Ексклузивно в БЛИЦ! Най-новата статия на Кеворк Кеворкян: Манекени в парламента

За предстоящите избори Политическата Секта усърдно примъкна „известни лица“ в партийните листи - за да ги използва като удобни възглавници под задниците си. 
Политика обаче само с известност не се прави. 
Тогава какво търси новият набор Манекени в нея? 
Народът със сигурност ще търси нужните му отговори и отвъд нечия известност. 
Дали ще ги получи? 
Много се съмнявам.

***

Отгоре на всичко, политиците забравят, че по известността винаги има и ръждиви петна.

***

Печели ли нещо политиката от долитането на „известни лица“ в нейното тресавище? 
Те ще кярат някой лев. 
Партиите пък ще си припишат актива, че са ги направили манастирски послушници. 
 И толкова.

***

В повечето от партиите не съществува ясна политическа доктрина – и те дори не се замислят върху тази липса. 
Дали са я зарязали или изпратили в някой екарисаж, не е ясно. 
Е, добре, как ще им помогнат тогава Манекените? 
Носят ли някакви нови идеи - или ще участват в погребалното шествие, като му придават повече бравурност?

***

В крайна сметка, всичко опира до една безжалостна експлоатация, при това и доста безсмислена, от страна на Партийните Чорбаджии. 
Известността на Наемниците/Манекени - фактическа или спаружена - трябва да прикрие липсата на доктрини.

***

Партиите си въобразяват, че щом наемат известни лица, подсилват репутацията си – Манекените трябва да са виагра срещу политическата им немощ. 
Може и да са наясно, че в повечето случаи получават фиктивна репутация, но пък нищо не губят. 
Предоставят им избираеми места - и не се интересуват дали Манекените ще имат някакво реално влияние. 
Те пък, от своя страна, получават кредити, с които удължават известността си, без да се налага да ги изплащат. 
Повечето от тях накрая направо ще бъдат опикани, но не си дават сметка за това.

***

Едно препитване на Манекените пред публика би предизвикало шокиращи разкрития за неосведоменост. 
В сравнение с повечето от Манекените, дори Цецка Цачева, примерно, изглежда като Конфуций. 
Политическата грамотност на Манекените в болшинството от случаите е направо нулева.
Малцина са подготвени за коварствата на делничната политика, която е едно мръсно занятие. 
Тепърва ще ходят на уроци за едно или друго – при Чичко Гугъл, разбира се. 
Но ще гласуват с удоволствие.

***

Вождовете се опитват да убеждават "простолюдието" чрез физиономиите на Манекените, а не чрез онова, което има в главите им. 
Невъзможно е да се постигне някаква промяна по този начин. 
Вождовете вероятно са наясно с това, но предпочитат да се държат като фенове на знаменитости, като ловци на автографи. 
За тях друго е далеч по-важно: те са наясно, колко опасни са мислещите хора в политиката, затова предпочитат Манекените.

***

Най-важното е друго: ние не знаем, какво мислят Манекените за Българската Съдба - а това е ключът към тях.

***

Бойко пък казва, че мажоритарните избори са това - търсят се известни лица, а не тези, които разсъждават трезво. 
Това е едно красиво самопризнание за ролята на Манекените. 
Обаче и той наема Калин Вельов – сигурно, за да стои с тъпаните си в Парламента и да събужда по-поспаливите депутати на ГЕРБ, когато трябва да гласуват.

***

Лудостта по новата мода е видима: Евгений Михайлов, Манекенът на фалшивия антикомунизъм, води листа на ДОСТ. 
Слави Бинев пък, Манекенът на „патриотизма“, отива в ДПС.
При такава въртигъзовщина, нито един панталон няма да остане на мястото си.

***

Тия дни все ме питат за решението на журналиста Тома Томов да става депутат.
Наскоро той нарече Бойко новият Цар Борис Трети-Обединителя – и се очакваше да пристане на ГЕРБ.
А той искал да става депутат от БСП – сигурно е казал на Корнелия Нинова, че е новата Долорес Ибарури.
Цар Борис Трети пък веднага почерпи публиката с една от своите сладости: Томов ходел навремето в милиционерската школа в Симеоново да обяснява прелестите на комунизма.
Българската политика се прави с майтапи.

***

Всъщност, няма защо излишно да препитват Манекените. 
Ясно е, какво ще остане след това занимание. 
Важно е обаче да научим, дали знаят поне две думи: „България“ и „Съдба“. 
И, ако не е прекалено сложно за тях, да ги съчетаят в едно. 
Това е достатъчно - да имаме поне една гаранция, че ще се замислят за нещо действително важно, извън съдбата на Вождовете си. 

***