Пикантни тайни от живота на Мейзер излизат наяве

Сексбомбата Анита Мейзер, осъдена за убийството на мъжа си Николай със свински опашки, е работила в края на 80-те години в хотел на комунистическия големец и член на Политбюро Пенчо Кубадински, Пред разследващите тя разказва за живота си, като се спира и на моменти за работата си зад граница. Думите ѝ са описани в протоколи, приложени към делото за убийство, пише „Телеграф“.

„Бях барманка и сервитьорка в Германия в хотел, при приятел на баща ми – Пенчо Кубадински“, твърди Анита, чиято българска фамилия е Желева.
Тя разказва, че е дете на разведени родители. Остава да живее в с. Пет могили с баща си и родителите му. Според психолозите, изготвили съдебно-психиатричната ѝ експертиза, е притеснително, че доста факти от биографията ѝ са свързани с убийства. 

„Когато бях малко момиченце, някой искаше да убие баща ми. Мисля, че беше жената, с която живееше... Правят му предварително гроб. Той влиза в банята да се къпе и влизат неизвестни лица и започват да го бият. Той докато е бил гол е успял да избяга и да отиде в полицията“, разказва Желева пред разследващите уж спонтанно се разплаква, пише в документите. Тя споделя още, че първият мъж, с който е спала още в 8-и клас, е китарист, но загинал в катастрофа навръх Деня на труда 1 май.

„Аз се срамувах, че съм обезчестена и много плачех, не само за себе си, но и за приятеля си. Татко ме премести в гимназията в Нови пазар. Там завърших, но не много добре, защото страдах“, допълва Желева. През 1988 г. Ражда дъщеря си, а година по-късно се омъжва за Живко Желев. 10 г. По-късно се развеждат, а той се жени повторно за чистачката им. Вторият ѝ брак с Марк Мейзер също приключва с развод, а третият с Николай Димов – със смърт.

Червената връзка на Анита с Пенчо Кубадински става през баща ѝ, сочат сведенията, които дава пред ченгетата. Татко ѝ бил техник, но още по времето на комунизма въртял заведения, има; много пари. Другарува и с Кубадински. За връзката свидетелства и трудовата биография на Желева. Още в школото в Пет могили става председател на клуба за интернационална дружба. След като завършва, работи две години и в Окръжния комитет на Комсомола като организатор на кадрова отчетност и информация. В края на 80-те заминава за Германия, където бачка при Кубадински, а през 1993 г. Се завръща у нас.

Едно от най-интересните заключения на психолозите сочи, че Мейзер „много бързо се адаптира, заобикаля трудностите през съзнавана манипулативност, реорганизира стратегиите си за справяне от търсене на съчувствие и съжаление до доминиране и себеотстояване“.