Учени са успели да открият гигантски планински структури в данните от сеизмичните вълни, уловени по време на земетресението в Боливия през 1994 година - второто най-голямо земетресение регистрирано някога. Трусовете са били с магнитуд 8.2 по Рихтер и дълбочина 647 км, показва проучване, публикувано в списание "Science" и цитирано от БГНЕС.

На 660 км под земната повърхност учените откриха нещо грандиозно! 

Според специалистите земната мантия е съставена от гъста силикатна скала, която се простира от кората до ядрото, което представлява 84% от обема на нашата планета. На 410 мили от повърхността, се намира граница, известна като 660-километровото прекъсване, която разделя мантията на горно и долно ниво.

Експрети съобщават, че топографията на тази граница е изключително трудна за разчитане поради нейната плътност. Един от малкото начини това да стане е посредством сеизмичните вълни.

Вълните се срещат с различни текстури, минерали и структури. Те се отразяват от тях по начин, подобен на този, по който светлинните вълни отразяват обекти. Така се осигуряват на учените сеизмични снимки.

Изследването на измерванията, направени по време на земетресението в Боливия, е позволило на учените да реконструират структурите на това 660-километрово прекъсване.

„Големите земетресения позволяват на сеизмичните вълни да пътуват през мантията и ядрото, да се отклонят от 660-километровото прекъсване и да се върнат обратно през Земята, за да бъдат засечени в земната кора”, казва Джесика Ървинг, геофизик в Принстънския университет и автор на проучването.

Чрез данните от земетресението, екипът учени открива в 660-километровата граница "по-голяма топография от Скалистите планини или Апалачите".

„Не мога да ви дам точно изчисление, но планините на 660-километровата граница могат да бъдат по-високи от Хималаите", допълва още Ървинг.