Стана ясен кой е другият "Брекзит" и той е много по-страшен

Вторачваме се твърде много в периферната цепнатина по границите на Европа, докато по-коварният и по-дълбок разлом се извършва по заглушен начин. Той е по-лош от "истинския" Брекзит, за който всички говорят.

Другият "Брекзит" е кризата на доверието между Франция и Германия, пише френският всекидневник L"Opinion, цитиран от Нюз бг.

Доверието е разклатено предимно от различни икономически постулати от миналото, отколкото от настоящето.

Тъй като икономическата конвергенция се прави "от пазара", тоест от конкуренцията на националните социални системи, а не от "ръковoдната" икономическа конвергенция, ЕЦБ трябва да противодейства.

И това е добре, защото е единствената институция, която оперира в Европа, като по този начин преодолява липсата на координирано взаимодействие между фискалната и паричната политика в рамките на Еврозоната.

Количественото облекчение изнервя Берлин толкова, колкото и политиката на постоянни отрицателни проценти.

Последствията от такива ниски лихви обаче са историческа терра инкогнита, която допълнително отслабва банките.

Но ето: теорията за черния лебед, тази за силата на непредсказуемото, не ни казва нито кога, нито в какъв мащаб ще избухне следващият голям взрив.

От друга страна, това, което може да се прогнозира по-лесно е, че Брекзит ще превърне Лондон в Сингапур на Темза. Всъщност единствената карта, която Обединеното кралство наистина може да разиграе в икономическата област, е тази на понижаването на ставката на корпоративния данък.

Тази неумолима тенденция на надпревара към по-ниски данъци, наричана още надпревара към дъното, вече е реалност в Европейския съюз чрез непрекъснатия спад на вноската на работодателя в допълнение към дерегулацията на пазара на труда и ще се увеличава за ужас на задлъжнелите страни.

Трансатлантическата връзка

В областта на отбраната Германия и източноевропейските страни не желаят да отслабят трансатлантическата връзка и всъщност не искат да развиват военния проект на ЕС. Така, въпреки че има френско-германски военни проекти (след Рафал и Леклерк), те буксуват.

Как трябва да се възприема подобна съгласуваност, когато Берлин същевременно си е поставил амбицията да стане доставчик на европейски армии чрез НАТО?

Целта е съюзниците да се обединят в по-голяма колективна сила, за да бъдат интегрирани във високоефективна и стандартизирана отбранителна система, благодарение на концепцията за "Nation Framework".

Какво се случва с доверието и какво с европейската отбрана?

Но да се ограничим единствено до наблюдение на недоверието, особено в областта на икономиката, е непълно: това недоверие наистина е последвано от едно "защото" .

В кръга на икономически добродетелните страни Франция за съжаление е мекият корем.

Но Европа е разнообразна и това е нейната сила: с други думи, това, което работи в една държава с един народ, не е задължително да работи в друга. Именно тук идеята за доверието изпълва смисъла сама по себе си, защото е гарант за общи цели.

В областта на отбраната обаче липсата на доверие се позиционира по различен начин.

Френското недоверие е резултат от германската амбивалентност. Тук няма "защото", което да предхожда дискомфорта на доверието.

Франция се съгласявa да плати кръвната цена (700 смъртни случая при операции от 1962 г.). И тя е част от затворения клуб на ядрените сили и клуб P3.

И все пак тази примерна Франция протяга ръка без "защото", преди да предложи постоянно място, така желано от Берлин, на брега на East River. Но БВП и износът не са единствените квалифициращи критерии.

В обобщение можем да се съгласим, че, да, нещата не вървят добре, за което има причини, но това трябва да спре.

И още по-спешно е, че британският Брекзит ни кани, точно както пост-Меркел ерата, в политически пейзаж, разпокъсан от натиска на крайната десница, която предвещава политическа нестабилност, съпроводена от репутационен риск, който немците не искат нито да видят, нито да преживеят.