Археолози се натъкнаха на уникален артефакт край видинското село Майор Узуново (СНИМКА)
Уникална находка - керамична глава на антропоморфна фигура, стилизирано изображение на богинята майка, която е без аналог досега в България, намериха археолози край видинското село Майор Узуново. Това разказа ръководителят на археологическите разкопки Георги Ганецовски, който е и директор на Регионалния исторически музей - Враца.
Повече от 18 години той работи по проучването и на праисторическото селище, открито край врачанското село Оходен, уточнява dir.bg.
Неолитното селище край видинското село Майор Узуново бе проучвано повече от две седмици през октомври, уточни Ганецовски. В разкопките са участвали и специалисти от Регионалния исторически музей - Видин, допълни той.
При проучването е намерена находка, свързана с религиозните обреди, символизираща женското начало, която археологът определи като уникална. "Намерихме една находка, единствена по рода си за региона, а аз считам, че и за България - глава на антропоморфна фигурка, изобразяваща богинята майка земя, това е най-древното божество", посочи Ганецовски. Той обясни, че стилизираният начин на оформяне на очите и носа за археолозите са ясна препратка именно към културата "лепенски вир", в която има открити каменни пластики със същата техника на изобразяване, но с доста по-ранна датировка. "Това откритие ни показва, че можем да "издърпаме" времето на прехода от присвояваща икономика към произвеждаща по назад във времето, а именно в седмото хилядолетие преди Христа. За мен това е уникална находка", разказа Георги Ганецовски.
Снимка: Регионалния исторически музей - Враца
Интересът на Ганецовски към обекта край Майор Узуново е от години. "Преди пет години - през 2013 година, направихме спасителни археологически проучвания. Наложи се да "спасяваме" обекта от иманяри, унищожили в голяма степен този праисторически обект. През 2013 година разкопките които направихме, бяха изцяло финансирани от частно дарение - от Лишков, който и до момента е сред дарителите на нашите проучвания", каза Ганецовски. Археологът отбеляза, че преди пет години археологическият екип е започнал кампания по убеждаване на държавата за необходимостта районът на Видин да бъде подкрепян наравно с останалите региони и в тази част на археологията. "Най-после през тази година е отпуснато държавно финансиране от целева програма за подкрепа на археологически проучвания към Министерството на културата за проучвания на праисторията във Видинско", посочи той.
Ганецовски разказа, че през 2017 г. в местността край Майор Узуново, където се намира неолитното селище, с помощта на университета в град Тюбингер, са били направени геофизични проучвания по съвременна методика, благодарение на които са били регистрирани няколко участъка със структури, вероятно отнасящи се към новокаменната епоха."Геофизичните проучвания засякоха границите и площта на обекта, който обхваща между 12 и 15 дка. Имаме прекрасни геомагнитни заснемания, работим и с дронове, които позволяват във всеки момент да реализираме въздушни снимки на конкретни теренни ситуации", посочи ръководителят на проучванията край Майор Узуново.
"Отчитайки обстоятелството, че от 18 години във Врачанско реализираме широкомащабна археологическа кампания на много подобен обект - Обходен, имаме уникалната възможност да запълним едно бяло петно в науката и бяло петно в европейската праистория именно тук, на територията на община Видин", каза археологът. Става въпрос за една култура, която е проучвана в района на Железни врата, в Източна Сърбия, както и на територията на Румъния - културата се нарича "лепенски вир", с материали, характерни за културата " протостарчело", която се датира от времето на края на седмото и началото на шестото хилядолетие преди Христа, тоест около 8000 години назад във времето, поясни Ганецовски.
Обектът край Майор Узуново може да се окаже ключов за разгадаване на много неясноти около прехода между т.нар. среднокаменна епоха (мезолит) и новокаменната епоха (неолит), посочи археологът. Това е важно, защото точно този преход ще ни даде ключовата информация точно какви процеси са се случили преди малко повече от 8000 години, които процеси са довели до качествено ново стъпало в развитието на човешките общества, които от събирачи и ловци се превръщат в производители, в култиватори на земята, строители на сгради и селища. Тоест, възниква т. нар. производяща икономика, обясни Ганецовски. Това е ключов процес, от който възниква този първоначален импулс, довел до съвременната цивилизация, допълни Ганецовски.
"Боравим с хилядолетия и златото, което се появява преди 4000 години не ни е толкова интересно. Ние се занимаваме с проучване на дълбините на времето - там, където започва всичко, златото е последствие на това, което започва с камъка и кремъка", каза Георги Ганецовски.
Въпреки малката проучена площ през това археологическо лято - около 150 кв. метра, археолозите са доволни от резултатите. Няколко са интересните открития, с които завършиха разкопките край Майор Узуново, разказа Ганецовски. Намерихме традиционни инструменти от кремък - кремъкът за хората през неолита е имал същото ключово значение каквото има стоманата за съвременната ни икономика, те са използвали именно кремъка и камъка, за да произвеждат всичко. Открихме и доста добре запазени керамични съдове. Керамиката е първият изкуствен материал, който човекът започва да преработва и затова тя за нас е "азбуката", дава ни основната информация. А тази керамика е най-ранната в Европа, посочи ръководителят на проучванията край Майор Узуново.
Сред откритите на обекта артефакти е и стрела, по всяка вероятност използвана за риболов, изработена от кост. Ганецовски напомни, че при спасителните разкопки една от находките е уникален костен харпун, който няма до момента аналог в Европа. Става въпрос за човешко общество, което по собствен път започва да култивира житни растения, но което не се отказва и от коренните си умения и начини за добиване на храна чрез лов, риболов и събирачество, коментира археологът.
Попаднахме на една вкопана структура, която е жилище - вкопана е, защото по-всяка вероятност тогава климатът е бил по-суров, което е налагало хората частично да изграждат своите обиталища, вкопани в земята, обясни Георги Ганецовски. Той допълни, че структурата е много разрушена, което затруднява работата по проучването й, но любопитното е, че археолозите са попаднали на част от тази сграда. Тя определено е служила като домашен олтар - място, където са извършвани определени обредни функции, с цел осигуряване на плодородието и продължаване на рода, отбеляза той.
"Интересни са и откритите находки, свързани с култа им, с обредите им - загадъчни керамични артефакти, които се наричат лабрети. Те имат конкретна форма, с роговидни израстъци, и символизират мъжкото начало. Тези керамични артефакти са били произвеждани и използвани в конкретни ритуали за осигуряване на плодородие единствено през периода на ранната новокаменна епоха, след което по някакви причини спират да се използват. Затова и тези артефакти са много точно датиращи се, разказа Георги Ганецовски. Тази година на терен по време на проучването са открити и керамични дискове, които според Ганецовски са имали обредни функции. Дискът като изображение, допълва археологът, в митологията на древните земеделци е най-ранният символ на слънцето. А слънцето дава препратки отново към мъжкото начало, обясни Ганецовски.
"Разчитам това да е началото на устойчив проучвателен процес, който да продължава всяка година и разкопките от спасителен да придобият редовен характер. Потенциалът на обекта от научна гледна точка е огромен, но не по-малък е капацитетът му за развитие на културен туризъм", заяви Георги Ганецовски.