Ирен Кривошиева: Господ се отплаща на Стефан Данаилов за нещата, които е вършил!
Моля се за живота и здравето му, споделя майката на единственото му дете
„Стефан Данаилов е в ремисия и няма метастази. Добре е, почти всеки ден се чуваме, а един-два пъти в месеца се виждаме. Дай Боже засега се спаси от рака”, това сподели наскоро в интервю доведеният му син Росен Цанков. Преди две седмици Ламбо се завърна от Германия, където по спешност бе оперирано лявото му око. Шест дни след интервенцията той вече различавал силуетите и тяхното движение. Потърсихме сина на актьора – Владимир Данаилов, но тъй като той е в Америка, разговаряме с неговата майка – актрисата Ирен Кривошиева. Владо все пак успя да се включи със силен коментар, макар и даден по Фейсбук.
<br /> <strong>- Ирен, при последния ни разговор спомена, че след книгата си „Моят грях” имаш намерение да напишеш и втора. Междувременно стана ясно, че Стефан Данаилов се бори с тежка болест, а наскоро имаше и операция на очите в Германия. Съдържанието на втората книга пак ли е отнесено към него по един или друг начин?</strong><br /> - О, да, даже книгата вече е завършена и трябва да се появи сега, през март, надявам се. Много е различна от първата – ориентирана е повече като риалити. Разказва повече за отношенията между Николай (операторът Николай Николов, шести съпруг на актрисата, б.а.) и мен. Книгата се казва „Заключена в другия”. Идеята е всичко, което се случва около нас, да не го търсим като причина извън нас, а вътре в себе си. Ние имаме навик да казваме „всичко и всички около нас са виновни за това, което ни се случва”, а то всъщност е обратното.<br /> <br /> <strong>- Има ли притеснение в теб за състоянието на Стефан Данаилов?</strong><br /> - Ние сме безсилни пред това, което Господ решава. Единственото, което можем да правим, е да вършим онова, което е възможно за нас. Да извършваме добри дела на този си живот. И аз си мисля, че с това, което Стефан е извършил в живота си, с добрите дела, които е направил, Господ му се отплаща. Нали – <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>всекиму според делата</strong></span><br /> <br /> А болестта винаги идва, поне за мен, заради нашето осъзнаване, съзнание, за това, че сме толкова малки, немощни. Но спасението ни винаги е благодарение на добрите дела. И неговото спасение е в делата, които е извършил – и те са добри! <br /> <br /> <strong>- Доведеният син на Стефан Данаилов – Росен Цанков, сподели в скорошно интервю, че той е в ремисия в момента и няма метастази...</strong><br /> - Не знам доколко е добре това, не разбирам дотолкова… Само знам, че борбата е голяма и, естествено, при такива случаи всяка една молитва помага за подобряването му.<br /> <br /> <strong>- Ти отправяш такива молитви за здравето на Стефан Данаилов?</strong><br /> - Да… Те са между мен и Господ. Човек се моли за близките си и за всички, които са в нужди, и в мъки.<br /> <br /> <strong>- Самият Стефан Данаилов наскоро каза с тъга, че води последния си клас – с пиесата „Небесен отряд”. И заглавието не звучи никак случайно…</strong><br /> - Сигурно е така, да… Аз си мисля, че на всеки в един момент му идва желанието да се докосне до небето. И вероятно и при него се случва точно така. Да осъзнаем в някакъв момент, че всичко тук, на земята, е временно, да поискаме да се повдигнем, да се качваме по-нагоре от мястото, на което сме сега. Всяко дело, което извършваме тук, ни води там.<br /> <br /> <strong>- Поддържаш ли някаква връзка със Стефан Данаилов сега, чувате ли се поне по телефона от време на време?</strong><br /> - То даже това не е толкова от значение в нашия случай. Знаеш ли защо? Да, важно е да се чуваш с един човек, който ти е близък, но пък при публичните личности се получава така, че ако сега аз изброя 20 или 30 важни неща и накрая кажа дали се чуваме или не, хората ще прочетат само последното. Просто интересът на хората е все в земното, в конкретните взаимоотношения, затова и във втората книга говоря много за тази конкретика. Няма никакво значение дали се чуваме или не, по-скоро е важно какво е вътре в нас, нашето намерение не само един към друг, но и към света.<br /> <br /> <strong>- „Взимам на свой гръб дори проблемите на баща ми, както и смъртта на неговата съпруга” - това казва синът ти Влади Данаилов не много отдавна. Как го разбираш?</strong><br /> - Не зная… Дори не съм го и осъзнавала. Силни думи, дано да ти ги обясни. Негово заключение си е това, негово чувство. Но сега се замислям над думите на Влади – може би колкото повече човек върви по пътя на изчистването, толкова повече той осъзнава греховете си. А колкото повече осъзнава греховете си, той и намира във всяко деяние някаква грешка. Явно някъде в движението, във всяко едно нещо, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>намира своята вина за баща си</strong></span><br /> <br /> Защото ние сме грешни в крайна сметка.<br /> <br /> <strong>- Влади е дете на Стефан Данаилов – каква вина може да носи за болестта му?</strong><br /> - Така е, но и във всяко действие ние нещо сме сложили. С нещо сме допринесли. И нищо не ни оневинява, защото сме грешни по природа. И затова всъщност това, което казва за баща си, е вид осъзнаване на греховете си, на дълбоките си грехове. В смисъл, че всеки би могъл да направи нещо по-добро от това, което е направил… Затова и Влади е казал така според мен, защото е видял крачката, която е могъл да направи далеч по-добре спрямо баща си, от това, което е правил.<br /> <br /> <strong>- Доколкото знам, той е бил едва на 5 годинки, когато е писал писмо до… Господ!…</strong><br /> - А-а-а, да… и сега се замислям имаше ли даже и 5 годинки. Но беше много мъничък, не можеше още да пише добре, учеше се. И това беше първото му писмо. Написа едно писмо на български, така, със скалъпени думички, които аз му подавах, а той ги пишеше. Точният смисъл на писмото не мога да си го спомня сега, но с този въпрос ми отключваш един спомен, за който не съм се сещала от много години, не съм го споделяла никога. Пътувахме с Влади към „Дисниленд”, той беше малък и исках да го заведа да го види. Бяхме отишли тъкмо в Америка и аз все още не знаех пътищата. Обаче тръгнах, за да го заведа. И изведнъж започна да вали проливен, ама проливен дъжд. Нищо не виждах отпред. Коли около мен. Много страшно беше. И в един момент Влади, който беше на задната седалка, започна да се моли:<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>„Моля ти се, Господи, спри дъжда! Моля ти се, Господи, спри дъжда!” и… дъждът спря! </strong></span><br /> <br /> <em>(смее се)</em> Не знам как се случи, но дъждът наистина спря! Бях много учудена. Но след това ние можахме да продължим по пътя, защото вече беше станало и много късно вечерта, тъмно, абсолютно сами двамата… Много страшно беше!<br /> <br /> <strong>- Ти кога, в кой момент точно, осъзна своите грешки?<br /> </strong>- Един Господ знае… но истината е, че аз едва сега разбирам колко точно съм мислела, че съм невинна! Колкото повече и повече човек се замисля, толкова повече започва и да намира греховете си. Но аз съм мислела, че това, което съм вършила, не е било грях. Впоследствие започваш да го осъзнаваш, че е грях… тогава, когато започваш да учиш заповедите на Бога. И когато започваш да ги разбираш, осъзнаваш и греховността си. Иначе няма как да я осъзнаеш, защото не си мислел себе си за греховен, не си знаел кое е грешно, кое – правилно. Ние, човеците, сме си създали сами понятия за добро и зло, а сега трябва да се научим да разпознаваме доброто и злото от това, което Господ е казал. <br /> <br /> Ще ти споделя нещо – в целия си живот досега съм мислела, че съм имала намерение за праведно действие. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Но съм извършвала греховно действие! </strong></span><br /> <br /> Но с намерението за праведност… По делата обаче се съди. И Господ съди по делата, не по намеренията! Ти си мислиш, че извършваш нещо с много плам, с много невинно действие, чисто, пропито от любов, а самото ти деяние показва, че това не е правилно. Във времето се вижда, че не е така. Понякога моята свръхемоционалност и свръхчувствителност ме води към прибързани решения, които дела вече са грешни!<br /> <br /> <strong>- 25 години сте пазели тайната Влади чий син е!...</strong><br /> - Да… така се получи. Но самият той винаги е знаел чий син е, от бебе го знае. Още при раждането си беше наясно чие дете е. Аз съм говорила много. Непрекъснато. Чий син е. Колко е прекрасен баща му – че е най-добрият, най-талантливият, най-умният!... Хората разбраха това след 25 години мълчание.<br /> <br /> <strong>- На 70-годишнината на Стефан Данаилов Влади отива с букет и картичка в дома му – за първи път! Посреща го съпругата му Мария Данаилова, с която впоследствие много се сприятеляват, имали са дълги разговори, а накрая, когато си е тръгвал, баща му му подарява едно свое палто… </strong><br /> - Да, така беше. А Влади много обича Мария! Той е много обичлив. Харесваше я много като човек. А палтото го пази, добре му стои <em>(усмихва се).</em> Но такива са реалните отношения, границите хората ги налагат.<br /> <strong><br /> - Преди време беше казала, че ако си направила нещо в живота си, то това са „Хотел Централ” и „Моят грях”. Още ли е така или привнасяш и нещо трето?</strong><br /> - „Хотел Централ” беше малко неосъзнато от мен, защото него хората го оцениха повече. Във филма играя себе си, самата аз съм си. Докато „Моят грях” беше много болезнена книга, която много болезнено премина през мен. Много разсичащо целия ми живот! Да, това са двете неща, обаче всъщност се оказва, че има и още едно нещо, което се случи – участието в „Брадъра”. Също може да се нареди като един от важните ми експерименти в живота, защото последиците от него бяха доста неочаквани.<br /> <br /> <strong>- Защо неочаквани?</strong><br /> - Всичко съм очаквала, но това, което стана впоследствие, след участието ни с Влади в Къщата, никога не съм си и представяла, че е възможно! Защото моето участие там беше едно страхотно изживяване. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Не очаквах такова отвръщане от мен. И даже на най-близките ми хора!… </strong></span><br /> <br /> И не разбирах защо се случва. И все още не го разбирам… Изглежда политиката на предаването беше в разрез с усещанията ми, когато бях вътре. Не съм си и представяла и в най-малките ми сънища подобна реакция – като лагери в обществото, като едно отношение на гилдията към мен… Някак влязох в една, неизвестна за мен, територия. Някакво особено настроение се получи, което заля изведнъж хората – и това и до ден-днешен е неясно за мен, не мога да си го обясня. Хората си мислят, че аз се замесвам в скандали, в такива истории… виждаш ли сега какво означава „по делата ще те съдят”?!... Защото аз с чисто намерение да усетя как може да се чувства един човек затворен, заключен в помещение с хора, които никога не е виждал, не познава, под прожектори и с камери във всеки ъгъл – за мен това беше невероятно любопитство. Не мислех изобщо, че ще има такъв ефект…<br /> <br /> <strong>- В момента има ли някакви страхове в теб? За някого, за нещо?</strong><br /> - Страхът си… аз се мъча да го направя страх Божи, но той си остава страх. А когато разбрах за състоянието на Стефан, аз почувствах това, което винаги съм чувствала. Откакто го познавам, съм изцяло убедена в неговата сила, възможности и дух. Нямам никакво съмнение! Никога не съм изпитвала нито съмнение, нито страх за него специално. За себе си имам невероятен страх – защото съм слаба, немощна, страхувам се от всичко, от сянката си. Страхувам се от това, че на мен например, ми се играе много, да правя театър, да играя, да снимам… и страхът е и от тази изолация, в която винаги ме слагат, някакви категории… Това е най-големият ми страх, но преди страха от Бога, защото се мъча той да ми е първи!<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> </strong><br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Владимир Данаилов: </strong></span><strong><br /> </strong><span style="font-size: small"><strong>Искам да получа прошка и да си върна любовта на баща ми!</strong></span><br /> <hr /> <br /> „Моля се на Господа да му зачете всичката грижа и обич към нас, към мен, към моето семейство. И всички негови познати, и България, по Неговото милосърдие да даде на всички да се зарадваме в Неговата благост… За каквото е възможно да съм виновен, за него съжалявам, искам да съм чист пред Бога, да се кая за всичко, което ме е отдалечило от любовта му, да получа прошката и да се върна при любовта на баща ми”, сподели Владо Данаилов, който живее и работи в Америка.<br /> <br />