Една от най-големите тайни, свързана с Мона Лиза, вече падна!
Загадъчната красавица се усмихва от радост
Прочутата творба на италианския художник Леонардо да Винчи "Мона Лиза" винаги е будила множество дебати заради своята загадъчност. Екип от учени обаче смята, че загадките около нея вече са с една по-малко.
Мистериозната усмивка на Мона Лиза се дължи на радост, смятат почти 100% от доброволците, участващи в проучване върху визуалните възприятия. Неврологът Юрген Корнмайер от Университета във Фрайбург и неговият екип са използвали La Gioconda за своето проучване, което разглежда фактори, които влияят на човешкото възприятие върху визуални знаци.
Техният избор не е случаен, тъй като картината често се смята за символ на емоционалната енигма. Ако за мнозина усмивката на Мона Лиза изглежда весела и непринудена, то за някои тя е по-скоро насмешлива и дори тъжна.
Екипът е използвал черно-бял вариант на картината от 16 век, който е бил манипулиран в осем различни варианта. При всеки от тях устните са променени леко нагоре, за да изглежда по-весела, или надолу - за да изглежда тъжна. Освен тях на доброволците е показан и оригиналният черно-бял вариант.
На 12-те участници в експеримента изображенията с Мона Лиза са показани общо 30 пъти. При всяко показване на картина те е трябвало да кажат дали тя е радостна или тъжна.
"Като се имат предвид описанията от изкуството и историята, ние мислехме, че оригиналът ще е по-двусмислен", заяви Корнмейер. Обратно на неговите очаквания обаче експериментът е показал, че оригиналът на Да Винчи е категорично "щастлив". Според 97% от участниците усмивката на Мона Лиза изглежда радостна.
Във втория етап на експеримента на участниците им е било показано оригиналното изображение с осем други "по-тъжни" версии. Според участниците Мона Лиза отново е изглеждала щастлива, но този път другите осем картини са изглеждали още по-тъжни.
Според изследователите хората "не притежават фиксирана скала за щастие и тъга в мозъка си" и възприемането на тези емоции зависи много от контекста.
"Ние забелязваме целия диапазон и след това адаптираме нашите оценки", използвайки паметта си, смята Корнмейер, според когото разбирането на това може да помогне при лечението на хора с психиатрични разстройства.
Източник: Дарик