Учени разкриха една от най-големите тайни на Марс

Марс не винаги е бил сухата планета, която познаваме днес: преди милиарди години тя е била дом на езера, реки и дори океани. Въпросът къде е изчезнала всичката тази вода досега оставаше без отговор, предаде „Франс прес“, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънс“, пише BG-VOICE.

Основното предположение на изследователите беше, че водата се е изплъзнала в космоса. Ново проучване обаче показва, че голяма част от нея е уловена в минерали в марсианската кора.

Откритието обаче не означава „че има някакъв огромен воден резервоар“ под повърхността на Марс, предупреждава Ева Шелер, изследовател в Калифорнийския технологичен институт и водещ автор на проучването. 

„Това, което казваме е, че кората съдържа т.нар. хидратирани минерали, т.е. минерали, които имат вода в структурата си“, обяснява Шелер, чийто модел показва, че между 30 и 99 процента от първоначалната вода е уловена в тези минерали.

В началото на историята на Червената планета е имало достатъчно вода в течно състояние на повърхността, за да я покрие под огромен океан. Тя е присъствала или в атмосферата, или под формата на лед в полярните шапки или в марсианските недра.

Досега учените смятаха, че загубата на вода на Марс се дължи на атмосферно изтичане. Феноменът съществува и на Земята, но е много по-изразен на Червената планета заради слабата гравитация.

Използвайки наблюдения на марсоходи и марсиански метеорити, екипът се фокусира върху водорода – ключов компонент на водата.

 „Водните молекули са изградени от кислород и водород. Съществуват различни водородни атоми. Леките могат да се освободят от гравитационното поле на Марс и да „избягат“ в космоса. Остава обаче тежкият водород, известен кат деутерий“, обяснява Ева Шелер.

Тъй като по-лекият вид избягва по-бързо от атмосферата на планетата, загубата на по-голямата част от водата в космоса би оставила относително повече деутерий след себе си.

Имайки предвид обаче колко вода е била налична първоначално на планетата и текущата скорост на изтичане на водород, настоящото му съотношение с деутерия не може да се обясни само с атмосферни загуби.

„Всеки път, когато скала взаимодейства с вода, се наблюдава поредица от много сложни реакции, които образуват хидратиран минерал“, казва Шелер.

Вместо това авторите на изследването смятат, че решаваща роля е изиграла комбинация от два механизма: улавянето на вода в минерали в кората на планетата, както и загубата на вода в атмосферата.

Този процес, наречен „химическо изветряване“, протича и на Земята – например в глина, която се среща и на Марс.

 Вулканите на нашата планета рециклират водата обратно в атмосферата. Марс обаче няма тектонични плочи, което прави промените постоянни.

Според симулациите на екипите планетата е загубила по-голямата част от водата си преди между 4 и 3,7 милиарда години.