Ирен Кривошиева: Господ се отплаща на Стефан Данаилов за нещата, които е вършил!

<br /> <strong>- Ирен, при последния ни разговор спомена, че след книгата си &bdquo;Моят грях&rdquo; имаш намерение да напишеш и втора. Междувременно стана ясно, че Стефан Данаилов се бори с тежка болест, а наскоро имаше и операция на очите в Германия. Съдържанието на втората книга пак ли е отнесено към него по един или друг начин?</strong><br /> - О, да, даже книгата вече е завършена и трябва да се появи сега, през март, надявам се. Много е различна от първата &ndash; ориентирана е повече като риалити. Разказва повече за отношенията между Николай (операторът Николай Николов, шести съпруг на актрисата, б.а.) и мен. Книгата се казва &bdquo;Заключена в другия&rdquo;. Идеята е всичко, което се случва около нас, да не го търсим като причина извън нас, а вътре в себе си. Ние имаме навик да казваме &bdquo;всичко и всички около нас са виновни за това, което ни се случва&rdquo;, а то всъщност е обратното.<br /> <br /> <strong>- Има ли притеснение в теб за състоянието на Стефан Данаилов?</strong><br /> - Ние сме безсилни пред това, което Господ решава. Единственото, което можем да правим, е да вършим онова, което е възможно за нас. Да извършваме добри дела на този си живот. И аз си мисля, че с това, което Стефан е извършил в живота си, с добрите дела, които е направил, Господ му се отплаща. Нали &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>всекиму според делата</strong></span><br /> <br /> А болестта винаги идва, поне за мен, заради нашето осъзнаване, съзнание, за това, че сме толкова малки, немощни. Но спасението ни винаги е благодарение на добрите дела. И неговото спасение е в делата, които е извършил &ndash; и те са добри! <br /> <br /> <strong>- Доведеният син на Стефан Данаилов &ndash; Росен Цанков, сподели в скорошно интервю, че той е в ремисия в момента и няма метастази...</strong><br /> - Не знам доколко е добре това, не разбирам дотолкова&hellip; Само знам, че борбата е голяма и, естествено, при такива случаи всяка една молитва помага за подобряването му.<br /> <br /> <strong>- Ти отправяш такива молитви за здравето на Стефан Данаилов?</strong><br /> - Да&hellip; Те са между мен и Господ. Човек се моли за близките си и за всички, които са в нужди, и в мъки.<br /> <br /> <strong>- Самият Стефан Данаилов наскоро каза с тъга, че води последния си клас &ndash; с пиесата &bdquo;Небесен отряд&rdquo;. И заглавието не звучи никак случайно&hellip;</strong><br /> - Сигурно е така, да&hellip; Аз си мисля, че на всеки в един момент му идва желанието да се докосне до небето. И вероятно и при него се случва точно така. Да осъзнаем в някакъв момент, че всичко тук, на земята, е временно, да поискаме да се повдигнем, да се качваме по-нагоре от мястото, на което сме сега. Всяко дело, което извършваме тук, ни води там.<br /> <br /> <strong>- Поддържаш ли някаква връзка със Стефан Данаилов сега, чувате ли се поне по телефона от време на време?</strong><br /> - То даже това не е толкова от значение в нашия случай. Знаеш ли защо? Да, важно е да се чуваш с един човек, който ти е близък, но пък при публичните личности се получава така, че ако сега аз изброя 20 или 30 важни неща и накрая кажа дали се чуваме или не, хората ще прочетат само последното. Просто интересът на хората е все в земното, в конкретните взаимоотношения, затова и във втората книга говоря много за тази конкретика. Няма никакво значение дали се чуваме или не, по-скоро е важно какво е вътре в нас, нашето намерение не само един към друг, но и към света.<br /> <br /> <strong>- &bdquo;Взимам на свой гръб дори проблемите на баща ми, както и смъртта на неговата съпруга&rdquo; - това казва синът ти Влади Данаилов не много отдавна. Как го разбираш?</strong><br /> - Не зная&hellip; Дори не съм го и осъзнавала. Силни думи, дано да ти ги обясни. Негово заключение си е това, негово чувство. Но сега се замислям над думите на Влади &ndash; може би колкото повече човек върви по пътя на изчистването, толкова повече той осъзнава греховете си. А колкото повече осъзнава греховете си, той и намира във всяко деяние някаква грешка. Явно някъде в движението, във всяко едно нещо, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>намира своята вина за баща си</strong></span><br /> <br /> Защото ние сме грешни в крайна сметка.<br /> <br /> <strong>- Влади е дете на Стефан Данаилов &ndash; каква вина може да носи за болестта му?</strong><br /> - Така е, но и във всяко действие ние нещо сме сложили. С нещо сме допринесли. И нищо не ни оневинява, защото сме грешни по природа. И затова всъщност това, което казва за баща си, е вид осъзнаване на греховете си, на дълбоките си грехове. В смисъл, че всеки би могъл да направи нещо по-добро от това, което е направил&hellip; Затова и Влади е казал така според мен, защото е видял крачката, която е могъл да направи далеч по-добре спрямо баща си, от това, което е правил.<br /> <br /> <strong>- Доколкото знам, той е бил едва на 5 годинки, когато е писал писмо до&hellip; Господ!&hellip;</strong><br /> - А-а-а, да&hellip; и сега се замислям имаше ли даже и 5 годинки. Но беше много мъничък, не можеше още да пише добре, учеше се. И това беше първото му писмо. Написа едно писмо на български, така, със скалъпени думички, които аз му подавах, а той ги пишеше. Точният смисъл на писмото не мога да си го спомня сега, но с този въпрос ми отключваш един спомен, за който не съм се сещала от много години, не съм го споделяла никога. Пътувахме с Влади към &bdquo;Дисниленд&rdquo;, той беше малък и исках да го заведа да го види. Бяхме отишли тъкмо в Америка и аз все още не знаех пътищата. Обаче тръгнах, за да го заведа. И изведнъж започна да вали проливен, ама проливен дъжд. Нищо не виждах отпред. Коли около мен. Много страшно беше. И в един момент Влади, който беше на задната седалка, започна да се моли:<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;Моля ти се, Господи, спри дъжда! Моля ти се, Господи, спри дъжда!&rdquo; и&hellip; дъждът спря! </strong></span><br /> <br /> <em>(смее се)</em> Не знам как се случи, но дъждът наистина спря! Бях много учудена. Но след това ние можахме да продължим по пътя, защото вече беше станало и много късно вечерта, тъмно, абсолютно сами двамата&hellip; Много страшно беше!<br /> <br /> <strong>- Ти кога, в кой момент точно, осъзна своите грешки?<br /> </strong>- Един Господ знае&hellip; но истината е, че аз едва сега разбирам колко точно съм мислела, че съм невинна! Колкото повече и повече човек се замисля, толкова повече започва и да намира греховете си. Но аз съм мислела, че това, което съм вършила, не е било грях. Впоследствие започваш да го осъзнаваш, че е грях&hellip; тогава, когато започваш да учиш заповедите на Бога. И когато започваш да ги разбираш, осъзнаваш и греховността си. Иначе няма как да я осъзнаеш, защото не си мислел себе си за греховен, не си знаел кое е грешно, кое &ndash; правилно. Ние, човеците, сме си създали сами понятия за добро и зло, а сега трябва да се научим да разпознаваме доброто и злото от това, което Господ е казал. <br /> <br /> Ще ти споделя нещо &ndash; в целия си живот досега съм мислела, че съм имала намерение за праведно действие. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Но съм извършвала греховно действие! </strong></span><br /> <br /> Но с намерението за праведност&hellip; По делата обаче се съди. И Господ съди по делата, не по намеренията! Ти си мислиш, че извършваш нещо с много плам, с много невинно действие, чисто, пропито от любов, а самото ти деяние показва, че това не е правилно. Във времето се вижда, че не е така. Понякога моята свръхемоционалност и свръхчувствителност ме води към прибързани решения, които дела вече са грешни!<br /> <br /> <strong>- 25 години сте пазели тайната Влади чий син е!...</strong><br /> - Да&hellip; така се получи. Но самият той винаги е знаел чий син е, от бебе го знае. Още при раждането си беше наясно чие дете е. Аз съм говорила много. Непрекъснато. Чий син е. Колко е прекрасен баща му &ndash; че е най-добрият, най-талантливият, най-умният!... Хората разбраха това след 25 години мълчание.<br /> <br /> <strong>- На 70-годишнината на Стефан Данаилов Влади отива с букет и картичка в дома му &ndash; за първи път! Посреща го съпругата му Мария Данаилова, с която впоследствие много се сприятеляват, имали са дълги разговори, а накрая, когато си е тръгвал, баща му му подарява едно свое палто&hellip; </strong><br /> - Да, така беше. А Влади много обича Мария! Той е много обичлив. Харесваше я много като човек. А палтото го пази, добре му стои <em>(усмихва се).</em> Но такива са реалните отношения, границите хората ги налагат.<br /> <strong><br /> - Преди време беше казала, че ако си направила нещо в живота си, то това са &bdquo;Хотел Централ&rdquo; и &bdquo;Моят грях&rdquo;. Още ли е така или привнасяш и нещо трето?</strong><br /> - &bdquo;Хотел Централ&rdquo; беше малко неосъзнато от мен, защото него хората го оцениха повече. Във филма играя себе си, самата аз съм си. Докато &bdquo;Моят грях&rdquo; беше много болезнена книга, която много болезнено премина през мен. Много разсичащо целия ми живот! Да, това са двете неща, обаче всъщност се оказва, че има и още едно нещо, което се случи &ndash; участието в &bdquo;Брадъра&rdquo;. Също може да се нареди като един от важните ми експерименти в живота, защото последиците от него бяха доста неочаквани.<br /> <br /> <strong>- Защо неочаквани?</strong><br /> - Всичко съм очаквала, но това, което стана впоследствие, след участието ни с Влади в Къщата, никога не съм си и представяла, че е възможно! Защото моето участие там беше едно страхотно изживяване. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Не очаквах такова отвръщане от мен. И даже на най-близките ми хора!&hellip; </strong></span><br /> <br /> И не разбирах защо се случва. И все още не го разбирам&hellip; Изглежда политиката на предаването беше в разрез с усещанията ми, когато бях вътре. Не съм си и представяла и в най-малките ми сънища подобна реакция &ndash; като лагери в обществото, като едно отношение на гилдията към мен&hellip; Някак влязох в една, неизвестна за мен, територия. Някакво особено настроение се получи, което заля изведнъж хората &ndash; и това и до ден-днешен е неясно за мен, не мога да си го обясня. Хората си мислят, че аз се замесвам в скандали, в такива истории&hellip; виждаш ли сега какво означава &bdquo;по делата ще те съдят&rdquo;?!... Защото аз с чисто намерение да усетя как може да се чувства един човек затворен, заключен в помещение с хора, които никога не е виждал, не познава, под прожектори и с камери във всеки ъгъл &ndash; за мен това беше невероятно любопитство. Не мислех изобщо, че ще има такъв ефект&hellip;<br /> <br /> <strong>- В момента има ли някакви страхове в теб? За някого, за нещо?</strong><br /> - Страхът си&hellip; аз се мъча да го направя страх Божи, но той си остава страх. А когато разбрах за състоянието на Стефан, аз почувствах това, което винаги съм чувствала. Откакто го познавам, съм изцяло убедена в неговата сила, възможности и дух. Нямам никакво съмнение! Никога не съм изпитвала нито съмнение, нито страх за него специално. За себе си имам невероятен страх &ndash; защото съм слаба, немощна, страхувам се от всичко, от сянката си. Страхувам се от това, че на мен например, ми се играе много, да правя театър, да играя, да снимам&hellip; и страхът е и от тази изолация, в която винаги ме слагат, някакви категории&hellip; Това е най-големият ми страх, но преди страха от Бога, защото се мъча той да ми е първи!<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> </strong><br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Владимир Данаилов: </strong></span><strong><br /> </strong><span style="font-size: small"><strong>Искам да получа прошка и да си върна любовта на баща ми!</strong></span><br /> <hr /> <br /> &bdquo;Моля се на Господа да му зачете всичката грижа и обич към нас, към мен, към моето семейство. И всички негови познати, и България, по Неговото милосърдие да даде на всички да се зарадваме в Неговата благост&hellip; За каквото е възможно да съм виновен, за него съжалявам, искам да съм чист пред Бога, да се кая за всичко, което ме е отдалечило от любовта му, да получа прошката и да се върна при любовта на баща ми&rdquo;, сподели Владо Данаилов, който живее и работи в Америка.<br /> <br />