В Русия обсъждат замяна на легендарния Су-25 „Грач”

Руското списание „Экономика сегодня” оповести планове на МО да замени щурмовика Су-25 с нов самолет на щурмовата авиация. Идеята не е предизвикана с неговата „преклонна възраст”, той е приет на въоръжение през 1981 г. Проявил се прекрасно най-напред в Афганистан, впоследствие участвал в поредица от военни конфликти. Сега воюва в Сирия, макар и модернизиран във вариант Су-25СМ, а предстои да приемат Су-25СМ3.

Заради фантастичната му „живучест” самолетът е наричан „летящ танк”. За 8 г. в Афганистан Су-25 извършили около 60 хиляди полета. Процентът на поразяване на целите с управляеми ракети възлиза на 95. Загубите общо са 23 самолета, като на един се падат средно налетяни 2800 часа. На всеки свален щурмовик се падат 90 бойни повреди. Известен е случай Су-25 да се завръща в базата със 150 пробойни. Нито една машина не е загубена заради взрив в резервоарите или гибел на пилота. Няма друга такава машина в света.
 
Известни са куриозни случаи. Например майор А. Рибаков се добрал до летището със задавен двигател, залят с керосин от пробитите резервоари, насечен от осколки фанар на кабината, напълно отказала хидросистема и неспускащ се колесник. В кабината не работел нито един прибор и летецът с облято от кръв лице пилотирал самолета по команда на пилота от втория самолет. Кацайки по корем, летецът се хвърлил в страни от самолета и едва след като се убедил, че машината няма да експлодира, се върнал и изключил двигателите.
 
Феноменалната „живучест” е осигурена с пълно брониране на кабината и основните агрегати на самолета. Широко е използвано дублирането на възлите, агрегатите, тръбопроводите и електромрежата.
 
Сегашните претенции към „Грач” не от технически характер – просто самолетът престанал да удовлетворява съвременната тактика за поддръжка на сухопътните войски.
 
Сред претенциите е малкият боен радиус – малко над 300 км, както и неговата дозвукова скорост. Само че на бойните вертолети Ми-28 и Ка-52 тези показатели са още по-ниски, но никой няма претенции към тях. При това американските „томахавки” достигат и далеч по-отдалечени летища. А за съвременните системи ПВО скоростта на целите не е от значение.
 
В действителност ситуацията със замяна щурмовика изглежда е далеч по-сложна и се определя от цял комплекс обстоятелства, сред които измененията в тактиката на щурмовата авиация едва ли са най-главното. Тук се преплитат и финансови мотиви и, разбира се, задкулисни интереси.
 
В Русия се опитаха не само да запазят идеята за щурмовик в чист вид, но и да го издигнат до равнището на самолет от пето поколение. Дори била разработвана идеята за създаване на Перспективен авиационен комплекс за Щурмовата авиация, само че в сегашната икономическа ситуация тази задача не може да се реализира.
 
Затова се лансира идеята да се създаде нов щурмовик на базата на изтребителя-бомбардировач Су-34, като му се доразвие функция, която той всъщност си има. Самолетът е защитен от удари на въздушния и земен противник. Дебелината на бронираното му стъкло и титановите пластини за прикритие на кабината дори са повече от на Су-25.
 
Превод и редакция: БЛИЦ