Антон Тодоров с взривяващ анализ: Мама и татко със заменки, дъщерята при Главичките (ДОКУМЕНТИ)

Наглостта и нахалството на протестърите нямат равни. Даже си мисля, че ако искат да се самоубият, то единственото, което трябва да направят, е да скочат от най-високата точка на своята наглост. Такива зеещи висоти е достигнала тя! И продължават да ни „очароват” и оставят без дъх, защото за тяхното нахалство вертикална граница, както по всичко изглежда, няма! Последното доказателство за това, което пиша, може да се открие, докато човек разглежда муцуните на поредните борци с корупцията, които са на прикритие в новото творение на задкулисния д-р Франкенщайн – партията на Христо Иванов, Мануела Малеева и Кристиан Таков „Да(й), България”.

Кафе втора цедка
На сбирките им неизменно присъстваше и знаковият „борец с корупцията” Иво Прокопиев. Схващате иронията, надявам се. Това е извратено отвсякъде, трябва особено счупване на характера и морала, за да изтипосаш Прокопиев като шеф-надзорник при  създаването на антикорупционна партия. Същото е като да говориш за „лустрация от второ поколение”. Щом го правят наследниците на едни от най-болшевишките фамилии – Бойкикеви на Христо Иванов, и Такови - това звучи като „кафе втора цедка”, т.е. ерзац. Когато пък срещу корупцията ще се борят хора като наследниците на фамилията Малееви, това вече си е чиста проба недостижима перверзия. Бас ловя, че младоците в партията на Христо Иванов и сие, на които майсторите на политически мушенгии завъртяха главата с високопарни думи, нямат представа за една от най-знаковите далавери на прехода, свързана с горното семейство. Разбираемо е, преди 15-16 години те са били деца. Ние обаче, които ядохме попарата на Костича и Малееви, помним и ще се опитаме да припомним и на останалите скверните факти от тази далавера. А изводите ще си ги направят онези с големите претенции – дето ще борят корупцията с корупция. Политическа хомеопатия не съществува и е много вероятно да доведе до задълбочаване на проблема.

Молбата - и от зетя
И така, годината е 1996. С молби до Столична община №№ ТП 94-00-4/9.05.1996 г. и 94-Ю-18/26.08.1996 г. майката на Мануела Малеева Юлия Берберян и зет й Георги Стоименов заявяват интерес за проучване и проектиране на спортен комплекс в местността „Погребите” в София и за закупуване на терен за изграждане на учебно-тренировъчен тенис-комплекс. С молба от 2 октомври 1996 г. до тогавашния кмет Стефан Софиянски двамата молят за указания как да се проведе процедурата за отстъпване правото на строеж и построяване на комплекса в местността „Погребите”. Прилагат и три варианта на градоустройствени проучвания, които отговарят на изискванията и намеренията им за изграждането му. Няколко месеца по-късно, на 27 март 1997 г. общинският съветник от СДС в СОС Мария Храброва внася докладна записка, с която предлага Общинският съвет да вземе решение за замяна на златния терен за определен брой жилища, намиращи се на територията на столицата. Теренът е в кв. „Лозенец”, местността „Погребите”, парцел I с площ 20 830 кв.м. и с оценка 151 744 долара.

Следва втора докладна записка, този път от зам.-кмета Венцислав Николов, в която той предлага на СОС да вземе решение за извършването на замяна на парцела в „Погребите” срещу жилищни имоти, собственост на Юлия Берберян. С решение № 4, записано в протокол № 30/14.07.1997 г., СОС дава съгласие да се извърши замяна на имот – частна общинска собственост в м. „Погребите”.По това време Юлия Берберян вече е депутат от ОДС, сините имат абсолютно мнозинство в парламента и се кълнат, че ще борят корупцията на БКП/БСП, ще лустрират ченгетата и все в този ред. Днешните „антикорупционни” напъни на дъщерята Мануела са нагло „dеjа vu”.

Вакханалия
Гледайте сега каква „антикорупционна” вакханалия развихрят майката, бащата и съпругът на сестра й Катерина в далечната 1997 г. За нуждите на замяната и с оглед решението на СОС в периода 15 октомври - 3 декември 1997 г. те закупуват 15 панелни жилища, пръснати в най-различни комплекси и квартали на София - „Надежда”, „Младост”, „Люлин”, „Овча купел”, „Слатина”, „Суха река”, „Дружба”, „Хр. Смирненски”, „Връх Манчо”, ул. „С.Димитров-Шабан” и други. Закупените апартаменти стават съпружеска собственост на Юлия Манук Берберян и нейния съпруг Георги Юпитеров Малеев. На 18 февруари 1998 г. в изпълнение решение № 4 по протокол № 30/14.07.1997 г. на СОС и заповеди № РД-56-39/19.01.1998 г. и РД 56-137/03.02.1998 г. на кмета Стефан Софиянски бил сключен договор за замяна на недвижими имоти между Софийска община, представлявана от кмета Софиянски, и семейство Юлия Берберян и Георги Малеев. По силата на договора правото на собственост върху 15 апартамента е прехвърлено на Софийска община, а парцелът в местността „Погребите” с площ около 21 дка става собственост на родителите на днешната велика антикорупционерка Мануела. Впоследствие Берберян и Малеев инициирали процедура за апортиране на голяма част от придобития въз основа на договора за замяна терен в „Тенис Малеева” АД, в което акционери през този период били Юлия Берберян, Катерина Малеева и Магдалена Малеева. На 1 май 1998 г. общото събрание на дружеството с участието на Юлия Берберян, Магдалена и Катерина Малееви, в присъствието на Георги Малеев и председателя на Съвета на директорите и изпълнителен директор зетя Георги Стоименов, взема решение за увеличаване на капитала на дружеството с апортна вноска, състояща се от 17 000 върху 20 830 идеални части от парцела в местността „Погребите”.

За $ 7000 повече
Дотук всичко върви по мед и масло, схемата е проработила безотказно и семейството е на върха на щастието от врътката. Могат да проповядват „десни идеи”, да прославят „капитализма”, да борят ченгетата и корупцията, но само и доколкото това не засяга собствените им изстъпления. Казвате, че се изразявам твърде силно? Не мисля. Съдете сами - по данни на няколко агенции за недвижими имоти, когато столичните общинари заедно с Юлия Берберян и съпруга й разиграват аферата с парцела в „Погребите”, средната цена на една двустайна „панелка” в София е 18 000 долара. Тоест приблизителната сума, с която тенисфамилията влиза в сделката, е около 270 000 долара. В техния случай 1 кв.м. е оценен от абсолютното мнозинство на СДС в СОС  на около 18  долара. Това означава, че цената на всички 20 800 кв. м е 374 400 долара. С други думи, всяка една от 15-те панелки на Берберян и Малеев е оценена от общинарите на около 25 000 долара. Само за сравнение - през 1998 г. Стефан Софиянски продаде на д-р Торао Токуда 26 000 кв. м в същата местност „Погребите” за около 1 млн. долара или за около по 39 долара за кв. м. Друг е въпросът, че  реалната пазарна цена на един незастроен квадратен метър в кв. „Лозенец”, където се намира местността „Погребите”, е около 500  долара. Тези сметки ги правя специално за ахмаците, които вярват на днешното „антикорупционно” трио Иванов, Малеева, Таков. През май 2000 г. обаче директорът на Териториалната данъчна дирекция-София Димитрина Захаринова разпорежда извършването на данъчна ревизия на Георги Юпитеров Малеев. Ревизията е тематична – по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) като нейн предмет са получените доходи от Георги Малеев като физическо лице за периода 1.1.1998 г. – 31.12.1998 г. Ревизията приключва на 2 юни 2000 г. със следните констатации на данъчните експерти:В нарушение на чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ, до започването на данъчната ревизия Георги Малеев не е подал данъчна декларация за облагаемия си доход, реализиран през 1998 г.;

В нарушение на чл.26 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) § 2, ал.1 от ПЗР на ЗМДТ, не е подал данъчна декларация за притежаваните от него недвижими имоти (това е - идеална част от 15-те панелки).
Проверяващите изискват декларации за имотното му състояние и източници на доходи и за предходни години. След като се запознават със събраните писмени доказателства, те установяват, че Георги Малеев е данъчно задължен за реализираните от него доходи от замяна на недвижими имоти със Софийска община.

Помощ от приятел
Докато върви данъчната проверка, Юлия Берберян и Георги Малеев молят тогавашния шеф на Главната данъчна дирекция (ГДД) Антон Тончев да им помогне с попълването на декларациите (по чл. 14 и по чл. 26 от Закона за местните данъци и такси) за 1999 година. Той разпорежда на своята подчинена Диана Китева - главен експерт в ГДД, да помогне на приятелите му, за да изпълнят те задълженията си по закон. На 2 юни 2000 г. Диана Китева подава от името на Берберян и на Малеев две от семейните декларации в Данъчна служба „Лозенец”. Четири дни по-късно - на 6 юни, Юлия Берберян подава трета декларация в Данъчна служба „Младост”, а Георги Малеев подава четвъртата декларация в Данъчна служба „Студентска”. В единия документ съпрузите твърдят, че притежават по 1/2 идеална част от местността „Погребите” на площ 20 830 кв. метра. Това не е вярно, защото с решение на Софийския градски съд от 16 юли 1999 г. 17 000 кв. метра от този имот са внесени като апортна вноска в „Тенис Малеева” АД и на практика Юлия Берберян и Георги Малеев притежават терен от 3830 кв. метра в местността „Погребите” и равен брой поименни акции от акционерното дружество. Във втората декларация съпрузите обявяват, че притежават по 1/2 идеална част от 15-те апартамента в София, което по онова време също не е вярно, защото въпросните апартаменти са прехвърлени на общината още през февруари 1998 г., когато е бил подписан договорът за размяната.

Грандиозен скандал
През есента на 2000 г. грандиозният скандал с данъчните неуредици на семейството става обект на предварително производство. То е възложено на Столичната следствена служба и се наблюдава пряко от Върховната касационна прокуратура (ВКП), тъй като само тя има право да се занимава с прегрешенията на хората с имунитет - народни представители, магистрати и конституционни съдии. Делото е образувано само срещу Георги Малеев, защото Юлия Берберян е с депутатски имунитет и по закон не може да бъде обследвана за леки престъпления, т.е. такива които се наказват с по-малко от пет години затвор. Главна прокуратура по времето на Никола Филчев старателно събира доказателства за вината на Берберян и съпруга й и ги депозира в съда.

Пет обвинения
На 10 октомври 2000 г. срещу Георги Малеев са повдигнати общо пет обвинения. Юлия Берберян е все още депутат и временно се скатава от разследване. Нека видим какви са обвиненията на ВКС срещу единия чист като сълза баща на бъдещата видна днешна антикорупционерка Мануела. Четири от тях са за престъпления по чл. 313, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) - за попълване на официални документи с невярно съдържание с цел неплащане на дължими данъци в големи размери. А петото обвинение срещу Георги Малеев е по чл.255 от НК - за неподаване на данъчна декларация с цел да се избегне плащането на данъчни задължения. На 16 май 2001 г. обаче, когато започва предизборната кампания за 39-ото Народно събрание и се оказва, че Юлия Берберян вече не се ползва нито с депутатски, нито с кандидатдепутатски имунитет, тя е привикана в столичното следствие и са й предявени три обвинения по чл. 313 и чл. 255 от НК - за неверните данъчни декларации от 2 и 6 юни 2000 г. (идентични с декларациите на съпруга й) и за укриване на данъци в особено  големи размери. Предварителното разследване продължава точно 13 месеца и на 23 ноември 2001 г. Върховната касационна прокуратура внася делото срещу Берберян и Малеев в Софийския градски съд (СГС). СГС умува месец и половина дали Юлия Берберян и Георги Малеев да бъдат изправени пред Темида, след което в началото на 2002 г. делото е върнато на Върховната касационна прокуратура. Мотивът е, че заради  депутатския имунитет делото е трябвало да бъде възложено на Националната следствена служба, а не на Столичното следствие. Истината обаче е, че Юлия Берберян е привлечена като обвиняема по делото едва в средата на юни 2001 г., когато вече няма депутатски имунитет.

Хем осъдени, хем оправдани
Ето защо на 17 юли 2002 г. Софийският апелативен съд уважава протеста на Върховната касационна прокуратура и разпорежда на Софийския градски съд да стартира процеса срещу Берберян и Малеев. На 9 октомври 2002 г. съдебен състав на СГС най-сетне дава дългоочаквания ход на делото. Но тогава в употреба е пусната друга хватка за размотаване на нещата - до пролетта на 2003 г. са проведени две заседания по делото, но без съдебни заседатели, което е грубо нарушение на Наказателнопроцесуалния кодекс. Делото е разпределено на друг състав и на 4 юни 2003 г. процесът започва отначало. Събраните от прокуратурата доказателства са толкова безспорни и солидни, че на 6 февруари 2004 г. Софийският градски съд няма никакъв друг избор освен да признае Юлия Берберян и Георги Малеев за виновни в извършването на престъпления по чл. 313 от НК - попълване на документи с невярно съдържание. Юлия Берберян получава една година условно с тригодишен изпитателен срок, а Георги Малеев - година и половина условно с тригодишен изпитателен срок. На 9 август 2004 г. решението на СГС е потвърдено от Софийския апелативен съд.

Делото е обжалвано на трета инстанция, във Върховния касационен съд. Десет месеца по-късно съдът решава, че обективната истина по делото е друга и оправдава Юлия Берберян и Георги Малеев по всички обвинения.











Коментар на политолога Антон Тодоров пред в. "Телеграф"