Проф. Михаил Константинов с точни сметки по колко депутати ще има в новия парламент всяка партия, прескочила изборната бариера

Професор Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. Завършва магистратура по математика в ПУ "Паисий Хилендарски". Бивш заместник-председател на ЦИК. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ); сътрудник на Международната фондация за избирателни системи; координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор е на 500 научни труда и 30 книги по математика и теория на управлението. Председател на Съвета на директорите на "Информационно обслужване". Проф. Михаил Константинов коментира пред „Марица” евентуалните коалиции след вота, шансовете за нов кабинет и словесните престрелки между Нинова и Борисов

- Остават няколко само два дни до изборите. Как се представят партиите  и важен ли ще е финалът на кампанията за изхода от вота?
- Изборната кампания е сравнително прилична, много по-добра от кампанията в САЩ. Надявам се никога да не падаме до тяхното ниво. Това е една нормална, добра изборна кампания и очаквам самият изборен ден да мине законосъобразно.

- Словесните престрелки между Корнелия Нинова и Бойко Борисов знак за какво са?
- Съвсем нормално е две партии, които са  политически опоненти, да се атакуват една друга. Но пак повтарям, тонът и характерът на българската предизборна кампания е добър. Това, което виждаме, е нормален спор между двете големи партии.

- Социолозите дават минимална разлика между ГЕРБ и БСП и между 5 и 6 партии в следващия парламент. Чисто математически по колко депутати могат да вкарат партиите?
- Чисто математически броят на депутатите според нашата изборна система е пропорционален на подадените за партиите гласове. Ако една партия прескочи изборната бариера, ще има 10 депутати. Досега партиите, преминаващи на косъм бариерата, са имали между 10 и 12 депутати. Защото 4% от 240 депутати са 9,6. Теоретично в българския парламент може да влезе и партия, прескочила бариерата с 9 депутати. Прогнозите за големите партии са около 30% - това са между 72, 75 може и 80 депутати. Какво точно ще се случи, ще знаем още вечерта в неделя, на 26 март. Между 15-20%, според социологията, българските избиратели се колебаят и не са решили за кого ще гласуват. Важно е гласовете на тези хора как ще се разпределят. Имаме едно доста близко състезание за първото място, кой точно ще е победителят - българският народ ще реши.

- Възможните управленски коалиции след вота какви се очертават да бъдат?
- Теоретично те са три. Може да има една двойна голяма коалиция, която обаче и БСП, и ГЕРБ отричат. Такива големи коалиции управляват Германия, Австрия, в Чехия видяхме подобна, но в България все още не може да стане. Вероятно и сега няма да я видим, защото би донесла много тежки политически щети. Елементарните сметки показват, че ГЕРБ и още една партия или БСП и още една партия не могат да имат 121 депутати. Минималната управленска конфигурация е тройна коалиция или център-дясно, или център-ляво. Може и да се стигне до четворна коалиция. Българите са показали след 2001 година, че не искат да дават цялата власт в едни ръце. През 1994 година я дадоха на БСП, когато беше премиер Жан Виденов, през 1997 година - на десните сили, начело беше премиерът Иван Костов и през 2001 година дадоха 120 депутати на царя, което е почти мнозинство. След това единствено през 2009 година ГЕРБ стигна до 116 депутати, после КС им даде още един, но това не е мнозинство. Следователно е необходимо или коалиция или управление на малцинството. А формулата за управление на малцинството не се обсъжда в момента у нас, но е практика в демократичните страни. Една от двете големи партии съставя правителство, въпреки че има само 80 депутати и се договаря с още две-три партии да изпълнява и тяхната програма. Чисто формално през 2009 година първото управление на Бойко Борисов беше правителство на малцинството. Сега България се нуждае от стабилно управление поне 2 години, защото първо трябва да мине председателството ни в ЕС, второ, страната ни е заплашена геополитически, и то много тежко, и трето, светът навлиза в тежка турбуленция. Всеки е летял със самолет и знае какво турбуленция. Някои самолети не успяват да кацнат, а от друга страна, самолет останал в небето няма. Това е малка шега, но нас ни трябва стабилно управление 2 години. Вярвам в мъдростта на българския народ и на българските политици, но и в техния инстинкт за самосъхранение и оцеляване. България много трудно ще издържи още едни избори след вота на 26 март. 

- Т.е. шансовете да не се състави правителство са нулеви.
- Не нулеви, но ако трябва да се хващам на бас, ще се обзаложа, че правителство ще има. И се надявам да изкара поне 2 години, а защо отново да не се върнем към хубавата практика на пълни мандати. В българската нова политическа история има само три пълни мандата, а сме правили 8 пъти избори - на правителството на Иван Костов, след това на Симеон Сакскобургготски и накрая на Тройната коалиция. Като последните два пълни мандата бяха, без да има парламентарно мнозинство. Трябва да има разум и инстинкт за оцеляване, а последното го имаме. България е една от малкото държави, които от повече от 1300 години са си запазили името. Що да не продължим още толкова време да сме България.

- Как ще се отрази на изборите обръщението на Ахмед Доган и какво е неговото послание? 
- Първо, това е призив за единение, което е разумно. Ние много обичаме да говорим колко е важно да сме единни, но някак си невинаги правим това съединение. Второ, проблемът на ДПС през последните години е политическата самота. Партията има своите регионални лостове на властта, но е в политическа изолация след управлението на Тройната коалиция. Така че ДПС търси съюзници за властта и словото на Доган беше протегната ръка.

- Как ще коментирате конфликта между Ердоган и Европа и заплахата да пуска мигранти от Турция?
- В момента езикът, на който разговарят Европа и Турция, на Ердоган е недопустим от дипломатическа гледна точка. И по време на Студената война не се употребяваха такива изрази от едната към другата страна, имаше уважение. Докато сега турската политическа класа си позволява да държи един хулигански език. Да поставят ултиматум на 500-милионна Европа, е абсурд! Но Европа до голяма степен си е виновна сама, защото Европа е икономически гигант и политическо военно джудже. Като изключим ядрените сили на Франция и Англия, в останалата си част Европа е смешно слаба във военно отношение. Очевидно европейските ръководства трябва да бъдат сменени. С Меркел и Оланд видяхме докъде се докарахме. Виждаме една Русия, която е слаба в икономическо отношение, но си поддържа перфектна армия. Въпреки че има само 140 млн. население, вътрешен продукт колкото Холандия, но армията й е втора в света. Така се пазят територии - със сила. Все по-важна ще бъде силата, особено на фона на желанието на 1 млрд. души да се преселят в Европа.

- Има ли сериозна заплаха за националната ни сигурност?
- Има, разбира се, и то открита заплаха. Фактът, че съседна държава грубо се намесва в нашите вътрешни работи чрез подкрепа на определени партии, показва, че ние сме разбит неохраняван двор, къща без кучета. Ако България и нейните политици си бяха на мястото, ако българската армия беше достатъчно силна, нямаше да се действа така. Ние като европейци трябва да знаем, че трябва да си пазим къщата. Европа се нуждае от европейска армия.

- Спешни мерки българските политици трябва ли да вземат?
- Ефектът от тези мерки ще се види след дълго време. Едно от първите неща е да се спре емиграцията на българското население. Българският елит на нацията доброволно се отказа от България. Страната се нуждае от своите образовани и интелигентни хора. Земята да изровим, но да накараме младите българи да остават в България.

- Акцията на Обединените патриоти с блокирането на границата как я коментирате?
- Има закони в България и те трябва да се спазват. Границите трябва да се охраняват. Всички влизащи в страната автобуси, леки автомобили от Турция трябва да бъдат подлагани на щателна проверка, защото не знаем дали сред тези хора не се промъкват терористи или провокатори - хора, които искат да провалят изборния процес или да направят атентат в България. По чисто законен начин можем да провеждаме нашата политика. Но не можем да спираме хора, които имат законни права. Турците с българско гражданство имат законно право да гласуват на тези избори, но ние имаме задължение да ги проверим.