Маскират убийства като нещастни случаи и самоубийства!
Смъртите на Живко Полицая и сина на Велизар Енчев сходни
В предишен брой на „ШОУ” писахме за „блока на смъртта” в столичния квартал „Толстой”, където с пореден случай на скок отвисоко завърши млад човешки живот. И ако родителите на 25-годишния Асен Чифлигаров знаят причината за смъртта на сина си - маниакална депресия вследствие на диагнозата биполярно афективно разстройство, то родителите на Кристиян Тодоров са убедени, че миналата година той е бил блъснат да падне от 12-ия етаж с раница на гърба и чадър в ръка. Румен и Надя Тодорови споделиха пред наш репортер, че досъдебното разследване е допуснало пропуски. Няма разкрития и кой е човекът на записа на камера от отсрещен блок, запечатила как малко след падането на Кристиян мъж излиза от входа, но изобщо не се впечатлява от трупа на момчето, а вдига яката на якето си и забързано тръгва нанякъде. Родителите на Кристиян Тодоров се притесняват, че случаят ще бъде приключен, без да излезе истината за смъртта на сина им.
<br /> Примерите за „затваряне на папката” със заключението „самоубийство” са много. Ето защо в интернет-форумите отчаяни родители на деца, обявени набързо, че сами са отнели живота си, се обединяват с идеята за сдружение срещу „мърлявите” досъдебни производства. <br /> <br /> Продължават да търсят истината за смъртта на сина си и родителите на служителя от ДОТИ - Пазарджик - 28-годишния Живко Ваклинов, който на 26 юни миналата година бе намерен прострелян в колата си в гаража на семейното жилище. Версията на Емилия и Благо Ваклинови е, че той е бил затрит от приятелката си Кристина Тошкина - студентка в Израел, а убийството е било умело прикрито от нейния братовчед Димитър. Смъртта на Живко Ваклинов е настъпила от един изстрел с 9-милиметровия му „Глок” в дясното слепоочие. <br /> <br /> Пристигналата оперативна група веднага излязла със заключението, че полицаят се е самоубил. Родителите обаче не вярват, че Живко е посегнал на себе си - бил материално подсигурен и доволен от живота си. Първо завършил немска гимназия, после УНСС, започва работа в МВР след конкурс. Ваклинови твърдят, че след като синът им посетил приятелката си миналата година в Израел, се върнал разочарован оттам и им казал, че тя е „въздух под налягане”. Кристина обаче пристигнала на гости на Живко 5 дни преди смъртта му. Настанила се в дома му, макар отношенията им вече да били охладнели. Съседи свидетелстват за крясъци от скандали помежду им. След смъртта на Живко родителите му заварили куфара на Кристина в коридора на жилището му, а по ръцете й забелязали синини. Родителите смятат, че <br /> <br /> <strong>тя и братовчед й са застреляли Живко </strong><br /> <br /> до колата му, след което са го напъхали вътре в „Нисан”-а. Мотивите им, че синът им е убит, но престъплението се прикрива, са много. Първо, според тях имало несъответствие между входната и изходната рана от куршума в слепоочието на Живко. Пистолетът му не бил изследван за отпечатъци. Липсвали и дрехите, и обувките му от моргата. Не били правени експертизи по тях. Следователите взели натривки от ръцете на Живко, но не и от Кристина и братовчед й. Не проверили и телефоните на двамата. Мистериозен есемес, който майката Емилия получила от сина си Живко с текст: „В гаража съм. Вземи си ключ!”, малко преди жената да научи жестоката новина, липсва в телефона му. Два дни след смъртта на Живко братовчедът на Кристина – Димитър, пожелал да измие колата му. <br /> <br /> Родителите научили от момче от автомивката, че в автомобила била намерена гилза от куршум, която Димитър взел с думите: „За спомен” и укрил от следствието. Дни по-късно майката намира втора гилза в колата на Живко, което противоречи на заключенията на разследващите - в пистолета на полицая имало пълен пълнител без един патрон, но и един в цевта. Ваклинови са писали до всички върховни държавни институции, че се води неправилно разследване на смъртта на сина им и заплашват със съд в Страсбург. Следователите пък контрират, че не са спирали да работят по случая, въпреки че при самоубийство срокът бил... месец. Повечето дела обаче се точат с години и десетилетия. Родителите така и не се отказват да водят битката за „реабилитация” на мъртвите си деца. Думата „самоубийство” в очите на всички тях е унизителна несправедливост спрямо паметта на децата им, както и причина да не бъдат наказани виновниците за тяхната смърт. <br /> <br /> Криминалната хроника бъка от случаи на недоказани убийства с етикет „самоубийство”. Един от най-старите случаи на „убийство-самоубийство” е с давност четвърт век. <br /> <br /> <strong>„25 години „самоубиват” дъщеря ми Татяна!” </strong><br /> <br /> изплака журналистката Крася Титянова - майка на някогашната говорителка по БНТ Татяна Титянова. 17 тома е делото за смъртта на красавицата. От тях през годините изчезват ценни улики и експертизи, доказващи, че, преди да полети от високото на бл. 57 в столичния кв. „Дианабад” на 28 септември 1988-а, Татяна е била убита. След като майка й настоява да се извърши поредната ексхумация на трупа, руски криминалисти откриват в главата на говорителката... половин пеньоар със следи от гуми на кола по него! Укритото в погребаната жертва веществено доказателство, счупената подезична кост, пукнатата долна дясна челюст, липсващ зъб и други доказателства така и не се оказват обаче „достатъчни”, за да убедят експертите-патоанатоми, че става въпрос за физическо посегателство, предхождащо „самоубийството” на Татяна. Междувременно на оня свят се преселват свидетели, експерти, както и бащата на говорителката - инж. Антон Титянов. Човекът се поболява от мъка, че в онази фатална нощ не е полюбопитствал защо дъщеря му излиза от дома си, за да се „срещне” със... своя убиец. Една от версиите води към бившия мъж на Титянова – <br /> <br /> <strong>Георги Иванов, брат на колежката й - тв говорителката Стефка Иванова</strong><br /> <br /> Според запознати, Стефка и Георги Иванови са деца на висш служител на бившата ДС, закриляни от някогашния генералитет. По времето, когато умира Татяна, официално той работи в Сирия, но има свидетели, че 4 дни преди смъртта й е бил в София. Отношенията между майката на Татяна - Крася, зетя Георги и сестра му Стефка се влошават до крайна степен, след като Титянова-старша публикува в некролог на дъщеря си нейно писмо до бившия й съпруг Георги: „Проклинам деня, в който се запознах с тебе и станах Иванова, защото вие сте непочтени до мозъка на костите си!”, е написала красивата говорителка. <br /> <br /> Това писмо и обвиненията, че Георги е посягал и друг път на Титянова - чупил й е носа, биел я, защото не приемал желанието й да се разведат и прочее, коства на семейството й да не види внучките си от смъртта на Татяна, та и до ден-днешен. Лелята Стефка взима децата, осиновява по-малката от сестричките и не позволява никакви свиждания със семейството на родната им майка. Според Титянова-старша, „сатирска” роля със заключенията си за самоубийство изиграва покойният патоанатом проф. Стойчо Раданов. Негови колеги го кръщават именно заради случая „Титянова” с подигравателното прозвище „обущаря”, заради това, че, вместо да коментира счупената й подезична кост - признак на удушаване, той се занимавал главно с повредите по обувките на мъртвата. През 2008-а се самоуби мистериозно и самият Стойчо Раданов, а много от родителите на деца и младежи, чиято смърт е обявил за самоубийство, въпреки съмненията и доказателствата за убийство, окачествиха края му като възмездие за неговите грехове. Една от тези родители бе Райна Шопова - майката на стюарда от БГА „Балкан” <br /> <strong>Людмил Шопов, който умира мистериозно </strong><br /> <br /> падайки от 6-ия етаж под козирката на блока, в който живее, на 9 септември 1987-а. Още тогава мнозина смятат, че той е бил пребит и после отнесен на мястото, където уж „паднал”. За това свидетелствала оскъдната кръв от главата му. По тази причина дори лекарите от „Бърза помощ”, озовали се на мястото, не повярвали във версията самоубийство. <br /> <br /> Малко преди да умре, стюардът бил на гости на дъщерята на ген. Христо Шиндеров – Мария, и съпруга й Любомир. Майката на Шопов в интервю за вестника ни каза в прав текст, че убийството на сина й е било организирано от „червените генерали”. Причините били много: първо, заради бащата на Людмил, който бил трън в очите на службите. От него обаче Людмил щял да унаследи над 3 милиона долара, идващи от Мароко. Шопова нарече дъщерята на генерала „к...ва”. Мария Шиндерова била несподелено влюбена в сина й, а на баща й не му се нравело това. Според Райна Шопова, престъплението на „червените лампази” било добре потулено от съдебния медик проф. Раданов. Също като Крася Титянова, и тя обаче не успя да докаже, че синът й е бил пребит, преди да го хвърлят от високия етаж. Въпреки че по трупа на стюарда дори на снимките личат следи от удари по ръцете, а след повторната ексхумация се вижда и счупената му челюст. <br /> <br /> Що се отнася до развоя на случая „Татяна Титянова”, то легендарният съдебен медик Георги Цеков е единственият сред останалите си колеги, който подписва деветорната съдебномедицинска експертиза на говорителката с особено мнение, като се мотивира защо смята, че тя е убита и как е инсинуирано падането й отвисоко, с цел смъртта й да изглежда самоубийство. През годините възстановките с кукли-чучела не можаха да докажат убедително от кой етаж се е „хвърлила” Татяна, за да падне тялото й там, където е открито. В крайна сметка се стигна до черния хумор, че разследването е „наклонило блока”, за да докаже версията си самоубийство. <br /> <br /> В своя книга проф. Цеков директно пише за „грешки в следствието”. И други факти навеждат, че има „нарочност” в прикриването на истината за смъртта на Титянова. През 90-а адвокат Иван Китанов се натъква на италианеца Франческо Граци, който предлага за продажба запис с убийството на телевизионната говорителка, срещу... 100 000 лева! Когато юристът съобщава за това на Главно следствено управление, Граци изчезва и повече не отговаря на позвъняванията му. Не след дълго обаче адвокатът научава, че дълг на Граци от 300 000 лева у нас е бил амнистиран. Предал ли е някому тайнствената касета италианецът, остава мистерия. Покойният адвокат Петър Корнажев също казва публично преди да умре: „Твърдя, че в случая „Татяна Титянова” ставаше въпрос за убийство, но лоша шега това да не се разкрие изигра слухът, че я е убил Владо Живков. Истината за убийството й е свързана с други хора!”. <br /> <br /> Междуличностните отношения мъж-жена често са ставали повод за драми от типа убийство-самоубийство. Георги Златев - брат на известния акробат от трупа „Панови” Ангел Златев, тръбеше, че той не се е обесил в Италия, а е бил убит от боса на трупата Никола Панов. Още преди години Георги пътува до италианския град Иврея, за да проведе собствено разследване за смъртта на брат си. През далечната 1967-а акробатът увисва на въжето на една кадрола в цирка късно през нощта - в час, в който не е имало причина да се намира в цирка. Клюката говори, че <br /> <br /> <strong>Ангел имал връзка с Тереза - една от дъщерите на Панов, която обаче била омъжена за друг техен колега</strong><br /> <br /> - грък. Каква е истината и дали смъртта на Ангел е убийство, провокирано от ревност, или е била самоубийство от любов, днес вече никой не може да докаже. <br /> <br /> И досега няма яснота и около самоубийството на сина на Велизар Енчев. Лабилна психика и тайнствено приятелство с 19 години по-възрастна жена стоят в началото на края на Румен Енчев. В нощта на прострелването - 15 февруари 2009-а, официалната му приятелка Таня спи в съседна стая. <br /> <br /> Той сам я отпратил да си легне. Иначе по цели нощи си приказвал с доста по-възрастната Дани, която се обръщала към него със „слънчице”, „прасчо” и „мечо Пух”. И така - младичката Таня е в дома на Румен в онази фатална нощ, когато възрастната Дани отново му звъни, за да си говорят. Това провокира медиите да заподозрат любовен триъгълник, който може да е станал причината за „смъртно отмъщение”. <br /> <br /> Въпросната Дани по странен начин се озовава в дома на Румен във фаталната нощ. Твърди, че тръгнала за там с такси, защото усетила, че той имал нужда от нея. Тогава не се потвърди Румен да я е викал. Няма и логика да го е направил, при положение, че в съседната стая е била приятелката му. Според запознати с връзката им, въпросната <br /> <br /> <strong>Дани маниакално преследвала младока<br /> </strong> <br /> Каква точно е била истината, така и не се разбра. В началото покрусеният Велизар Енчев казваше: „Няма да ми върнат сина, но искам да знам истината!”, а след това замлъкна за медиите, като постоянно твърдеше, че „следствието си знае работата”. Липсващ патрон и мотив за самоубийство обаче и до днес карат някои от най-близките съратници на известния журналист да са убедени, че синът на Енчев е бил убит. Последното, което чухме от самия него, бе: „Смъртта на сина ми е неясна!”, а от майката на момчето - че пистолетът бил „любимата му вещ”!... Очевидно родителите не искаха медиите да ровят по случая и просто замлъкнаха. <br /> <br /> По същия начин предпочете да замълчи за самоубийството на дъщеря си и експрезидентът Желю Желев, чиято наследница Йорданка се самоуби през 1993-та, само на 22. Преди това имала два неуспешни опита – с прерязване на вени и поглъщане на силна доза успокоителни. Фаталният, трети, бе обесване с въже. Твърди се обаче, че няколко дни преди трагичния си край Йорданка е била спряна на улицата от непознати мъже, които й дали папка с „подбрана помия” срещу баща й. Бездруго лабилната психика на момичето не издържала и то „успешно” сложило край на живота си. <br /> <br /> Може ли да се говори за „морални убийци” и има ли мярка срещу тях правосъдието ни?! Не, разбира се. Изродите явно са знаели за чувствителността на момичето и са я тласнали към фаталното решение. <br /> <br /> На 25 септември 2003-та се самоуби и дъщерята на Филип Боков - Биляна. Семейната трагедия дошла като отговор на сложни отношения и взаимни обвинения между членовете на семейство Бокови - развод на родителите, братът Георги - уличен като автокрадец, пребива майка си Юлия за пари, бащата Филип го дава на полицията. <br /> <br /> И тъй като причините за самоубийство са разнообразни и безкрайни, то е и най-удобният начин да се прехвърли „вината” на мъртвия. В голяма част от „погребаните” в архива случаи не се открива ясен мотив. Обратното - много повече са основанията да се мисли за неразкрити убийства. <br /> <br /> <br /> <strong>Едно разследване на Еми МАРИЯНСКА </strong><br /> <br /> <br /> <br />