Тайни от архивите: Проститутката Анна от Добрич издала най-опасния US бандит

В една гореща юлска вечер мъж и две жени всяват паника в кинотеатър Biograph в Чикаго. Към 10,30 вечерта те тъкмо напускат прожекцията на „Manhattan Melodrama“, филм с Кларк Гейбъл, когато случаен минувач пали цигара близо до тях. Минувачът обаче никак не е случаен – той е агент на ФБР, а запалената цигара е знак за настъпление. Така приключва кариерата на един от най-известните банкови обирджии в историята на САЩ – 31-годишния Джон Дилинджър.

Историята му е пресъздадена от множество филми и книги. Той е бил сравняван с Робин Худ заради това, че е обирал най-влиятелните банки по време на Голямата депресия.

Той и бандата му имали статута на знаменитости и всяко тяхно „приключение“ било следено отблизо от американската общественост подобно на сапунен сериал. Тази известност се дължала на изключителната непопулярност на банковите организации в този период, тъй като доста хора изгубили спестяванията си по тяхна вина.

Така личността му била силно идеализирана и Дилинджър се превръща в легенда. Но животът, както и смъртта му са били жестоки и брутални.

Джон Дилинджър, наричан още Джон Дъ Килър (Джон Убиеца) е роден на 22 юни 1903 г. в Индианополис в семейството на бакалин. Майка му умира точно преди четвъртия му рожден ден и с възпитанието на малкия Джон и сестра му Одри се заема бащата, който бил мрачен и религиозен човек.

Джон винаги е бил пакостник.

Като малък краде кокошки, бие се, а веднъж „връзва къщата на един фермер за товарния влак“. И в училище малкият Джон постоянно се замесва в неприятности – побои, дребни кражби, тормоз на по-малките ученици. 

В опит да отклони сина си от „лошото влияние на големия град“ през 1920 г. бащата мести семейството в Муурсвил, Индиана. Въпреки спокойната провинциална среда поведението на момчето не се променя съществено.

Той учи в държавно училище до седми клас, което напуска, за да работи в металургичен цех в Индианаполис.

През 1922-ра е арестуван за кражба на кола. Дилинджър я краде от млада двойка, с която посещават една и съща църква. За негово щастие обвинения не са предявени.

По-късно е изключен и от военноморския флот за проблеми с дисциплината.

В опит да се установи и да започне нов живот Джон се жени през 1924 г. за Берил Ховиъс, но отново среща трудности със задържането дълго време на една работа и с посвещаването на семейството си. През 1929 г. двамата се развеждат.

Началото на Голямата депресия през 1929 г. съвсем намалява свободните работни места и безпаричието тласка Дилинджър и неговия приятел Ед Сингълтън към въоръжен грабеж. Повратна точка в живота му е една нощ през септември 1924 година.

Вече женен, но в много лоша компания, Дилинджър и негов приятел пияни обират магазин, което им донася около $50 (сегашни $720). Двамата обаче са разпознати и на другия ден вече са в затвора.

Без да разговаря с адвокат, Дилинджър приема съвета на баща си и се признава за виновен. Оказва се, че баща му е сключил някаква неясна сделка с прокурора при условие, че синът му признае вината си. Вместо това обаче на главата му се изсипва цялата тежест на закона и за някаква си кражба получава 10 години.

В затвора е наказван за комар, обиди, неподчинение и опит за бягство. Пак там той намира някои от съучастниците в бъдещите си обири. Те започват през лятото на 1933 година, като за една година Джон Дилинджър и „приятелите“ му успяват да оберат 12 банки.

Към репертоара добавят и 2 бягства от затвора.

Дилинджър изтърпява присъдата си в Щатския затвор на Индиана в Мичиган сити. При прегледа при постъпване се оказва, че е болен от гонорея. Лечението, на което е подложен, е изключително болезнено. Дилинджър е допълнително огорчен от несправедливо високата си присъда и започва да се озлобява срещу обществото.

Често заявява на надзирателите, че „при излизането си оттук ще е най-злобното копеле, което някога е ходило по земята“. Сприятелява се и с известни банкови обирджии, които подробно му разкриват тайните на занаята и планират съвместни акции, когато излязат навън.

Дилинджър е освободен на 10 май 1933 г. и веднага се заема с реализацията на плановете си. На 22 септември обира първата си банка в Блъфтън, Охайо. В следващите месеци Дилинджър и неговата банда удрят повече от дузина банки, събирайки по неофициални данни над $300 000.

А ФБР ги обявява за „обществени врагове номер 1“ като сформира и специален екип за залавянето им. Примката около тях скоро се затяга и бандата напуска базата си в Чикаго на юг в опит да избяга в Мексико.

В началото на 1934-а, докато се укриват в Тусон, Аризона, избухва пожар в хотела им. Принудени да напуснат спешно сградата, те оставят багажа си, в който има няколко автомата и револвери. Пожарникарите съобщават за това в полицията и на 25 януари 1934 г. петима от бандата, сред които и Дилинджър, са арестувани. Оттогава в Тусон всяка година се провежда фестивалът Dillinger Days, чиято кулминация е възстановка на събитията в хотел „Конгрес“.

Дилинджър е преместен в Краун Пойнт, Индиана, където да бъде съден за престъпленията си, но не остава дълго в затвора. В затворническата работилница изработва фалшив пистолет от парче дърво и с негова помощ измамва охраната да отвори вратата на килията. От паркинга на затвора Дилинджър открадва чисто новата кола на градския шериф и бяга с нея в любимия си Чикаго, където заживява с поредната си приятелка Евелин „Били“ Фрешет.

На 30 март 1934 г. квартирата, където се крият заедно с други членове на бандата, е атакувана от ФБР. При престрелката е убит агент на ФБР, а самият Дилинджър е ранен. Заедно с Фрешет бягат в родния дом на гангстера в Мурсвил, където остават, докато се възстанови.

Когато Фрешет се връща в Чикаго, за да посети приятелка, тя е арестувана от ФБР, но въпреки заплахите и наложената й двегодишна присъда не издава местонахождението на любимия си.

През лятото на 1934 г. ФБР окончателно изгубва следите на Дилинджър. Той успява да се промъкне незабелязано в Чикаго и води анонимен живот в големия метрополис. Работи като чиновник и има нова приятелка – Поли Хамилтън, проститутка, която не знае за бурното му минало.

ФБР обявява награда от $10 000 (сегашни $200 000) долара за информация, която ще доведе до залавянето му. Най-накрая на 21 юли 1934 г. полицията получава обаждане от жена, която се представя като Анна Сейдж - българка, родена в Добрич, който тогава се е намирал на румънска територия.

В САЩ проституира, за да се издържа, а впоследствие си отваря и собствен публичен дом. Но заради „проява на нисък морал“ властите я заплашват с депортация.

Анна издава гангстера, след като дълго време е била най-вярната му укривателка и негова любовница. Обичала го истински, а той я зарязал заради младата Поли Хамилтън. Тя била на 19, докато Анна вече гонела 27-те. Нещо повече – Дилинджър прехвърлил всякакви граници на приличие, като настоял тя да благослови връзката му с Поли.

И българката му отмъстила
Анна сключва сделка с полицията, но след като им споделя информацията, която има за Джон, получава само половината от наградата, а накрая е и депортирана.

На 22 юли 1934 година на „Линкълн Авеню" в Чикаго трима мъже в сив крайслер внимателно наблюдават изхода на кино „Биограф". Зад волана е Мелвил Първис, шеф на бюрото на ФБР в Чикаго. На задната седалка – най-добрите стрелци на централата на Вашингтон – Коули и Холис. В ръцете им – „Смит и Уесън".

Коули пръв забелязва червената шапчица на Анна Сейдж. Виждат и блондинката, която е новата приятелка на бандита – Поли Хамилтън.

Двамата стрелци обаче са изненадани. Мъжът между двете жени няма нищо общо с образа, познат на цяла Америка, известен повече от холивудска знаменитост. Този човек носи сламена шапка, очила със златна рамка – чиста проба имитация, най-обикновен костюм конфекция...

На изхода се появяват първите зрители, напускащи киносалона. Двамата стрелци освобождават предпазителите.

В деня на ареста в Чикаго е 42 градуса. Може би заради рекламата, че салонът се охлажда, вътре е претъпкано. Полицията не влиза, за да не предизвика паника. Никой не е сигурен какво точно се случва.

Някои твърдят, че агентът с цигарата казва на Дилинджър, че с него е приключено, заради което той вади пистолет. Други пък разказват как обирджията е хукнал да бяга, без да вади оръжие, и следователно е било абсолютно ненужно да го застрелват. В резултат на мелето двама цивилни са убити.

Според официалния доклад на ФБР Дилинджър е тичал към алея наблизо, докато е вадел пистолета си. Изстреляни са 5 изстрела, 3 от които го улучват. Той пада точно пред алеята, а 15 минути по-късно легендата на банковите обири е обявен за мъртъв.

Хиляди пристигат да се сбогуват с кумира си, а по-късно Дилинджър е погребан в Илинойс под 4 слоя желязо и бетон - за да бъде опазен гробът му от вандали.

Сега, повече от 85 г. след убийството му, тялото на известния през 30-те г. на XX век гангстер ще бъде ексхумирано през септември в гробище в Индианаполис. Изваждането на останките му може да хвърли светлина върху конспиративните теории, че мъжът, смятан от някои за герой по време на Голямата депресия, не е погребан във въпросния гроб, заявява Сюзън Сътън, историк от Индиана.

Сред една от версиите е, че Дилинджър е измамил ФБР и агентите са убили друг човек.

Здравният департамент на щата е дал разрешение за ексхумацията по искане на племенника на гангстера Майкъл Томпсън. Това обаче може да се окаже трудна задача заради здравата бетонна плоча, под която се намира неговият гроб.

"Всъщност семейството имало предложения да им платят, за да извадят тялото и да го показват публично", разказва Сътън.

През 30-те години бандата на един от най-известните престъпници в Америка е обвинявана в убийството на 10 души по време на кръвопролитните им банкови обири в Средния Запад. Дилинджър обаче никога не е бил осъждан за убийство.

През 2009 г. излиза филмът на режисьора Майкъл Ман „Обществени врагове” (Public Enemies ), който разказва историята на неговия живот, като в образа му се превъплъщава Джони Деп.

А днес смъртната му маска – отливката, която се прави на мъртвите известни личности, за да се запази ликът им – е един от най-известните експонати в Музея на престъпленията във Вашингтон.