Св. мъченик Боян-Енравота е първият български мъченик за вярата и първият канонизиран светец. Той е последвал християнството няколко десетилетия пред Покръстването, извършено от княз Борис I.

Енравота е първороден син на хан Омуртаг и още млад попада под влиянието на пленен византийски епископ на име Кинам. Когато се поставя въпроса за наследството на Омуртаг, Звиница, следващият по ред, е вече починал по неизвестни причини, а Енравота е лишен от наследство заради отказа му да следва старите богове и наследник на трона става Маламир.

Енравота измолва от брат си да освободи Кинам и да го направи негов роб.

Желанието му е удовлетворено, но скоро Маламир разбира каква грешка е допуснал, защото Енравота се оказва по-дълбоко запленен от „ромейската” религия, отколкото се е очаквало.

В онези векове, когато българската държава е била млада и постоянно е отвоювала съществуването си в съседство на могъщата тогава Византийска империя, на християнството се гледало не само като на предателство към старите богове, но и като на държавна измяна.

Маламир призовава брат си да се откаже и да покаже единство на ханската власт, но Енравота е убеден точно в обратното – че новата религия, че сплоти ханството, в чиито територии съжителстват твърде различни племена.

Пред опасност от смъртно наказание той се обръща към брат си Маламир: “..Тази вяра, заради която сега аз умирам, ще се преумножи на българската земя, въпреки опитите ви да я възпрете чрез моята смърт.”

Около 833 година Енравота е посечен с меч, но предсказанието му се сбъдва само след три десетилетия. Маламир умира твърде млад и хан става син на Звиница – хан Пресиян.

Той управлява 26 години, през което време увеличава значително територията на българската държава, а християнската вяра добива все по-голямо влияние. Негов наследник е княз Борис I Покръстител, при когото през 864/865 година Българската държава приема християнството.

Енравота, наречен след покръстването си Боян, е канонизиран за светец, а неговата памет се почита на 28 март.

Имен ден празнуват Боян, Бояна, Албена, Бойка, Бойко (от старобългарски Боян – боен, от когото се страхуват).