново опустял. Това било в полза на генерал Убила: колкото по-малко свидетели, толкова по-добре. Неговите моряци заровили или 80, или 800 бъчви злато, сребро и други ценности, след което завинаги напуснали острова.

Смята се, че Убила е съобщил за съкровището само на съюзниците в Англия. Само след година корабите му попаднали в ураган близо до Флорида и потънали, а самият той загинал.

Повече от два века по-късно чилиецът Луис Кузиньо се разхождал по плажа близо до град Валпараисо, най-близката точка на Южна Америка до Мас а Тиера. Той забелязал в пясъка метална кутия, отстрани на която имало букви, надраскани с нож: Unicorn. Вътре били записките на английския капитан Корнелиъс Уеб. Уеб пишел, че е пристигнал в Мас а Тиера през 1761 г. на своя платноход Unicorn. Следвайки инструкциите на адмирал Джордж Ансън, който посетил острова 20 години преди него, той намерил съкровището на Убила, но лошото време му попречило да го вземе. Съкровището трябвало да бъде изоставено и Unicorn трябвало да бъде откаран във Валпараисо със счупена мачта.

Когато бил близо до сушата, Уеб научил за бунт, който готвели моряците. След това запалил барутния погреб, спуснал лодката и доплувал до брега сам. Корабът се взривил и потънал, целият му екипаж загинал и след това Уеб трябвало да се скрие в Чили под чуждо име. Той написал на Ансън за своите преживявания, като приложил самоделна карта и шифровано съобщение към историята.

Кузиньо открил копието от писмото, което Уеб запазил за себе си. 

През 1950 г. Луис Кузиньо и неговият приятел - италианският граф Хорхе ди Джорджо, който имал яхта, се въоръжили с картата на Корнелиъс Уеб и потеглили към Мас а Тиера. Те се надявали да изкопаят съкровището, но експедицията завършила с пълен провал. Жителите на град Сан Хуан Баутиста, който израснал на острова след Убила, Ансън и Уеб, научили за плановете им и заплашили да убият търсачите на съкровища, ако приберат дори едно песо. Кузиньо и ди Джорджо избрали да не изкушават съдбата и се оттеглили.

Картите и бележките на Уеб са наследени от Мария Еухения Бис, снаха на Луис Кузиньо и дъщеря на известната Бланка Луз Брум, уругвайска художничка, писателка и ляв активист, която се е укрила в Мас а Тиера по време на диктатурата, установена в родината ѝ.

В началото на 90-те години на миналия век Мария Еухения се завърнала на острова, където някога живяла майка ѝ. Причината за това била същата - легендата за златото на генерал Убила. Кореспондент на британския вестник "Индипендънт", който се срещна с жената през 2010 г., твърди, че е забелязал малка татуировка във формата на кука на показалеца ѝ - тайният знак на ловците на съкровища.

Легендата за съкровището от остров Мас а Тиера пленила Бернар Кейзър. Търсенето на съкровища, скрити в едно от най-недостъпните кътчета на планетата, не е най-лесното и евтино нещо, но той имал и пари, и време. Кейзер бил е доста заможен човек: той притежава текстилната фирма Architex International, която произвежда огнеупорни тъкани за НАСА, уточнява Actualno.com.

За начало следвало да се разбере къде в тази история е истината и къде е измислицата. Например генерал Убила се оказал реална историческа личност, но историците не споменавали нито политическите му пристрастия, нито плаването до Мас а Тиера. Съществуването на адмирал Ансън също било извън съмнение.

През 1741 г. той действително посетил острова и разказал подробно за него в книгата си за околосветско плаване. За съкровището в него обаче няма нито дума. Но то е загатнато от мистериозния надпис на Shugborough, тясно свързан с името на адмирала. Той се намира върху странен паметник, който през 1748 г. е издигнат в имението му от по-големия брат на Ансън. Паметникът е украсен с релеф с огледално отражение на картината на Никола Пусен „Пастирите от Аркадия“: трима мъже и една жена, събрани на гроба. А по-долу е шифърът: латинските букви O, U, O, S, V, A, V и V, затворени между буквите D и M. Никой не знае какво означава това, но според една от популярните интерпретации надписът може да съдържа зашифрованите координати на мястото, където са скрити съкровищата.

Но основната следа оставали писмата на капитан Корнелиъс Уеб, открити от Луис Кузиньо. За да ги види с очите си, Кейзър трябвало да отиде в Мас а Тиера или, както сега се нарича островът на Робинзон Крузо. Стигането дотам, макар и по-лесно, отколкото през XVIII век, все още не е толкова просто. Два пъти месечно има катер от Валпараисо до острова; освен това, малък самолет лети периодично, но билетите са на баснословни цени. Кейзър успял да се срещне с Мария Еугения и да я убеди да сподели информация в замяна на дял от плячката.

Според чилийските закони държавата взема 75 процента от стойността на съкровището, но това не ги притеснявало. Ако Убила наистина е скрил толкова много злато, ловците на съкровища така или иначе щели да получат милиарди долари.

След пътуване до острова Кейзър прекарал две години в библиотеката на Музея на британската армия и архива на Индия в Севиля, където се съхраняват архивите на испанските колониални администрации. Той се опитал да намери допълнително потвърждение на легендата и в крайна сметка се натъкнал на депеша, в която генерал Убила бил обявяван за престъпник и се призовавали лоялните поданици на Испания да го заловят жив или мъртъв. Същността на престъпленията, които той извършил, не била уточнена, но датите съвпадали: ловът за Убила беше обявен точно след като той, според легендата, изчезнал със съкровищата.

„Изведнъж ми просветна как да сглобя този пъзел“, спомня си по-късно Кейзър. В края на 1998 г. той организирал първата експедиция до острова. Държавният лиценз позволявал разкопки с ръчни инструменти само шест месеца в годината. Кейзер смятал, че ще се справи даже по-бързо. Все още не е известно какви знаци е посочил Корнелиъс Уеб, но очевидно в писмата му до Ансън се споменава пещера, където някога е живял Селкърк, и някакво „място на скорпиона“. Очевидци съдят за това по думите, изпуснати от Кейзър, и искрения интерес, който предизвикало у него вулканично образувание, смътно наподобяващо скорпион.

Разкопките на Бърнард Кейзър
Не било възможно да се намери съкровището от първия опит, но Кейзър не се отказал. Той харчел хиляди долари на ден за търсенето и лично наблюдавал напредъка на работата. „Обикновено Кейзър се облича в бяло, когато отива на мястото на разкопките, което сериозно усложнява живота на жената, която почиства къщата му и пере дрехите му“, казва журналист от чилийския вестник La Segunda, разговарял с Кейзър през 2001 г. Той му казал, че очаква да намери съкровищата през следващите три години. „Не знам какво ще правя, ако нищо не бъде намерено - признал Кейзър. - Не обичам да мисля за бъдещето.

До края на определеното време Кейзър открил само няколко монети, фрагмент от лула за пушене, използвана от индианците маи, копче от испанска морска униформа и 10 килограма китайски порцелан от династията Сун. Първите находки само убедили иманяря, че е на прав път. Особено се интересувал от порцелана: той още веднъж потвърждавал връзката на острова с Убиле и можело да бъде част от скритите съкровища.

През 2005 г. Кейзър изведнъж се сдобил с конкуренти. На острова пристигнали служители на фирмата Wagner Technologies - разработчик на робота Arturito, оборудвани с георадар и други сензори за търсене на подземни обекти. През същата година той успял да се докаже: за броени дни роботът разкрил гръмко убийство и открил тайник с картечници, гранатомети и други оръжия на територията на прословутата колония Дигнидад – обградено с тел селище, основано в Чили от избягали германски нацисти.

Скоро адвокат Фернандо Урибе-Ечеберия, представляващ Wagner Technologies, обявил успешното приключване на издирването. „Установено е местоположението на най-голямото съкровище в историята“, обявил той. По думите му сензорите на Arturito показали, че на дълбочина от 15 метра се намират златни статуи на инките, десет папски пръстена и всички други реликви, които легендите обещават. Освен, може би, Свещения Граал.

Експерти, интервюирани от New Scientist, заподозрели, че юристът малко преувеличава. Според тях земните радари биха могли да покажат, че има нещо под земята, но определено не са в състояние да определят с такава точност състава на различни обекти. Кейзър бил още по-категоричен. „Вероятно са намерили нещо, но със сигурност не толкова голямо, колкото твърдят - цитира го вестник El Mundo. - Нито един кораб от XVIII век не би могъл да мине през Магелановия проток с осем тона товар.“

Епопеята с робота приключила толкова внезапно, колкото и започнала. Седмици по-късно Wagner Technologies отменил без предизвестие среща с държавни служители, надяващи се да обсъдят предстоящите разкопки. Урибе-Ечеберия обяснил, че е било твърде трудно да се стигне до съкровището, така че фирмата решила да се откаже от претенциите си. И като цяло единствената цел на цялото начинание според него е бил безплатен пиар. Фирмата си прибрала Arturito, а Кайзер остана и продължил търсенето.

Съдилища и скептици
Година след година Кейзър и хората му се опитвали да открият съкровището. Тригодишната експедиция неусетно се разтеглила в петгодишна, а след това - на десет. Всеки път на американеца се струвало, че късметът е много близо. През 2016 г. той уверено аргументира пред журналист от британското списание „1843“, че до октомври ще има злато и скъпоценни камъни на стойност 10 милиарда долара. По това време Кейзър бил инвестирал най-малко пет милиона долара в разкопки.

Годината свършила, започнала следващата, а все още нямало съкровище. Но сега Кейзер имал друга идея. Решил, че с багер нещата ще вървят по-бързо. Към 2018 г. било получено разрешение за използване на техниката, като за това, според испанския вестник ABC, била необходима намесата на чилийския министър на природните ресурси Фелипе Варда, с когото Кейзър бил приятел. Противопоставила се Националната горска корпорация, която управлява резервата на острова.

През 2019 г. конфликтът бил частично разрешен, но успял да обиколи страниците на вестниците. Повечето от жителите на острова били предпазливи към американеца от самото начало. Мнозина се опасявали, че посещението на иманяри ще навреди на околната среда. И за какво? Все още нямало твърди доказателства, че на острова е било заровено съкровище. „Те говорят за десет милиарда долара, но това е чиста спекулация - казва чилийският историк Родриго Морено. - Нито един от документите, с които твърдят, че разполагат, така и не е бил публикуван.“

След Националната горска корпорация, в лагера на противниците на Кейзър преминала Чилийската асоциация на археолозите, настоявайки за забрана на непрофесионални разкопки. Политиците също се заинтересували от въпроса. „Търсенето на съкровището се превърна в почти религиозна мания за него - казва за Кейзър Диего Ибанес, член на чилийската партия „Социална конвергенция“. - Но законът все още трябва да се спазва."

Сега няколко държавни организации заплашват Кейзер със съдебно дело за нарушаване на условията на лиценза. Той вече спечелил две дела, но това явно не било от полза на каузата. През 2020 г. бездействащият багер бил изпратен на континента, докато самият Кейзър се върнал в Съединените щати и сега чакал пандемията от COVID-19 да отшуми. Той все още е сигурен, че тунелът, изкопан от работниците, води в правилната посока.

„Знам, че съкровищата са там - казва Кейзър. - И моят геолог-геофизик също знае, че те са там. Затова искам да се върна на острова и да завърша проекта.”