Еврика! Падна дълго пазена тайна за Ноевия ковчег

Най-красивата легенда, устояла всички превратности на времето през последните 50 века, отново е жива.

Изследователи от три университети в Турция и САЩ обявиха, че може би са открили останки от плавателен съд, наподобяващ Ноевия ковчег в свещената планина в Турция. Твърди се, че той е спрял след 150-дневно наводнение преди около 5 000 години край местността Дурупинар, разположена на по-малко от две мили от границата между Иран и Турция.

Какво всъщност има в  Дурупинар?

"В този регион е имало живот", категоричен е професор Фарук Кая, заместник-ректор на AICU, според The Daily Mail. Според него става дума именно за периода по времето на потопа, свързан с библейския Ной, който се е случил преди около 5000 години.

"Това беше разкрито в лабораторните резултати", добавя той.

За съжаление обаче нищо друго не доказва точността на библейския разказ, защото археолозите многократно са потвърждавали, че формацията е естествена, а не резултат от корабокрушение.

Също така няма геоложки запис на глобален потоп като този, описан в религиозните текстове. И докато някои хора вярват, че може да е имало колосално наводнение, въпросът остава спорен.

"С датирането не е възможно да се каже, че корабът е тук", казва един от изследователите пред турското издание "Хюриет". И добавя: "Трябва да работим дълго време, за да разкрием това".

През идното лято те ще извършат ново съвместно проучване под ръководството на трите университета - ITU, Andrew University и AICU.

Техният проект, който започна през 2021 г., има за цел да проучи геоложките образувания в региона и да повдигне завесата за  древната история, пише турския вестник Hurriyet.

По време на проучването се оказва, че в Дурупинар има 538-футова скална формация, наподобяваща кораб, съставена предимно от лимонит. Усилията на изследователския екип бяха насочени към извличане на стари скални и почвени проби. Сега те са откриха наличието на "глинести материали, морски материали и морски дарове" в геоложката формация, свидетелство на човешка дейност в региона, датираща от халколита - от 5500 до 3000 г. пр.н.е

Откриването на потенциални археологически останки, наподобяващи ковчега, предоставя уникална възможност за свързване на древните разкази с научни изследвания. Но дали ще се случи в бъдеще?

Къде е ковчегът на Ной

"Това древно съоръжение е Ноевият ковчег!" - с тези думи шефът на департамента по геология към университета "Ататюрк" Салих Байрактутан запозна през 1994 г. света с новината за най-великото откритие в историята на археологията. Повярвало, че са намерени останки от споменатия в Книгата за сътворението кораб, построен от Ной по препоръка на Бог, за да се надживее Всемирният потоп, турското правителство обяви местността на откритието за национален парк с високо археологическо значение.

Става дума за една скална формация с формата на кораб на 2000 м височина сред планините Тендурек в Източна Турция, 28 км южно от връх Арарат. Според тълкувателите на библейски текстове това е най-вероятното място, където е акостирал ковчегът на Ной.

Вкамененият кораб е забелязан за пръв път в края на 1959 г. при маневри на турските военно-въздушни сили, но много преди това британци, изследвали планината, са оставили камара от впечатления в книги и мемоари. Чарлз Берлиц, в книгата си "Изгубеният кораб на Ной", цитира думи на арменеца Геолгий Хагопян.

Той разказва, че през 1905 г., като 8-годишно момче, се изкачил на планината Арарат с дядо си. Там открил ковчег и влязъл в него. На горната палуба видял надстройка с много прозорци. Корпусът на ковчега бил огромен и твърд като камък.

През 1939 г. американското списание "New Eden" помества интервю с лейтенант Владимир Росковитски, бивш пилот на царската армия. Той твърди, че е намерил Ковчега през 1916 г. по време на разузнавателна мисия. Доложили на царя и Николай II изпратил експедиция от 150 души. За две седмици стигнали до ковчега.

Според Росковитски корабът приличал едновременно на гигантски шлеп и товарен вагон. Вътре имало много стаи, големи и малки. При това малките били затворени с метална решетка. Уви, докладите за експедицията и снимките изчезнали по време на революцията.

Здравият разум диктува, че ако са изминали близо 5000 години, дървото трудно би оцеляло до наши дни. Но пък известният професор от ричмъндския университет Порчер Тейлър дава свое обяснява: "Според Библията, ковчегът е направен от кедър или кипарис, а това дърво е много устойчиво".

Според Тейлър, през юли 1955 г. френският индустриалец и изследовател Фернан Наварра намерил еднометрово парче вкаменено дърво, обработено от човешки ръце, на няколко метра от "Араратската Аномалия". Той смята, че корабът може да се е запазил, защото е бил замразен в леда. Вярва, че останките от Ноевия ковчег наистина съществуват и се позовава на думите на местните хора, които са го видели.

Надеждите по онова време са големи, правят се фотографии на скалите и те показват отпечатък на огромен плавателен съд, дълъг 157 м, което почти съответства на дължината, посочена в Библията. Така, през лятото на 1960 г. експедиция на турската фондация за археологически изследвания започва мащабно проучване на местността Дурупинар, наречена на името на откривателите на скалната формация - братята Дурупинар.

За съжаление, по време на първите разкопки част от предполагаемата вкаменена находка е увредена с динамит и се проучва само горният слой на скалния релеф.

През следващия четвърт век не са правени други изследвания, а чак през лятото на 1984 г. археологът Рон Уайът се опитва да убеди геолозите и аркаолозите (археолози, изследващи Ноевия ковчег) да възобновят разкопките.

С помощта на Дейвид Фейсълд, експерт по останки от морски съдове, те събират много доказателства, подкрепящи твърдението, че Ноевият ковчег се намира именно в Дурупинар. Сред тях са метална конзола и парче вкаменено дърво, които вероятно са били част от корпуса на ковчега. Специалистите установяват аномалията, че съдържанието на органичен въглерод в скалната формация е много по-високо, отколкото в заобикалящия терен, което предполага наличието на остатъци от дървен материал, т.е. на вкаменения кораб.

Каменните котви от потопа

Освен това близо до селището Арцап на около 22 км от местността Дурупинар са намерени 13 гигантски камъка от вулканичен тип с формата на котвите, използвани в древността. Тежащите по няколко тона каменни котви са високи 3 м и широки от 0,60 м до 1,5 м, като на 8 от тях са открити надписи, отнасящи се според аркаолозите до времето на Всемирния потоп. Котвите имат на върховете си дупки, през които вероятно са прекарвани придържащите въжета.

Уайат и Фейсълд отбелязват, че местностите в околността имат древни имена, свързани с библейските разкази за потопа. Една от близките до Дурупинар долини е известна като Регионът на осемте, може би в памет на спасените осмина, според свещените писания за Ноевия ковчег. Веднага след техните изказвания турското правителство официално "затваря" склона Арарат.

Данните, макар да са далеч от научните доказателства, са достатъчно интригуващи и подтикват през 1987 г. специалистите към разработването на международен проект за геофизическо проучване на пластовете под повърхността на Дурупинар.

При снимка от самолет на местността Дурупинар ясно се виждат очертанията на някакъв кораб. С помощта на мощни радари за изследване на подземните нива експертите откриват равна повърхност на 4-8 м под равнището на терена. Предполага се, че това е горната палуба на някакъв кораб, като радарните изображения са толкова ясни, че могат да се преброят ребрата на корпуса.

При по-нататъшните изследвания на зоната се открива наличието на специфични клинообразни и кръстосани железа на регулярни интервали по протежението на структурата. Счита се, че това са огромни гвоздеи и ъгли от клетките, където са държани натоварените животни.

Геологът Джон Баумгарднер от Калифорнийския университет обаче е силно раздвоен между две отричащи се възможности - това или са вкаменените останки на една от палубите на Ноевия ковчег, или е огромна скала с формата на кораб, която по случайност има размерите на ковчега от Сътворението.

Скептиците възразяват, че дори и да става дума за останки на гигантски кораб, все още няма достатъчно доказателства, че принадлежат на Ноевия ковчег.

В книгата си "Загубеният кораб на Ной" Чарлз Берлиц отбелязва, че жителите на региона считат древната структура за кораба на митичния султан Малик Ша, кръстосвал огромно езеро, намиращо се в района на Арарат.

След 1988 г. Баумгарднер започва допълнителни сондажи, но не открива нови доказателства за библейските останки.

Налага се мнението, че високите равнища на въглерод в скалните образци вероятно се дължат на присъствието на калциев карбонат, а не на вкаменено дърво.

Новите радарни тестове се сблъскват с непроницаеми каменни пластове, а материалът, от който се е смятало, че е направена палубата на предполагаемия кораб, се оказва идентичен със състава на скалите от околността. За металните конзоли се предполага, че може да са специфична рудна съставка от железен оксид, кварц и други минерали.

След химически анализ на една от каменните котви шефът на геологическия факултет към държавния университет на Калифорния Лоуренс Колинз подчертава, че скали с подобен състав се срещат в зоната около Дурупинар, но не и в Месопотамия (днешен Ирак), където според библейските текстове Ной е построил ковчега. Арменският археолог Абрахам Териан допълва, че каменните котви  всъщност са ритуални символи на езически култови церемонии.

Според изследователите корабът на Ной е имал размери или 137 м на 23 м, или 157 м на 26 м. Затова и основният въпрос е как съоръжение с подобни размери би могло да приеме представители на всички живи създания, както е споменато в Библията?

Загадката, която връща песимизма

Освен това остава загадка как Ноевият ковчег се е оказал на 2000 м над морското равнище. На планетата няма толкова вода, за да подхрани потоп, при който да се достигнат водите на такива височини.

Отчитайки геологическата активност през последните 20 хилядолетия, сеизмолозите смятат, че останките на Ноевия ковчег биха могли да бъдат тласнати най-много до 450 м височина. Други специалисти обаче твърдят, че корабът може да е изтласкан нагоре след мощна морска вълна.

Болшинството от учените подкрепят тезата, че скалата от Дурупинар е само геологически феномен - определено рядък, но напълно природен.

Геофизикът Том Феннер може би е най-близо до истината. Той отбелязва противоречивите научни заключения на различните изследователски колективи и твърди, че трябва да се правят още анализи и проучвания.

В същото време разочарованието на аркаолозите изобщо не затихва, защото от 1994 г., когато Салих Байрактутан заговори за поредни открития, свързани с кораба на Ной, периодично излизат новини, които накланят обществеността на едната или другата страна.

Докато обаче се очакват убедителни доказателства за откриването на Ноевия ковчег с последващите експедиции, Дурупинар постепенно се превръща в златна мина и доходоносна туристическа атракция.

Бумът настъпи преди 15 години, когато през 2008 година група изследователи от Хонконг отидоха на планината Арарат (Агръ). Там те намериха пещера, а вътре имаше различни дървени останки, за които те твърдяха, че принадлежат на Ноевия ковчег.

Вавилонската легенда

Дали това е така, е спорен въпрос, но като се върнаха в Хонг Конг, те построиха Музея на Ноевия ковчег, който вече има над 7 милиона посетители. Това активира религиозния туризъм в региона Дурупинар, който е един от слабо развитите региони на Турция. Сега обаче туристите там се надпреварват да ходят, за да опитват местни специалитети и да се наслаждават на божествената природа. 

И разбира се, да слушат поредица от митове и легенди, които започват с Епоса за Гилгамеш, вавилонско произведение,  което е първото, което споменава потопа. Римляните и гърците също имали легенда за Девкалион и Пира, които спасили децата и животните си, като изплували в гигантска кутия.

История от Стария завет пък разказва историята на Ной, който намерил благодат в очите на Господ, въпреки факта, че всичко около него било нечестиво. Когато той бил предупреден за предстоящо наводнение, построил огромен "ковчег", за да приюти семейството си и всички животни по двойки. Според най-разпространената легенда неговият "ковчег" спрял на склоновете на планината Арарат.

Учени от три университети доказаха, че е имало живот преди повече от 5000 години в Дурупинар

Остава загадката дали това е митичният дървен кораб или е естествена скала

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук