Как ухае успехът?

Оказва се, че на мръсни чорапи!

В Индонезия се продават специални вариации на интересния тропически плод дуриан за крупната сума от 14 млн. рупии (около 1000 долара) за брой.
Това е около дузина пъти по-висока цена от тази, на която обикновено се продава плодът в магазините в Индонезия и около 5 пъти повече от средната работна заплата в страната, разкриват местни блогъри, цитирани от CNN.
Снимки в социалните мрежи показват разпродажби на плода в молове, като стоката е поставена под прозрачен похлупак.
Дурианът не е най-очевидният кандидат за луксозните трапези. Докато вкусът му го прави доста популярен плод в региона на Югоизточна Азия, силната миризма, която излъчва, отплъсква мнозина любители на кулинарните подвизи.
Миризмата на дуриана е толкова неприятна, че властите в Сингапур забраниха официално продажбата му из системата на метрото в града-държава. Много хотели и ресторанти също прилагат забрана за предлагане на плода поради същата причина – миризмата.

Според някои критици, дурианът ухае на нещо средно между гниеща храна и мръсни чорапи.
Дори индонезииците, които наричат дуриана „Краля на плодовете“, често изпитват колебания дали да преминат през завесата от миризма, само за да достигнат до вкусната му сърцевина.
През миналата година пратка, съдържаща големи количества дуриан, бе свалена от индонезийски самолет, след като пътниците се оплакали, че целият самолет миришел лошо.
Уникални сортове
Брандът J-Queen, който се търгува на цена от около 1000 долара за брой, е хибриден сорт, смесица от няколко висококачествени сортове. Това посочва създателят му, 32-годишният студент по психология на име Ака, учещ в Indonesian Islamic University в град Джокякарта.

Местни жители на Таксикмалая - градът, в който се разиграва търговията с 1000-доларовите дуриани, разкриват защо цената е толкова висока. По думите им дървото дуриан ражда по едва 20 броя плод на всеки три години.
Запитан за мотивацията си, стояща зад създаването на този скъп и бутиков сорт дуриан, на фона на средна заплата в страната от около 180 долара на месец, Ака посочва, че подбудите му са чисто алтруистични.
По думите му той искал да създаде бутикови плодове, които да помогнат на местните земеделци да увеличат благосъстоянието си.