Теория: Защо с напредването на възрастта смятаме, че времето лети?

Мнозина смятат, че в детските им години времето е текло по-бавно, отколкото в зряла възраст. Учени от Северна Каролина предложиха интересно обяснение – удивителният феномен се обяснява с прости физични закони и сложното устройство на човешкия мозък.

Съгласно нова теория, публикувана в научното списание European Review, временното несъответствие е провокирано от понижаване на скоростта на получаване и обработка на информация от мозъка.

Хората често се удивяват колко много помнят от детските си години, които сякаш са продължавали вечно, коментира професорът Адриан Бежан, сътрудник в университета Дюк.

Въпросът не е в това, че емоциите и преживяванията по онова време са били по-силни или по-значителни, просто те са се обработвали от мозъка доста по-бързо, казва той.

Професорът обяснява явлението с физическите промени в стареещото човешко тяло. Мрежите от нерви и неврони съзряват, те се увеличават като размери, „разбъркват се“, което води до удължаване на „пътищата“, през които информационните сигнали стигат до мозъка.

Стареейки, тези „пътища“ деградират и оказват съпротивление на потока от нови сигнали, идващи отвън.

С други думи, съгласно тази теория, когато сме млади, искаме да узнаем и видим всичко. В младостта всеки ден се срещаме с непознати неща – училище, ваканция, университет, среща, целувка, първа любов.

Даже всяко ново разочарование е способно да забави хода на времето. Ключът към управлението на процеса е трупането на житейски опит. Т.е. ако искате да спрете времето, достатъчно е да си измислите ново хоби, да отидете на пътешествие или да промените местоработата си.

В потвърждение на тази теория професорът привежда интересен факт: очите на бебетата се движат по-начесто, отколкото тези на възрастните. Те „гладно“ изучават непознатия свят, получавайки повече информация от околната среда.

Доколкото възрастните хора виждат по-малко нови изображения за същото време, на тях им се струва, че времето лети.

Човешкият разум усеща промените във времето с помощта на възприемането на образи, казва Адрина Бежан.

Настоящето се различава от миналото, тъй като нашето умствено възприятие „расте“. Ако през детството дните са ни се стрували по-дълги, то това е така, тъй като младият ум е попивал много образи в рамките на един ден.