Безчет имена черпят за голям светец, прави се курбан от черно пиле

Вярва се, че на този ден януари Св. Атанас „си съблича кожуха“, за да дойде лятото

Днес е Атанасовден. Празникът се отбелязва всяка година на 18 януари. Свети Атанасий, според народните поверия, е светецът покровител на зимата, снега и студа.

И Свети Атанасий, както и Свети Антоний, е роден в Древен Египет. Той е духовен наследник на Свети Антоний. Според народното поверие двамата светци са братя. Но на някои места се среща и вариант майстор-калфа.

Св. Атанасий е роден в бедно християнско семейство – за разлика от Св. Антоний.

Още от малък се увлича по християнските идеи. Това прави впечатление на Александрийския архиепископ Александър. След като завършва своето образование, Св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия.

През 319 г. младият Атанасий е произведен в дякон. Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазиатския град Никея през 325 г. Една година след това историческо събитие Св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Вече като архиепископ той се противопоставя на Арий и неговото учение.

Самите противници на официалната ортодоксална църква, чийто представител е Св. Атанасий, свикват църковен събор в град Трир. Участниците в него и техните решения се противопоставят на официалната християнска догма.

Те виждат в лицето на архиепископ Атанасий върл противник, поради това постоянно плетат интриги срещу него. Това оказва влияние върху благоразположението на императора. Той от своя страна на няколко пъти го изпраща на заточение.

В годините, в които прочутия свещеник е в изгнание, той се отдава не само на евангелска проповед, но и на житиеписание. Пише житие, посветено на неговия духовен предшественик Св. Антоний. След поредното си завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18 януари 376 г. на 76-годишна възраст.

Традиции и поверия

Вярва се също, че на този ден януари Св. Атанас „си съблича кожуха“, за да дойде лятото, а на 5 юли или летният Атаносовден „го облича, за да дойде зимата“.

Атанасовден, както и Антоновден, се празнува също и като празник на ковачи, железари, ножари и налбанти.

Така както приемали Антоновден като празник, на който чумата трябва да бъде омилостивена, по  същия начин на Атанасовден битувало вярването, че антракс – синята пъпка, шарката и чумата няма да разболяват децата и възрастните.

Затова жените отново пекат малки питки, които дупчат с вилица по кората, за да не може шарката да дупчи кожата по лицето на малките деца.

Жените отново не шият и не плетат, за да не се убодат, понеже през тези дни раните трудно зарастват.

В някои части на страната за Атанасовден правят курбан от черно пиле, което се готви с ориз и от храната раздават на съседи и на познати за здраве и против различни болести.

Не случайно пилето (в краен случай кокошка) трябва да има черна перушина. Вярва се, че тя притежава магична сила – пази от болести, уроки и магии.

Друга характерна храна за Атанасовден била свинско сготвено с бамя.

Ако времето хубаво, в миналото излизали на някоя поляна, за да играят хора и да се люлеят на люлки.


Днес празнуват всички с имената: АТАНАС, АТАНАСКА, АТАНАСИЯ, НАСА, НАСКА, НАСКО, НАСО, НАСЬО, НАСЯ, ТАНАС, ТАНАСКА, ТАНО, ТАНЬО, ТАНА, ТАНЧО, ТАНЯ, ТАСЕ, ТАСКО, ТАСО, ТАСКА, ТАША, ТАШО, ТАШКО, ТИНА, ТИНКА, ТИНКО, ТРАЯН, ТРАЯНА