Разкриха тайната на най-древния компютър

Изследователи от Калифорнийския университет в Лос Анджелис разкриха мистерията на древногръцкия компютър, популярен като Механизма от Антикитера. Той представлява устройство с ръчно задвижване, проектирано да изчислява движението на небесните тела и е позволявало да се знае датата на 42 астрономични събития, включително затъмнения, предава Стандарт.

Това се съобщава в статия, публикувана в списание Scientific Reports.

Учените са разгадали как механизма може да предвижда астрономическите събития, но все още не са разкрили всички свойства на зъбните колела. Причината е, че е оцеляла само една трета от механизма.

Астрономическият калкулатор представлява бронзова машина, състояща се от сложна комбинация от 30 оцелели бронзови зъбни колела. В предната част учените откриват механизми, които отговарят за циклите на Венера и Сатурн, които са съответно на 462 и 442 години. Използвайки древногръцкия математически метод, описан от философа Парменид, учените са успели да разберат как се задействат зъбните колела, за да покажат циклите.

Древногръцко устройство предсказа: Краят на света е след броени дни

Публикацията обаче не уточнява дали интернационалния изследователски екип, направил историческото откритие включва компютърна програма, създадена от българина Светослав Токаджийски, завършил Масачузетския технологичен институт и работещ в университета на Чикаго. За нея стана ясно в същото списание преди две години.

Какво представлява механизмът от Антикитера?

На 17.5.1900 година гръцки кораб, чийто екипаж търси водни гъби (животни, обитаващи дъното на топлите и солени морета) в Средиземноморието, се оказва в окото на ураган и акостира близо до остров Антикитера. На другия ден трима водолази се гмуркат на това място и вместо на водни гъби попадат на потънал кораб, натъпкан с какви ли не богатства - златни монети, мраморни и бронзови статуи, амфори, керамични съдове и др.

След внимателен оглед на находките гръцки археолози казват тежката си дума: плавателният съд е потънал през I в. пр.Хр. През следващите 6 години той е посетен от 9 експедиции и всичко ценно е прибрано. Един от последните предмети, на които се натъква опитният водолаз Никос Пермалакис, е кутия с размери 34х18х9 см, в която има десетки бронзови зъбни колела. Пермалакис понечва да хвърли кутията в кофа за смет, но шестото чувство му подсказва, че е по-добре да я задържи. Минава доста време, преди да се разбере, че въпросните зъбни колела са по-ценни дори от златото.

Валериос Стаис, археологът, чийто екип анализира артефактите, съзира бронзов предмет, покрит с варовик и раковини, който се разпада на две части в ръцете му, понеже е корозирал. Сред парчетата той намира ... механични предавки.

Стаис показва находката на свой приятел - машинен инженер, който е категоричен: "Това наистина са предавки, колкото и трудно да ми е да повярвам на очите си". Археологът написва научен труд, в който твърди, че въпросните предавки са част от античен часовник.

Впоследствие става персона нон грата сред колегите си - не само в Гърция, но и в цяла Европа, САЩ и Канада. Наричат публикацията му фантасмагория, а него - мошеник, изсмукал от пръстите си несъществуващи факти. Аргументите - невъзможно е в древността да са съществували толкова сложни механични уреди. Светът приема, че предметът, описан от Стаис, е попаднал на мястото на корабокрушението доста по-късно.

Половин век по-късно обаче механизмът добива нова световна популярност, след като през 1959 година британецът Дерек де Сола Прайс публикува статията "Древногръцкият компютър" в сп. Scientific American.

Той е човекът, който прави връзка между откритата на потъналия древен кораб кутия, съдържаща зъбни колела, с предавките. Прайс завършва физика и математика в Лондонския университет, а впоследствие и история на науката в Кеймбридж и преподава тази дисциплина в Йейл.

Години наред той чертае уреда - така, както го вижда в съзнанието си. Така стига до извода, че устройството, наречено Механизмът от Антикитера е аналогов компютър, с който се определя местоположението на Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн и се предсказват слънчевите и лунните затъмнения.

Компютърни обработки дават и по-сериозни доказателства кога е създаден античният компютър. Повечето бронзови скулптури, извадени от онзи потънал кораб, са създадени през IV в. пр.Хр., а мраморните - 3 столетия по-късно. Радиовъглеродният анализ на дървесината от древния кораб сочи 220 г. пр.Хр. Първоначално се смята, че механизмът от Антикитера е конструиран към средата на I в. пр.Хр. Впоследствие обаче се устонавява, че е сътворен в средата на III в. пр.Хр.

Кой е неговият създател? Според една хипотеза дело е на атлантите. Според друга обаче е конструиран и оставен на планетата ни от представители на високоразвита извънземна цивилизация.

Изследванията на тайнствения древен компютър продължават вече повече от век, а наяве излизат нови, изключително интересни подробности.

Преди 3 години френски математици, лингвисти и археолози обявиха, че са разчели малка част от текстовете, гравирани върху фрагментите на античното устройство. Останалите са жертва на природни катаклизми: някои са изтрити частично, други - изцяло. А рентгеновите фотографии изобщо не са помогнали на изследователите. Впрочем, част от тях твърдят, че древният компютър може да се използва и в астрологията.