Защо сирийската армия „закъса” по пътя към Дейр ез-Зор?

Неотдавна пристигналото подкрепление на Сирийската армия от страна „Хизбула” даде на армейците известно преимущество на бойното поле и правителствената войска малко напредна източно от Палмира, съобщи Almasdarnews.com. Освободени са и няколко възвишения. Шумно обявеното настъпление към Дейр ез-Зор обаче фактически спря.То съвпадна със сезонните прашни бури в пустините на Сирия.

Стана очевидно, че Сирийската армия е абсолютно безпомощна на бойното поле без постоянната подкрепа на руската авиация. Често сравняват нейните действия с тези на терористите от ИД, които имат не само по-висок боен дух, но и проявяват по-голямо тактическо умение в боевете.
 
Няма да се позоваваме на тактиката на американската армия, която в цялата си история още при първата препънка вика авиация – това сочи опитът от Корея и Виетнам, от Ирак и Сирия.
 
Уместно е обаче да се направи сравнение между проявените бойни качества на кюрдите и „Хизбула”. Те са несравнимо по-добри войници от сирийците, но също не могат да минат без авиационна поддръжка.
 
Кюрдите самоотвержено се сражаваха при превземането на Табка, сега с хъс щурмуват Ракка и напредват не зле. Но и в двата случая те разчитаха на артилерийска и авиационна поддръжка на коалиционните сили на САЩ. Участието на местни арабски племена в коалицията „Сирийски демократични сили”, също проявяващи се като добри бойци, се обяснява с късната им намеса в конфликта.
 
Специално внимание заслужават отбраняващите се защитници на обсадения Дейр ез-Зор. Нещата се проясняват при напомнянето, че те се бият вече от три години на едни и същи позиции, в едни и същи окопи, натрупали са солиден боен опит и умение да оцеляват, те добре знаят, че се бият за живота си, няма къде да отстъпват и няма кой да ги пожали.
 
Според експерти, поддръжката от въздуха е напълно нормална тактика, авиацията съществува, за да разузнава, да нанася удари по противника и да прикрива от въздушни удари. В Сирия са налице само първите две задачи, но те са изключително важни.
 
Въздушното разузнаване в Сирия е необходимо поради липса на установена фронтова линия, големите безлюдни пространства и тактиката на квазивоенните структури на терористите (наричани още техно-партизани). Те съчетават тактиката на фронталното настъпление с флангови удари на моторизирани отряди на принципа „удари и бягай”. Освен това използването на „джихад-мобилите” е техен запазен патент.
 
Остана за излагане може би най-сериозният аргумент за необходимостта от въздушна поддръжка на Сирийската армия. Когато преди по-малко от две години в Сирия беше разположена руската ограничена въздушна групировка, според експерти, на режима в Дамаск му оставаха само няколко месеца живот. Ситуацията се промени, но не изведнъж. До края на 2016 г. БЛИЦ публикуваше критични материали от типа „Руски журналист честно за Сирия: Войниците на Асад са страхливи и не искат да се бият”.
 
Резултатите се промениха с началото на 2017 г. и конкретно с намесата на подготвения от руски инструктори 5-и щурмови корпус. Заедно с „Тигрите” те станаха гръбнак на укрепналата армия. Времето обаче беше твърде оскъдно за цялостен нов облик на Сирийската армия. Едва през март т.г. последва „Военен анализ: Как руснаците научиха сирийците добре да воюват”. Последните ни резерви отпаднаха преди месец с публикация под провокативното заглавие „Анализ: Що за сбирщина е войската на Башар Асад?”
 
Вече може да се признае, че цветът на Сирийската армия с огромна международна помощ беше избит по време на 6-годишната гражданска война, собствени ресурси в жива сила в страната почти не са останали, народът е изморен и обезверен от продължаващата гражданска война, младите хора емигрират от отчаяние и безизходица. Сирия се нуждаеше от външна подкрепа и я получи.
 
Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ