Мистерия: Гост от XXIII век
Предсказанията, които той понякога наричал спомени, неизменно се сбъдвали
В град Жирновск, Волгоградска област, дълги години живял човек, който починал… три века преди своето раждане.Името Евгений Йосифович Гайдучок – създател и многогодишен ръководител на местния исторически музей – е познато едва ли не на всеки жител на Жирновск. Не е чудно – там го смятат за едва ли не най-известната личност на ХХ век.
Неговите знания поразявали със своята дълбочина, а предсказанията, които той понякога наричал спомени, неизменно се сбъдвали – нападението на фашистка Германия над СССР, изходът от войната, перестройката и… бъдещото създаване на машина на времето.<br /> <br /> <strong>Общувал с Хърбърт Уелс</strong><br /> <br /> „Той беше невероятно талантлив човек – разказва дъщерята на Евгений Гайдучок – Светлана Булгакова. – Приживе никога не ни е разказвал, че е от бъдещето, а и преки доказателства за това няма… Но в биографията на татко наистина има доста необясними факти.<br /> Например досега не ми е ясно къде простият съветски младеж може да се е запознал със Самуил Маршак, защо няколко пъти с него се е срещал Киров и са обичали да разговарят Юрий Олеша, Булгаков, Бернес. А веднъж (и това е ирония на съдбата!) той дори общува с автора на „Машината на времето“, легендарния Хърбърт Уелс.“ <br /> <br /> Светлана често си спомня странни приказки, които ѝ разказвал нейният баща, когато била малка.<br /> <br /> „Чувала съм множество невероятни истории за космодруми, междупланетни полети, мъхести същества, за живота на планетата в бъдеще“, казва тя.<br /> <br /> Един от разказите тя е запомнила много добре – това била историята на Урфин Джюс и неговите дървени войници, която тя чула на петгодишна възраст през 1951 година. Но както е известно, продължението на „Вълшебникът от Изумрудения град“ е написано от Александър Волков чак през 1963 г…<br /> <br /> <strong>Назовал началото на войната и Деня на победата</strong><br /> <br /> Няколко години след смъртта на Гайдучок започнали да се случват невероятни събития. Светлана разказва, че един от неговите съказарменици си спомнил няколко удивителни епизода.<br /> <br /> „Той ни разказа, че татко е влязъл в ролята на истински ясновидец. Например няколко дни преди началото на войната съобщил на събралите се за уволнение приятели, че „в неделя няма да ни е до това“. А след няколко дни, когато един от тях буквално досадил на Гайдучок с въпроси за датата на победата, назовал и това заветно число. След което моментално се лишил от репутацията на пророк: всички били прекалено уверени в нашата мълниеносна победа“, разказва Светлана.<br /> <br /> Подобна прозорливост той демонстрирал и като предсказал президентството на Елцин, разпада на СССР, арменско-азербайджанския конфликт, Грузия, Чечения, Югославия…<br /> <br /> <strong>„Аз съм от бъдещето!“</strong><br /> <br /> За невероятната съдба на баща си Светлана разбрала три години след неговата смърт, през 1994 година. Историята ѝ била разказана от известния волгоградски изследовател и автор на книга за машина на времето Вадим Чернобров.<br /> <br /> „Запознах се с него през 1985 г. – разказва Чернобров. – Този човек просто приближи към мен на улица в Москва и след малко заяви: „Дойдох тук с машина на времето! – и се представи: – Евгений Йсифович. Как според вас трябваше да отвърна на това?!<br /> Тогава непознатият му разказал нещо невероятно: той бил прочел за машината на времето от Чернобров!<br /> „Това беше невъзможно, тъй като тогава моята книга за времето не съществуваше дори като чернова – обяснява изследователят. – По думите му аз съм бил единственият в Съветския съюз, който е в състояние да му повярва. Как ме е открил в огромната Москва? Загадка…<br /> <br /> <strong>Машината на времето се повредила</strong><br /> <br /> И ето какво разказал Гайдучок. Като бил съвсем млад, решил да се качи на машина на времето и да се разходи до някоя екзотична страна. Взел си приятелка за компания (в името на прекрасните ѝ очи той се захванал с това) и прекрачили през светове и векове. Но не стигнали далече. В 30-те години на ХХ век машината претърпяла катастрофа.<br /> <br /> Онемелите от ужас младежи разбрали, че повредената машина може да вземе само единия от тях и не е известно дали ще ѝ стигне енергията за полет обратно в XXIII век. Впрочем те нямали особен избор, затова Женя натикал плачещата девойка в машината и като ѝ заръчал да се върне с помощ, я изпратил в бъдещето.<br /> <br /> Но помощ така и не дошла. Малолетният скитник бил осиновен от добри хора, започнал нов живот, който, по собствените му думи, първоначално ненавиждал. И чак когато се качил за първи път на велосипед, разбрал, че и тук има малки радости…<br /> Просто не го прибрали от миналото<br /> <br /> След войната Евгений Гайдучок се озовал първо в Сталинград, а след това – в Жирновск, където създал и оглавил историческия музей, чиито уникални експонати идвали да разглеждат дори от чужбина.<br /> <br /> През 70–80-те години в една от залите на музея висяла дълга „Лента на времето“ – многометров хартиен свитък със изображения на основните събития в световната история – от каменния до ХХI век включително!<br /> <br /> Според дъщерята Евгения в музея и до днес се съхраняват вестници от 70-те години на ХХ век. Още когато журналистите на такива сериозни издания като „Правда“, „Комунист“, „Червена звезда“ не се притеснявали да наричат Евгений Гайдучок пророк. Например статията с описанието на Жирновск през ХХI век е написана от него през 1980 г. Неговите стихове за мобилната връзка и интернет не се приемали сериозно дори от най-отявлените фантасти.<br /> <br /> Според признания на негови близки приятели понякога той се впускал в разкази как изглежда Земята от Космоса, как се променя възприятието на астронавта, който бразди из просторите на Вселената, как се адаптират извънземните към нашите условия…<br /> <br /> „Фантазьор“ – казвали едни. „Особняк“ – смятали други. „Видял е!“ – възхищавали се трети. А може би просто си е спомнил? Евгений Гайдучок умира през 1991 година на 76-годишна възраст, или три века преди своето рождение.<br /> <br /> „Той знаеше, че така ще стане – казва Чернобров. – По собствените му думи надеждата за спасителна група от бъдещето се стопила много бързо. Ставайки част от историята, той си подписал страшна присъда – никой няма право да взема от миналото човек, от когото в това минало зависи нещо.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> Източник: Мегавселена бг