Проф. Петко Димитров разкри как е открил мистичните чинии на Ной в устието на Провадийската река
През юли 1985 г. на българския бряг акостира съветски изследователски кораб, на който има и подводна лодка за спускане в дълбините
Каменна чиния може да пренапише световната история. В света е известна като чинията на Ной, за да се отбележи древността й, и връзката с катастрофалните събития от Библията като потопът. Но има и връзка с митичната Атлантида, пише "Телеграф".
На нея има чертички, които се смятат за писменост и за основа на писменостите на древните Шумер и Египет. Други пък казват, че това са повреди от вековете или от растения.
Вече я ясно, че Черно море преди 80-85 века е било езеро. Но в същото време има теории как то е било езеро в Атлантида или голям водоем, до който е била залепена легендарната държава, твърдят наши и световни учени.
Спускане
Теории за това, че Атлантида е била по нашите земи, има отдавна, но за пръв път тя е издигната в стройна подредба преди половин век от български учен. Това се случва през 1985 г. и базата за нея е една находка - въпросната чиния на Ной. Ученият е проф. Петко Димитров, който попада на сензационната находка.
Всичко започва през 1984 г., когато съветски учени поканват български колеги да търсят заедно Атлантида (или поне остатъци от праисторическа цивилизация) в Средиземно море и Атлантическия океан.
Експедицията е неуспешна, но точно това поражда идеята да се търсят артефакти в самото Черно море и да се картографират с подводен апарат някогашните брегове на древното сладководно езеро. А че Черно море е било сладководно езеро, както се казва, и децата знаят.
Представяме ти 1500 лв. онлайн казино Бонус на efbet.com
Кораб
През юли 1985 г. на българския бряг акостира съветски изследователски кораб, на който има и подводна лодка за спускане в дълбините. След много години проф. Димитров си спомня:
„На 16 юли 1985 г. осъществихме спуск в палеоруслото на река Провадийска, която се е вливала в тогавашното сладководно езеро Черно море, прекосявайки целия шелф. Там, на старите брегове, аз попаднах на едни очертания на дупки на около 95 метра – това бяха два реда, подредени симетрично.
Беше ясно, че става въпрос за дело на човешка ръка. След това по-навътре вече от старите брегове, на около 300-400 метра по-навътре, попаднах и на т.нар. чиния на Ной.
Да, това е първият и единствен, но и силно оспорван от много изследователи артефакт. Ние смятахме тогава, че сме попаднали или на наколно селище на брега на езерото, или на стар пристан и некропол. Това беше единственият предмет, който тогава взехме, нарекохме го чинията на Ной.
По-късно се установи, че върху нея има и писмени знаци. Усъмнихме се, че това е една от най-старите писмености, която е съществувала до потопа, до нахлуването на океански води при разкъсването на Босфорския праг преди 8000-8500 години“.
По-късно с огорчение проф. Димитров ще добави: „Още от създаването на интернет чинията и знаците по нея са вкарани в мрежата. Върху нея си бъхтят главите най-известните лингвисти в света. Засега нямат особен успех. Но се смята, че знаците от чинията на Ной се намират и в шумерската, и в египетската писменост, в индийската, в гръцката.
Чинията и днес е заключена в един шкаф на нашия институт. Повечето казионни изследователи смятат, че чинията на Ной е моя измислица.
Не вярват в потопа в Черно море. Но нека се има предвид, че този предмет е записан в бордовия дневник на съветския кораб на 16 юли 1985 година. И понеже много хора ме питаха за тая чиния – и журналисти, и изследователи, питаха ме кое ме е водило да я открия, аз казах: „Водеше ме Божията ръка“.
Древна вода
Професор Петко Димитров си спомня, че при една от експедициите по съветско време той и други учените са пили от запазена древна сладка вода от някогашното езеро Черно море. Тя е била хваната като в капсула под наносите, които идват върху езерото. Проф. Димитров разказва: „През 1986 г. с мои украински колеги работихме в дълбоководната му част.
Изследвахме езерните утайки. Украинците ни бяха доставили една преса и с нея успяхме да извлечем една кристалночиста вода от утайките. Опитахме я, оказа се невероятно чиста и сладка вода. Преди повече от 8000 години Черно море си е било езеро - най-голямото сладководно езеро по това време на света. Разбира се, тази сладка вода е извлечена в соленото море под нивото на сероводорода в останките на дъното“.
Трябва да се каже, че въпросната чиния на Ной в момента се намира в една метална кутия. Мнозина се чудят защо тя не се проучва или поне защо не е изложена в някоя от родните музеи.
Срещу самия проф. Петко Димитров също има доста силна коалиция от негови колеги, които смятат, че той не е действал съвсем по научни цели, а е позволил на емоциите да надделеят. Мнозина обаче се съмняват в доводите точно на неговите опоненти. Водещи учени от Америка и Западна Европа са на мнение, че теориите на Петко Димитров могат да преобърнат световната наука.
Немци
През 2004 г. двама немски изследователи - Кристиан М. Шопе и Зигфрид Г. Шопе, издават книгата „Атлантида и потопът“. Те се позовават на множество изследвания у нас и в целия регион.
Немците също смятат, че библейският потоп е бил в Черно море, но го изместват с хиляда години по-късно през 5500 г. пр. Хр. вместо през 6400 г. пр. Хр., както смятат водещи специалисти. Според немците Атлантида е обхващала и голяма част от съвременното Източно Средиземноморие.
Те и други учени съчетават някои от най-популярните теории по въпроса. Така според тях става лесно обяснимо, че изригването на вулкана на сегашния остров Санторини, където мнозина търсят митичната Атлантида, не противоречи на потопа край Черно море.
Издигат се и редица хипотези как народите по западните брегове на Черно море се разселват из света и дават началото на различни цивилизации като шумерската, египетската и доста по-късно на древногръцката. Именно при последната се появява и названието Атлантида, съобщено в трудовете на Платон.
Издигат се и предположения, че всъщност митът за потопа и шумерския Гилгамеш, по-късно известен в Библията като Ной, идва точно от драматичния катаклизъм с Черно море. Смята се, че друг мит - гръцкият за преминаването на аргонавтите през съвременния Босфор, всъщност описва по поетичен начин потопа и нахлуването на морската вода в сладководното езеро Черно море.
В мита пише, че аргонавтите се изправили пред изпитанието да преминат през Симплегадите - двете огромни скали, които с чудовищна скорост се блъскат една в друга. Аргонавтите пуснали гълъб, той преминал без проблем и те решили да го последват.
Предсказанието на боговете гласяло, че ако кораб мине през скалите, то те ще замръзнат навеки. Така и станало. А съвременните изследователи пък виждат в това именно нахлуването на морската вода в сладката и чудовищния потоп, което това предизвиква.
Варна
В набиращите все по-голяма популярност съвременни схващания, най-вече на американци, се налага теорията за потопа, даже за няколко, като следствие от края на ледниковия период.
Според нея по земите около езерото Черно море е имало много развити за времето си цивилизации. По площ езерото е било доста по-малко от съвременното море. В низините около него се е развило земеделие и животновъдство.
Намират се доказателства, че именно тук са опитомени за пръв път животни като крави, овце и кози. Според изследвания на микроравнище именно хора от този регион притежават гени, които дават възможност и на възрастни индивиди да пият прясно мляко, без да получават проблеми.
В много етноси от останалия свят хората не могат да пият необработено мляко след детската възраст. Според други изследвания древните житни култури за пръв път са култивирани в района и оттам са се разпространили по света.
Със синьо е древното езеро Черно море преди потопа
Не на последно място са множеството археологически находки от региона за тази митична древна цивилизация преди потопа.
В потопени и крайбрежни места у нас, в Румъния, Молдова и Украйна се откриват множество находки за древната цивилизация, живела в тези земи, преди те да бъдат превзети от морето. Една от тези находки е прочутото древно злато от варненския некропол - най-древното известно досега на науката.
Част от най-старото злато на света, намерено във Варненския халколитен некропол
Погребението на знатния човек във Варненския некропол е от доводите да се говори за най-древната цивилизация
Смята се, че точно цивилизацията във Варненско и по река Провадийска е центърът на тази най-древна цивилизация. Не случайно Петко Димитров и другите учени през 80-те години при подводни изследвания стигат до 65 км навътре по продължение от устието на река Провадийска. Предполага се, че имено по тази река преди потопа се е развила високоразвитата цивилизация.
(Отделно е теорията, че пръст в това могат да имат извънземните. Тук една от версиите гласи, че те предупредили Ной, Гилгамеш или както и там да се е наричал древният човек, за настъпващия потоп - най-вероятно са видели топящите се ледници. Другото са катаклизми и история, които трябва тепърва да бъдат открити.)
Та след като настава топенето на ледовете, започва поредица от катастрофи и постепенно, но много бързо превземане на нови територии от нахлуващата вода. Някои дори са склонни да твърдят, че става въпрос за каскада от няколко потопа, от които последният е при скъсването на преградата от нахлуващите води на Мраморно море и образуването на Босфора от навлизането в езерото на морската вода.
Когато морето навлиза в езерото, то залива огромни зелени площи от гори, треви и храсти.
Тяхното бързо гниене създава прословутия пласт от сероводород, който се разпростира из цялото Черно море и под който не могат да виреят повечето организми. Постепенно и бързо морето изяжда все по-големи площи, за да придобие съвременната си форма. Оцелелите хора се разселват по света и дават началото на няколко цивилизации, а с тях и на много от архаичните митове, глася теориите.
Набедихме за мошеник откривателя на „Титаник“
През лятото на 1985 г. проф. Робърт Балард от Университета на Роуд Айлънд с екип от двама души достига останките от „Титаник“ на дълбочина 3795 м и става техен откривател, покривайки се със световна слава. Това обаче не е достатъчно за много родни учени и Балард бързо е изгонен от тях като шарлатанин, въпреки че смята България за една от люлките на цивилизацията и идва тук, за да го докаже.
Още в края на ХХ век американецът има намерение да търси Ноевия ковчег и следи от потопа по нашите брегове, като осигурява и най-модерното за времето оборудване.
Поредица от чиновнически действия и на наши учени обаче го прогонва далеч от земите ни и той решава, че трябва да търси артефакти около Турция, Грузия и Русия, но никога около България. Той е набеден за нагъл мошеник, за човек, който иска да ограби древното минало на страната ни и да го продаде на безценица.
Робърт Балард ни подмина с ултрамодерната си подводница
Проф. Петко Димитров, върху когото също се сипят огън и жупел от БГ колеги, казва по темата: „Балард е един от най-големите изследователи. Известен е, че създава подводни апарати за търсене на игла в купа сено, т.е. на кораби на дъното на океана. Работи както за National Georgaphic, така и за Американския военноморски флот и за Американската морска атмосферна асоциация.
Той има богато финансиране и възможност да си купи нов съвременен кораб „Наутилус“. Но работи в турски води. Ние влязохме отново в кореспонденция. Но той явно не може да забрави омразата и неприязънта към него от 2000-2001 г.
За съжаление загубихме един много добър приятел на България. Успяхме да го убедим, че Атлантида трябва да се търси в Черно море. Говорим за събития, станали преди около 8-9 хиляди години. Това е мечтата на всеки изследовател, но засега е все още една хипотеза, твърде възможна, но нямаме достатъчно доказателства за нея“.
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук