"Битката при извора": На този ден България при цар Симеон I завладява целия Балкански полуостров до вратите на Константинопол (КАРТА)

След големите си победи през 917 г., българският цар Симеон I се опитва да седне на византийския трон, виждайки междуособичните проблеми във Византия. Първата стъпка в плана на българския владетел е да стане регент и съвладетел (василеопатор) на малолетния император Константин VII, но през 919 г. младият и амбицизен военначалник Роман Лакапин, който се опитва да ограничи българското влияние над Византия, заменя Зоя (майката на императора и става регент.

През 920 г. той се сомопровъзгласява и за съимператор. По този начин открадва замислената програма от Симеон и проваля стремежите му да седне на трона в Константинопол по дипломатически път. През същата 920 г. българският цар започва война и до 924 г. отнема почти всички земи на Византия на Балканите.

През 922 г. голяма българска армия, под командването на кавкан Теодор Сигрица, преминава бързо през Странджа и достига покрайнините на византийската столица - Константинопол. Роман Лакапин изпраща войска начело с Пот Аргир. Атаката на българите е неудържима и византийците обръщат в бяг в опити да се доберат до корабите. По-голямата част от ромейската армия е унищожена или пленена.

Българите изгарят дворците Пиги, опустошват Златния рог и се завръщат триумфално в Преслав.

Бойно поле на сражението - при църквата Св. Богородица Живоносен Источник ( гр. Пиги) срещу едноиминната врата в южния край на крепостните стени преди Златните врата между 2-ра и 3-та военна порта

Други важни събития на тази дата:

37 г. – Римският сенат анулира завещанието на Тиберий и обявява Калигула за император.

731 г. – Започва понтификатът на папа Св. Григорий III.

922 г. – Приключва Битката при Пиги – голямо сражение между българи и византийци в покрайнините на Константинопол. Завършва с голяма българска победа.

1229 г. – Кръстоносците, начело с Фридрих II, възстановяват Йерусалимското кралство.

1582 г. – В Антверпен е направен опит за убийството на Вилхелм Орански.

1662 г. – В Париж започва да функционира първият обществен транспорт – 8-местна карета.

1871 г. – Обявена е Парижката комуна.

1900 г. – Основан е нидерландският АФК Аякс.

1903 г. – Френското правителство забранява религиозните ордени.

1904 г. – Основан е Австрийският футболен съюз.

1915 г. – Битката при Дарданелите при която османската армия водена от Мустафа Кемал паша разбива англо-френския военноморски флот, най-модерния за времето си.

1919 г. – В Испания е основан ФК Валенсия.

1921 г. – Подписан е вторият Рижки мирен договор между Полша и Съветския съюз.

1922 г. – В Индия, Махатма Ганди е осъден на шест години затвор, заради гражданско неподчинение. Той ще лежи две.

1925 г. – 21 Народното събрание отнема мандати на комунисти.

1925 г. – Торнадо опустошава територии от три щата на САЩ – Мисури, Илинойс и Индиана, загиват 695 души.

1937 г. – При експлозия на газова инсталация в училище в Ню Лондон (Тексас) загиват около 300 ученици и учители.

1938 г. – Мексико национализира цялото петролно имущество на територията на държавата, собственост на чужди фирми.

1945 г. – Втората световна война: 1 250 американски бомбардировача обстрелват Берлин.

1965 г. – Съветският космонавт Алексей Леонов извършва първото в историята на космонавтиката излизане в открития космос.

1966 г. – Папа Павел VI отменя отлъчването от църквата за католиците, сключили брак с некатолици.

1970 г. – Лон Нол пропъжда от Камбоджа принц Нородом Сианук.

1974 г. – Приключва 5-месечната петролна криза, свързана с ембаргото на страните от ОПЕК за САЩ, Западна Европа и Япония.

1980 г. – 50 души загиват при експлозия на ракета Восток-2М на космодрума Плесецк (СССР).

1989 г. – В Хеопсовата пирамида в Египет е открита мумия отпреди 4 400 години.

2002 г. – Война в Афганистан (от 2001): Операция Анаконда (започнала на 2 март) приключва с унищожаването на 500 талибани и бойци на Ал Кайда, и 11 жертви на съюзниците.

2003 г. – САЩ започват война в Ирак, насочена към предотвратяване на ядрената програма на Ирак и сваляне на режима на Садам Хюсеин.

2004 г. – Членство на България в НАТО: С 226 гласа „за“ и 4 „против“ 39 Народно събрание ратифицира Северноатлантическия договор.