Откриха най-древната звезда във Вселената
Тя се намира в Млечния път, на разстояние 35 хиляди светлинни години от Земята
Астрономи от Австралийския национален университет идентифицираха най-древната от известните във Вселената звезди, съобщи Сайънс алърт. Тя се намира в Млечния път, на разстояние 35 хиляди светлинни години от Земята.
Откритият червен гигант SMSS J160540.18-144323.1 е с най-малко количество желязо сред всички звезди в галактиката - 1,5 милиона пъти по-малко е от онова в състава на Слънцето.
Това означава, че обектът принадлежи към т.нар. звездно население тип II, което се е образувало след раждането на Вселената преди 13,8 милиарда години. Въпросната звезда се е формирала няколкостотин милиона години след Големия взрив.
В ранната Вселена почти не е имало метали. Първите звезди били съставени от водород и хелий, били много масивни, горещи и с малка продължителност на живота.
Те принадлежат към звездно население тип III. В процеса на горене в недрата им се образували първите атоми силиций и желязо. След гибелта на звездното население тип III се появило звездно население тип II, в което присъствали по-тежки от хелия елементи.
Показателят за количеството на съдържащите в звездата елементи, които са по-тежки от хелия, е известен като металичност. Въз основа на него може да се разбере приблизително колко време след Големия взрив се е родила дадена звезда.
Предишният рекордьор по ниско съдържание на желязо бе звездата 2MASS J18082002-5104378 B, чиято металичност е 11 750 пъти по-малка от тази на Слънцето.
Специалистите предполагат, че звездата, която предшествала SMSS J160540.18-144323.1, е била 10 пъти по-масивна от Слънцето. Експлозия на свръхнова предизвикала бърз процес, свързан с улавяне на неутрони - ядрена реакция, при която се образуват ядра на тежки елементи.
Малко количество атоми на желязото се отделили от гравитационното поле на образувалата се след свръхновата неутронна звезда и влезли в състава на SMSS J160540.18-144323.1, която станала един от първите представители на звездното население тип II.