Почти всеки, който от години ползва смартчасовници, има поне един стар модел, прибран някъде в шкафа – с износена каишка, по-бавен софтуер и без актуализации. Истината е, че този хардуер далеч не е безполезен. Напротив – дори по-старите модели разполагат с достатъчно сензори, дисплей и изчислителна мощ, за да бъдат превърнати в напълно функционални малки устройства за конкретни задачи.
Именно това е и най-интересната част – смартчасовниците никога не са били замислени само като аксесоар за известия. Те са миниатюрни компютри, които могат да се използват по много по-практичен и технологичен начин, ако им се даде правилната роля.
Преди да влезем в конкретните сценарии, си струва да си припомним защо изобщо имаме толкова много „стари“ смарт часовници. Първите опити за масов умен часовник се появиха още в началото на 2000-те, когато Microsoft експериментира със своята платформа SPOT, която доставяше информация по FM сигнал.
Истинският бум обаче дойде десетилетие по-късно – с появата на Pebble, а след това и с навлизането на Samsung, Apple и Google в сегмента.
Днес цикълът на подмяна е кратък – новите модели идват с по-добри дисплеи, батерии и сензори, а старите остават без софтуерна поддръжка. Това обаче не означава, че хардуерът им е морално остарял.
Един от най-интересните и технологично чисти начини да се вдъхне нов живот на стар смартчасовник е инсталирането на алтернативен фърмуер. В света на Wear OS съществува проект, който заменя оригиналната операционна система с лека Linux-базирана платформа – AsteroidOS.
Идеята е сходна с това, което години наред се случваше при Android телефоните с custom ROM-овете – премахва се тежкият, вече неподдържан официален софтуер и се инсталира минималистична, но активно развивана система.
Поддържат се над 20 по-стари модела смарт часовници, включително популярни серии като TicWatch, както и редица по-непознати устройства, базирани на чипове от типа MTK6580.
Голямото предимство на подобен подход е не толкова в новите функции, а в контрола върху устройството – без задължителна синхронизация с акаунти, без събиране на излишни данни и с осезаемо по-добра автономност.
Разбира се, има и компромиси. Част от хардуерните функции – като GPS, NFC или клетъчна свързаност – могат да не работят или да са ограничени.
Но когато часовникът така или иначе вече не получава официални ъпдейти, подобен софтуерен „рестарт“ често е по-добрият вариант от това устройството да остане напълно неизползваемо.
Почти всички смарт часовници – независимо дали са с Wear OS, Tizen или watchOS – разполагат с режим за постоянно включен дисплей или с т.нар. „нощен режим“ при зареждане.
В комбинация със зарядна стойка това позволява старият часовник да се превърне в постоянно работещ настолен часовник за бюро. На практика получавате компактно устройство, което показва часа, времето, аларми и дори известия от телефона, без да се налага да отключвате екрана си по време на работа.
Технологично погледнато, това е далеч по-гъвкаво решение от обикновен дигитален часовник – защото часовникът запазва свързаността си със смартфона и може да се използва като допълнителен екран за нотификации.
За хората, които обичат по-чистия външен вид, съществуват и 3D-печатни стойки, които събират зарядното и корпуса в едно компактно тяло. Така устройството визуално престава да изглежда като „часовник на каишка“ и по-скоро се превръща в миниатюрен смартдисплей.
За хората, които карат колело редовно, старият смарт часовник може да се превърне в изненадващо добър велокомпютър.
Повечето модели разполагат с GPS, акселерометър, жироскоп и пулсомер. Това означава, че могат да измерват скорост, изминато разстояние, време на каране, темпо и надморска височина. Единственото, което е необходимо, е стойка за кормилото – каквито вече се предлагат масово за различни модели часовници.
На софтуерно ниво приложения като Strava позволяват не само следене в реално време, но и детайлен анализ след карането – включително профил на трасето, денивелация и дългосрочна статистика.
Голямото практическо предимство спрямо телефон е, че часовникът е по-компактен, не прегрява толкова лесно на слънце и може да остане закрепен за велосипеда между отделните карания. Зареждате го, когато ви е нужен – и отново го оставяте монтиран.
Друг практичен и често подценяван сценарий е използването на смартчасовника като дистанционно управление за музиката в автомобила.
Чрез стандартните контроли за мултимедия – пауза, смяна на песен, сила на звука – часовникът може да управлява стрийминга от телефона към автомобилната система. Ако колата не разполага с физически бутони на волана, часовникът може да бъде закрепен директно към него чрез каишката или специална стойка.
Технологично това не е нищо повече от Bluetooth медиен контролер, но практическата разлика е съществена – екранът е винаги в полезрението, а взаимодействието е по-бързо и с по-малко разсейване, отколкото при търсене на съответния екран в мултимедията на автомобила.
Тук идва и най-нестандартната, но и най-забавната употреба. Форматът на смартчасовника е почти идеален за приложения тип Tamagotchi – виртуални любимци, които живеят на екрана и изискват грижа, внимание и взаимодействие.
За Wear OS и Apple Watch съществуват приложения и дори цели watch face решения, в които виртуалният любимец е интегриран директно в циферблата. Така часовникът остава напълно функционален като устройство за показване на часа, но паралелно с това се превръща и в малка интерактивна игра.
На практика това е много подходящ начин старият часовник да бъде даден на дете – без SIM карта, без социални мрежи, но с интерактивен елемент, който ангажира вниманието и създава усещане за „лично устройство“.
Смартчасовниците са сред най-бързо остаряващите потребителски устройства – не заради хардуера, а заради софтуерната поддръжка. Процесорите, дисплеите и сензорите в много от по-старите модели продължават да са напълно достатъчни за конкретни задачи.
Истинската стойност идва тогава, когато престанем да гледаме на часовника като на универсален аксесоар и му дадем ясна роля – настолен дисплей, велокомпютър, медиен контролер или дори образователна играчка.
В епоха, в която устойчивостта и повторната употреба на електроника стават все по-важна тема, старият смартчасовник се оказва един от най-лесните за „рециклиране“ технологични продукти – не чрез разглобяване, а чрез ново предназначение.
