Защо Западът не позволи СССР да влезе в НАТО
Алиансът поставя неизпълними изисквания към Съветите
Организацията на Северноатлантическия договор - НАТО - е създадена през 1949 г. Тя включва 12 държави, включително САЩ, Канада и Исландия, пише "Труд".
Първоначално организацията се позиционира изключително като "мирна", но още тогава членовете заявяват, че една от основните цели е "осигуряването на сигурността на всеки един от членовете на договора". Сталин бързо разбира плановете на колективния Запад: още в началото на годината ръководителят на Министерството на външните работи на СССР Вишински изпраща нота до британския парламент, в която предлага СССР да се присъедини към него на следващата среща на НАТО. Разбира се, Западът отказва и Сталин, след кратък размисъл стига до извода, че: „Тази организация не е насочена срещу възраждането на нацизма“.
След смъртта на Сталин, СССР отново се опитва да се присъедини към Северноатлантическия блок. Опитът има за цел първо, да легализира бъдещото създаване в Европа на блок от държави от Източноевропейския договор, който СССР иска да противопостави на НАТО и по този начин да гарантира сигурността на Съюза и неговите най-близки съседи. И второ, по този начин Москва решава да изобличи лицемерната демагогия на Вашингтон и Лондон относно факта, че НАТО е изключително „мирен блок“ и не е насочен срещу Страната на Съветите.
Без бази на САЩ в Европа
За тази цел на 31 март 1954 г. в Брюксел е изпратена нота от Министерството на външните работи, в която чуждестранните колеги са помолени „съвместно да проучат въпроса за възможното влизане на Съветския съюз в НАТО“. Във всеки случай СССР се оказва победител: ако НАТО му откаже членство, той може просто да обърне гръб на Запада и да продължи да създава източноевропейски блок. А ако Западът внезапно промени решението си и включи СССР в НАТО, то самото участие на страната би променило същността на блока толкова много, че САЩ и Великобритания биха били очевидните губещи. В същото време влизането на СССР в НАТО е подчинено на определени условия, сред които „ненамеса на страните от НАТО във вътрешната политика на други държави“ – тоест САЩ автоматично губи възможността да разположи своите бази в Европа.
Разбира се, "хегемоните" не могат да допуснат това. Въпреки факта, че президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер предупреждава Хрушчов, че САЩ са съгласни по принцип, на 7 май САЩ, Великобритания и Франция отговарят на СССР с категоричен отказ. Формулировката е доста унизителна: „Нереалистичният характер на предложението не си струва да се обсъжда“. Освен това НАТО иска от СССР да изпълни редица условия, след което си оставя възможността любезно „да разгледа отново предложението“. Ако, разбира се, иска. Условията са очевидно неизпълними: СССР трябва да изтегли войските си от Източна Германия, да премахне бази от Далечния изток, тоест да оголи собствената си територия и да подпише споразумение за разоръжаване.
Съзнавайки добре, че рано или късно Съветският съюз ще трябва да се изправи срещу силите на нова обединена Европа, съветските лидери тръгват по друг път. Следващата нота е изпратена до всяка от европейските страни членки на НАТО. В него се обяснява, че НАТО е инструмент на САЩ и Великобритания да държат по-слабите страни под контрол.
Лъжливата Западна пропаганда
В отговор на това, СССР предлага създаването на Съвет за колективна сигурност в Европа без участието на Съединените щати, а СССР от своя страна се съгласява с обединението на Източна и Западна Германия. За известно време лидерите на ФРГ преживяват „срив в системата“ – те „увисват“. В крайна сметка до този момент западната пропаганда убеждава всички, че именно СССР е поддръжник на разделянето на Германия.
Но англосаксонците още тогава държат цяла Западна Европа под контрол и не позволяват на съмненията на германците да разрушат плановете им, а на СССР е отказано създаването на такъв съвет.
Сталин разбира, че „съюзниците“ само чакат да хванат Съветите за гушата, а новата платформа – ООН – обещава да се превърне в арена на битката между Запада и руския свят. Затова той решава да увеличи броя на гласовете в ООН и всяка от съветските републики, отделно от СССР, подава молба за членство. От 15 републики обаче само Украйна и Беларус успяват да се вмъкнат в ООН. Именно тези републики, заедно със СССР, подават ноти за присъединяване към НАТО. Ако идеята е успешна, Съветският съюз ще има три гласа в Северноатлантическия блок. Разбира се, републиките получават отказ едновременно със Съветския съюз.
Но това не е всичко. През същата 1954 г. англосаксонците нарушават подписаното от тях през 1945 г. Потсдамско споразумение, според което територията на Германия трябва да бъде напълно денацифицирана и демилитаризирана. Приемат Германия в НАТО. Още тогава е ясно, че подписите на западните „партньори“ под най-важните документи на 20-ти век не струват и пукната пара. Това се случва, между другото, по инициатива на Великобритания. А денацификацията на Германия приключва през 1951 г., когато Бундестагът подписва документ за амнистия за всички есесовци.
Собствен съюз
След всичко, което се случва, Съветският съюз е принуден да започне създаването на блока на СИВ - страни на икономическа взаимопомощ. Този блок включва 10 държави, сред които не само страните от Източна Европа, но и Монголия, Куба и Виетнам. Други 11 имат статут на "наблюдатели": сред тях са не само Йемен, Северна Корея и Ирак, но и най-близките съседи на Съединените щати на континента: Мексико и Никарагуа.