Първата британска астронавтка: Извънземните отдавна живеят сред нас

Хелън Шърман, първата британска астронавтка и химик от Imperial College в Лондон, наскоро заяви, че извънземните форми на живот, които е невъзможно да забележим, може би живеят сред нас. Как е възможно това?

Макар животът да е лесен за разпознаване, всъщност е трудно да се дефинира и учените и философите разискват векове по темата от векове.

Например, 3D принтер може да се възпроизвежда, но не бихме го нарекли жив. От друга страна, за мулетата се знае, че са стерилни, но никога не бихме казали, че не живеят.

Алтернативен (но несъвършен) подход е описването на живота като „самоподдържаща се химическа система, способна на дарвинова еволюция“, която работи в много случаи.

Липсата на дефиниция е огромен проблем, когато става въпрос за търсене на живот в космоса.

Това, че не можем да определим живота, различен от „ние ще го познаем, когато го видим“ означава, че наистина се ограничаваме до геоцентрични, вероятно дори антропоцентрични идеи как изглежда животът.

Когато мислим за извънземни, често си представяме хуманоидно същество. Но интелигентният живот, който търсим, не трябва или не е задължително да бъде хуманоиден.

Живот, но не такъв, какъвто го познаваме

Шърман заявява, че тя вярва, че извънземните съществуват. Освен това тя се пита: „Ще бъдат ли като вас и мен, съставени от въглерод и азот? Може би не. Възможно е те да са тук в момента и ние просто да не можем да ги видим. "

"Такъв живот би съществувал в "невидима биосфера". Под това нямам предвид царство на призраци, а неоткрити същества, вероятно с различна биохимия. Това означава, че не можем да ги изучаваме или дори да ги забележим, защото те са извън нашето разбиране. Ако приемем, че съществува такава биосфера "в сянка", то вероятно тя би била микроскопична", споделя астронавтката, цитирана от британското издание "Сън".

"Защо не го намерихме? Имаме ограничени начини за изучаване на микроскопичния свят, тъй като само малък процент от микробите могат да бъдат култивирани в лаборатория. Това може да означава, че наистина е възможно да има много форми на живот, които все още не сме забелязали"- Вече имаме способността да секвенираме ДНК на некултурни щамове на микроби, но това може да открие живота само такъв, какъвто го познаваме - съдържащ ДНК.


Живот на основата на силиций

Популярно предложение за алтернативна биохимия, според Шърман, е тази, основаваща се на силиций, а не на въглерод. Има смисъл дори от геоцентрична гледна точка.

Тя обаснява, че около 90% от Земята е съставена от силиций, желязо, магнезий и кислород, което означава, че има много елементи за изграждане на потенциален живот.

Силицият е подобен на въглерода, има четири електрона на разположение за създаване на връзки с други атоми. Но силицият е по-тежък, с 14 протона (протоните съставят атомното ядро с неутрони) в сравнение с шестте във въглеродното ядро.

Докато въглеродът може да създава силни двойни и тройни връзки, за да образува дълги вериги, полезни за много функции, като например изграждане на стени на клетките, за силиция е много по-трудно. Той се бори за създаване на силни връзки, така че молекулите с дълги вериги са много по-малко стабилни.

Нещо повече, обикновените силициеви съединения, като силициев диоксид, обикновено са твърди при земни температури и неразтворими във вода.

Сравнено с високоразтворимия въглероден диоксид например виждаме, че въглеродът е по-гъвкав и осигурява много повече молекулни възможности.

"Всъщност химическият състав на живота на Земята има приблизителна корелация с химическия състав на Слънцето, като 98% от атомите в биологичната среда се състоят от водород, кислород и въглерод.

Така че ако тук имаше жизнеспособни силициеви форми на живот, те може да са се развили навсякъде. Това ни показва, че има аргументи в полза на живота, базиран на силиция. Природата е адаптивна", казва Шърман.

"Въпреки че силицият е негъвкав в сравнение с въглерода, той може би може да намери начини за "сглобяване" в живи организми, потенциално включващи въглерод".

Астронавтката казва още, че когато става дума за други места в Космоса, като Титан, луната на Сатурн или планетите, които обикалят около други звезди, със сигурност не можем да изключим възможността за живот на основата на силиций.

"За да го намерим, трябва по някакъв начин да мислим извън земното разбиране на биологията и да измислим начини за разпознаване на форми на живот, които са коренно различни от формата, базирана на въглерод.

Британката споделя, че независимо от вярването на мнозина, че животът съществува другаде във Вселената, нямаме доказателства за това. Затова е важно да считаме целия живот за ценен, без значение от неговия размер, количество или местоположение.

"Може ли извънземните да са сред нас? Не вярвам, че сме били посетени от форма на живот с технология за пътуване през огромните разстояния на космоса. Но ние имаме доказателства за образуващи живот въглеродни молекули, пристигнали на Земята на метеорити, така че по-непознати форми на живот не могат да бъдат изключени.

Превод и редакция: БЛИЦ