Тайни от архивите: Неочаквана БГ следа в мисията на НАСА до Луната СНИМКИ

Село Стакевци, което се намира едва на 3 километра от границата със Сърбия, ще се окаже ключово за... Нийл Армстронг. Да, точно така - за първия човек, стъпил на Луната.

Какво е общото, между малкото българско село и НАСА?

Отговорът е: Виден Табаков. 


Виден Табаков, Снимка: Държавна агенция Архиви

За много от нас това име е напълно непознато, но колкото и невероятно да звучи, благодарение на този мъж, мисията на "Аполо 11" е успешна, а Нийл Армстронг успява да направи огромната крачка за човечеството. 

Докато Виден Табаков стои в контролната зала в САЩ и гледа как благодарение на работата му човекът покорява космоса, в България името му не се споменава.

Още повече - издадена му е смъртна присъда и по всичко изглежда, че Виден Табаков може да пренесе хората до нови хоризонти. Но не и да се върне в родната България. 

За невероятната съдба на българския учен и инженер Vesti.bg и Вдъхновените разговарят с една от неговите наследнички - племенницата му, Мариана Рангелова. 


Виден Табаков играе голф в Прага, Снимка: Държавна агенция Архиви

"Той беше волеви, малко рязък, властен", започва разказа си Мариана и допълва: "Никой друг не ми се е радвал така, че съм физик".

Бащата на Мариана и Виден Табаков са първи братовчеди, но израстват като братя. 

Българският учен се отличава още като ученик във видинската гимназия. Всички му казват, че знае повече и от учителите.

Според Мариана, той е бил роден с гениалност, която е необяснима и се е проявила още в ранните му години. За всички е ясно, че Виден ще продължи образованието си в София. Пътят обаче, който съдбата му е отредила, ще се окаже много по-голям. 

След като пристига в столицата, Виден Табаков е приет в техническия университет. Съвсем скоро обаче той вижда, че това, което може да научи в България не му е достатъчно и кандидатства за стипендия в Прага. 

Пътуването му до чешката столица ще се окаже една от повратните точки в живота му. Един семестър той специализира в Карловия университет, едно от най-престижните висши училища в Централна Европа. 


Виден Табаков по време на дипломирането, Снимка: Държавна агенция Архиви

Времето обаче, в което той заминава е смутно - започва Втората световна война, а Чехия е окупирана от нацистите. 

В тази взривоопасна ситуация, талантът на Виден Табакоф не остава незабелязан.

Една друга ключова фигура - Вернер фон Браун, забелязва заложбите на българския студент и настоява да бъде негов научен ръководител.

"Фон Браун го забелязва измежду другите. И работи с него", разказва Мариана.

От Карловия, Табаков се прехвърля в  немския университет в Прага и след това заминава за Берлин, където завършва аеронавтика. 

Вернер фон Браун е и директор на Германския център за ракетни изследвания до 1945 година. Той е създател на ракетите "Фау-2", а в екипа му е... Виден Табаков. 

"Двамата са мечтаели да стигнат до Марс", споделя спомените си за разговорите с нейния чичо Мариана. 

Втората световна война приключва със със съкрушената Германия. Част от нацистите - и хората, които по това време им сътрудничат, трябва да се бягат.

Макар и стремежите на Фон Браун  и Виден Табаков да са били свързани с космоса, във времето след войната те са в немилост. 

"Те са били преди всичко учени", казва Мариана, за нейния чичо и фон Браун и допълва: "За мен е важно хората да знаят това".

Фон Браун се спасява в Аржентина. Съдбата му обаче няма да е отредила той да остане в тази част на света. Макар и да е работил по времето на Хитлер, американците решават, че не могат да се откажат от таланта му.

"Американците измъкват с много жертви фон Браун", споделя Мариана.

Скоро след бягството в Аржентина, той ще стане част от космическата програма на САЩ и ще бъде един от пионерите на ракетостроенето. 

В това време, ситуацията за Виден Табаков е сложна. Да бъдеш част от екипа на фон Браун е проблем в новите политически условия.

За връщане в България - не може да става и дума. Табаков е обявен за невъзвращенец, като му е обявена смъртна присъда. В новата Германия, за него също няма място. За Табаков изходът е само един - към Новия свят. 

Благодарение на контактите си, той бяга в Аржентина, където да започне нов живот. 

В това време, фон Браун вече е започнал работата си в НАСА, с която трябва да изпрати първите хора на Луната.

"Опитите им преживяват големи неудачи", разказва Мариана и допълва: "Всичките им ракети гърмят."

Проблемът е, че при  опитите, в които се изстрелват ракети, те буквално се стапят от високата температура. Фон Браун няма идея как да предотврати това. Но знае кой е човекът, който я има. Името му е Виден Табаков. 


Виден Табаков с Нийл Армстронг, Снимка: Държавна агенция Архиви

Така, Табаков заминава за САЩ и влиза в космическата програма на НАСА. 

В екипа, ръководен от фон Браун, българинът измисля сплав, която да не се стопи и да не позволява на ракетите да корозират по  време на изстрелването. След като Табаков се присъединява в екипа, започват успешните изстрелвания на ракетите.

Екипът има зелена светлина да започне работата по "Аполо 11". 

Очевидно, щом Армстронг произнася знаменитата си фраза - мисията е била успешна. 

Мариана обаче разказва, че Табаков не смята това за най-голямото си постижение.

"Когато Армстронг стъпи на Луната, плакахме, прегръщахме се... Но когато "Аполо 13 се приземи и чухме, че (хората от екипажа - бел. ред.) са живи, тогава разбрах, че няма по-голямо щастие. Отпуснах се назад и разбрах, че няма по-голямо щастие", разказва ни Мариана за спомените на нейния чичо. 

Виден Табаков прекарва живота си, като се посвещава на космоса. Става професор по космическо инженерство в университета в Синсинати и остава сътрудникк на НАСА.

Връща се в България през 1992 година, след като смъртната му присъда е отменена. 

Той е един от световните експерти в областта на космическото инженерство, оставил е след себе си стотици научни трудове и разработки, допринесли за авиацията. 

"До мозъка на костите си, той беше българин", казва Мариана. Допълва още, че голяма част от работите му са засекретени.

Виден Табаков си отива от този свят на 6 юни 2015 година на 95-годишна възраст, обграден от семейството си, като учен, изключително уважаван в САЩ и почти непознат в България.