Шефът на "Антикорупция" стана неудобен на задкулисието

От цяла седмица насам шефът на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество Пламен Георгиев е подложен на безпрецедентна по своя характер компроматна кампания, реализирана от медиите от кръга „Капитал“ и от тези, списвани с помощта на подсъдимите олигарси Огнян Донев и Цветан Василев, пише в. Труд.

След като „Апартаментгейт“, активиран от НПО-то „Антикорупционен фонд“ и от приближени „журналисти“ на другия подсъдим олигарх Иво Прокопиев разбуни духовете в държавата, а оставки подадоха Цветан Цветанов, Цецка Цачева и двама зам.-министри от правителството, сега на мушката на задкулисието е заложен Пламен Георгиев.

Инсинуацията
Според диригентите на този скандал, директорът на КПКОНПИ също закупил жилище на цена под пазарната, като акцентът се поставя върху тераса от 186 квадратни метра, която уж не била декларирана в декларацията му за имотно състояние, а впоследствие същата тераса била ипотекирана пред банка. Този лайтмотив беше налаган от сутрин до вечер в „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“, „Клуб Зет“, „Сега“, „Бивол“, „Фрог нюз“ и в още няколко хибридни сайта, заедно с отдавна загубила чувството си за обективност телевизия бТВ, контролирана почти изцяло от Прокопиев (както стана ясно от стенограмите „Арго“).

Нещо повече – упорито се твърдеше, че Георгиев нещо бил „скрил“, не бил „декларирал“, бил „излъгал“ и прочие, заради което, разбира се, трябвало да си подаде оставка и да бъде разследван.

Истината обаче се оказа много по-различна, а изфабрикуваният компромат неминуемо се обръща против авторите му, защото фактите няма как да останат скрити.

Фактите
Действително, през 2017 г. Пламен Георгиев и съпругата му придобиват апартамент на стойност 293 274 лева, като от тях 189 500 лева са от банков кредит от „Първа инвестиционна банка“, а останалите са от продажба на наследствен апартамент в „Люлин“. Квадратурата на терасата, видно от станалия публичен нотариален акт на семейство Георгиеви, е точно 47.99 квадратни метра.

В разпространено от самия Пламен Георгиев изявление по повод разразилия се скандал ясно е посочено, че въпросната тераса не е част от жилището, а представлява тераса-покрив, която е обща част на сградата по смисъла на чл. 38 от Закона за собствеността, поради което не е обект на индивидуални собственически права и не подлежи на деклариране от страна на етажните собственици.

Банката, отпуснала на Георгиев кредита от 189 500 лева, също заяви, че в предмета на оценката не са били включени и съответно не са били предмет на оценяване описаните в нотариалния акт (с който Георгиев е кандидатствал за кредита) 186,57 кв.м. ид. части от тераса –плосък покрив на сградата, именно заради това, че същите представляват общи части от сградата и не могат да бъдат предмет на оценка и на сделки с вещнопрехвърлителен ефект. Пазарната оценка, извършена от лицензирания оценител на банката също е включвала единствено апартамента, заедно с тераса с площот 47.99 кв. м. и по никакъв начин не е включвала, нито пък са били взети предвид от ПИБ, въпросните 186,57 кв. м. тераса.

Професорът по административно право Иван Тодоров пък коментира пред Нова телевизия, че в този случай, специално за терасата, Законът за собствеността е разрешил еднозначно въпроса, като изрично е казал, че покривът е обща част на сградата.

Проф. Тодоров цитира и тълкувателно решение от 1983 г., в което е посочено, че общите части, включително покривът, не могат да бъдат обект на сделки, нито да се придобиват по давност.

Тоест става безспорно, че т.нар. „скандал“ с терасата на Георгиев не само е измислен, но явно цели умишлена дискредитация на председателя на Антикорупционния държавен орган с фалшив компромат.

Интересът
Кой обаче има интерес да „удря“ по шефа на КПКОНПИ? Пламен Георгиев почти го назова поименно – този, който има „198 милиона причини“ за това. Със запорирано имущество за точно 198 милиона лева от КПКОНПИ е не друг, а подсъдимият Иво Прокопиев – незаконно забогатял с протекцията на Иван Костов олигарх. Който от 20 години не е спирал да издевателства – както в бизнеса, така и в политиката и в медиите.

Прокопиев назначава и освобождава министри, създава и закрива НПО-та на хранилката на чужди фондации, контролира информационния поток в страната, създава „подходящи“ теми, с които да атакува неудобните му държавни институции. От няколко години на мушката му са прокуратурата и антикорупционния орган, защото те са единствените в държавата, които се опитват да му потърсят отговорност за незаконното му забогатяване. Нещо повече, Прокопиев си създаде собствено НПО с гръмкото име „Антикорупционен фонд“, в което работят негови бивши служители, и за което сигурно смята, че трябва да изземе функциите на държавния орган със сходно име.

Разбира се, в тази война Прокопиев изобщо не е сам. Освен армията му от платени „журналисти“ и говорители, в отбора му са още Огнян Донев, също издател на медия и също подсъдим за данъчни престъпления олигарх, както и Цветан Василев – и той виден медиен „спонсор“, отговорен за най-голямата финансова измама в историята ни – пирамидата КТБ.

А да атакува държавни органи, които го разследват и които той не контролира, въобще не е прецедент за Прокопиев. Да си припомним медийната война, която „Капитал“ водеше години наред срещу Стоян Мавродиев – тогава председател на КФН. Финансовата комисия разследваше дейността и сделките на фирми на Прокопиев и му издаде десетки административни актове, с което си навлече гнева на медийния олигарх. Сега наред е Пламен Георгиев.

Резултатът
Краят на всяка фалшива новина е предизвестен – тя потъва в небитието, защото истината трудно може да бъде прикрита. Тази история трябва да послужи за ясен пътеводител на последващите действия на антикорупционната държавна институция – борба с всички законови средства против хората, съсипали икономиката ни за изминалите 30 години, незаконно забогатели на гърба на всички български граждани и най-лошото, опитващи се да манипулират общественото мнение в защита на собствената си индулгенция.