Стана ясно що за изтребители ни предлагат САЩ, Швеция и Италия и как ще бъде избран фаворитът (СНИМКИ/ОФЕРТИ)

На 1 октомври 2018 г. в Министерството на отбраната в присъствието на Атанас Запрянов, зам.-министър на отбраната; ген.-майор Цанко Стойков, командир на ВВС, офицери от Щаба на ВВС и от 3-а изтребителна авиобаза, бяха отворени постъпилите оферти за придобиване на нов тип боен самолет. Съвместната работна група, назначена със заповед на министър-председателя, в която влизат представители на Министерството на отбраната, Министерството на икономиката и ДАНС, оповести публично всички постъпили в установения срок писмени предложения. Това са (по реда на постъпване): 

-САЩ за Boeing новопроизведени F?A-18E/F Super Hornet 
-САЩ за новопроизведени Lockheed Martin F-16 Block 70 
-Швеция за новопроизведени Saab Gripen JAS39C/D Gripen 
-Италия за „втора ръка“ Eurofighter EF2000 Tranche 1 

Зам.-министър Атанас Запрянов поясни, че Експертната група ще има 14 дни за оценка на постъпилите оферти на база на зададените критерии. В този период тя ще може да задава допълнителни въпроси и да изисква допълнителни документи от подалите оферти държави. След това ще ще излезе с решение, което обаче се оказва, че ще класифицирана информация, пише pan.bg.

След това със заповед на премиера Бойко Борисов ще бъде създадена Политико-военна група, която ще вземе решение с коя държава да бъдат започнати преговори. В нейният състав ще влизат зам.-министри на отбраната, икономиката, финансите и други държавни институции. В хода на преговорите страната ще може да подобрява офертата си. Решението на Политико-военната група ще бъде одобрено от министъра на отбраната Красимир Каракачанов. 

Интересна подробност от събитието бе, че офертата за F-18 бе събрана в 1 кашон, офертата за F-16 в 4 кашона, офертата за Gripen бе в 4 кутии, а офертата за EF2000 бе в 4 плика. Кутиита за F-16 и F-18 бяха напълно идентични. 

Остават обаче резонни въпроси около процедурата: 
-Защо решението на Експертната група ще е класифицирана информация, все пак става въпрос за харченето на 2 млрд. лева пари на българския данъкоплатец? 
-След като на една страна с която ще се водят преговори ще бъде дадена възможност да подобри офертат си, защо това нямя да важи и за другите кандидати, които са изпълнили критериите на Искането за предложение (RfP)? 

Припомня се, че актуализираният проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“ предвижда реализация на два етапа: 
Първи етап: сключване на договор/и за придобиване на не по-малко от 8 броя, оборудване за мисии (роли), първоначален запас от резервни части и консумативи, средства за наземно обслужване, въоръжение, средства за обучение и обучение на летателен и технически състав. 
Втори етап: придобиване на още 8 броя (или по-малко – до 16 броя общо, в зависимост от количеството, придобито през първия етап) самолети от същия тип след приключване на доставките по първия етап. След доставката на самолетите, ще се извърши и снемане от въоръжение на МиГ-29. За реализацията на втория етап се предвижда да се изготви нов проект за инвестиционен разход. 

Срок за изпълнение 
А) самолети - в 3 последователни години, с първа доставка (два самолета) не по-късно от 24 (двадесет и четири) месеца от датата на влизане в сила на договора; 
Б) РЧ, СНО, СО и В – в 6 последователни години, с доставки, стартиращи приблизително след 12 (дванадесет) месеца от датата на влизане в сила на договора. 

Постигане на пълна оперативна готовност за изпълнение на задачата по Air Policing - в края на петата година от датата на влизане в сила на договора за доставка на самолетите. Финансова рамка за реализация на първия етап - 1,8 млрд. лева с ДДС. 

Задължителни основни изисквания за анализ и съответствие на възможните варианти за реализация на проекта
1.    Самолетът да е произведен и да е на въоръжение в поне една страна-членка на НАТО и/или ЕС. 
2.    Tипът на самолета да е в експлоатация към настоящия момент и към момента на сключване на договора за придобиване. 
3.    Характеристиките на самолета да покриват утвърдените оперативни и тактико-технически изисквания. 
4.    Употребяваните самолети да притежават остатъчен ресурс не по-малък от 50% от назначения технически ресурс и не по-малко от 50% от назначената календарна продължителност на експлоатация (ако има такава), но не по-малка от 20г.
5.    Наличие на отговор на RFI. 
6.    Срок за доставка - не повече от 3г. от влизане в сила на договора. 
7.    Съответствие на финансовата рамка за реализация на проекта.* 

Необходим брой самолети 
Основен критерий за осигуряване на необходимите оперативни способности в изтребителната авиация, при задачата Air Policing (денонощно дежурство с 2 самолета и 2 летци), е не толкова броят на самолетите, а броят на подготвените летци. Общият брой на дежурствата за една година е 730 (при 24 часово дежурство) или 1460 (при 12 часово дежурство – когато дежурството е разделено на дневно и нощно). 
Извършените разчети показват, че необходимата бройка на подготвения летателен състав за задачата по Air Policing е минимум 30 летци. Посочената бройка летци осигурява спазването на действащото в Република България законодателство относно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, спазване на продължителността на служебното време и дава възможност за поддържане и повишаване квалификацията на пилотите. 

Съгласно приетите стандарти в НАТО (Allied Command Operations Forces Standards, volume III – Standards for Air Forces), летецът трябва да налита не по-малко от 180 часа на година с цел придобиване и поддържане на необходимите способности при гарантирано ниво на безопасност на полетите. С широкото навлизане на съвременни високотехнологични симулатори (т.н. Full Mission Simulators), в редица държави се прие стандартът за подготовка на летец от 140 часа годишно плюс 40 часа на симулатор. 

Нальотът от 140 часа на летец на година е все още недостижим и за останалите нови страни-членки на НАТО (Полша, Чехия и Унгария), където летците акумулират по около 100-110 часа на година. Този нальот е компромисен, но осигурява постигане на сравнително добра летателна подготовка. За поддържане на такъв стандарт на подготовка за 30 летци е необходима авиационна техника, осигуряваща 3000 летателни часа годишно. 

В световната практика, като санитарен минимум, е приет нальотът от 80 летателни часа на летец на година. Намаляването му под тази цифра е свързано със сериозни рискове за безопасността на полетите. При това положение задължителният минимален сумарен нальот в изтребителната авиация следва да не пада под 2400 летaтелни часа годишно. 

Статистиката показва, че един съвременен изтребител, при добра система на логистично осигуряване, може да изпълнява около 150 - 170 летателни часа на година. Това означава, че за постигане на необходимия годишен нальот от 2400 - 3000 летателни часа, българските ВВС следва да имат в летателна годност от 16 до 20 броя изтребители.