На 17-ия ден от месец юли Православната църква почита паметта на света великомъченица Марина. Марина се родила през 3-ти век в Антиохия Писидийска. Нейните родители били почтени хора. Майка й умира по време на раждане, а баща й бил идолопоклонник. По това време се извършвали гонения срещу християните и те търсели спасение в пустините и планините.
Марина била вече девойка, когато срещнала един поклонник на Христовата вяра. От този миг тя обикнала Бога и дори искала да се покръсти.

Щом баща й узнал за вярата й, обърнал се срещу нея. Веднъж в околностите на града дошъл Олимврий, управителя на източните страни. Той също разбрал за вярата на момичето и след кратки увещания да се откаже от нея я изправил на съд.

Подлагали девойката на жестоки мъчения, но след всяко нейните рани заздравявали. Накрая била осъдена на смърт чрез посичане.

В навечерието на празника на митрополитския храм „Света Марина” в Пловдив беше посрещната частица от ръката на свети Великомъченик Георги Победоносец. Светите мощи пристигнаха по покана на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. Днес от 9 часа сутринта патриарх Неофит ще оглави лично литургията в Пловдив. 

Днес повод да почерпят имат всички, които носят имената Марина, Марин, Маринка, Маринела, Марияна.

Честито на имениците!

Българите празнуват деня на светицата за предпазване от огън и мълнии. Стопаните гасят стария огън в огнището и запалват нов, „млад” или наричан още „жив” огън, добиван чрез интересен обред. В полунощ двама братя близнаци или мъже с еднакви лични имена (единствени в селото) се събличат чисто голи и започват да трият едно в друго две сухи дървета от липа, ясен или хвойна, докато се възпламенят. С тях наклаждат голям огън и всички се изреждат да го прескачат за здраве. През огъня прекарват и домашния добитък. С жар от този жив огън запалват домашното огнище.

В областта на Родопите и Странджа почитат св. Марина за предпазване от змии. На празника й жените не трябва да работят и да пипат конци и въжета, за да не ги хапят отровни змии. Кълнат влечугите, като викат: ”Нека Света Марина да те умарини”. Затова и в иконографията най-често светицата е изобразена с кошница, от която се подават глави на змии.

В странджанския край култът към светицата е много разпространен и денят й се почита като момински, „лефтерски” празник. Там на св. Марина са посветени много параклиси и аязми (лековити извори). Близо до гр. Малко Търново има пещера-светилище „Св. Марина”, в която тече чудотворна лековита вода. Проходът към пещерата е много тесен и според старо поверие през него могат да преминат само „чисти” девойки, с неопетнена чест. В този район светицата се приема за сестра на св. Илия Гръмовержец. От народното име на св. Марина – Чурлига, Чурута, се извежда и почитането на празника за предпазване от киша, от влага (от турската дума чюрюк- изгнил).

Какво се случи по време на празничното шествие в Пловдив преди броени часове - вижте във видеото: 

 

Източник: TrafficNews.bg