Путин разсекрети досието на легендарния маршал Жуков

42 години след смъртта на легендарния съветски военачалник Георгий Жуков Москва даде достъп на историците до неговото лично дело, пазено като строго секретна държавна тайна, съобщи в. "Комерсант", цитиран от "Сега". Специалисти определят решението като чудо, защото през годините са се сменяли лидери, режими, дори СССР бе разтурен, но отношението на Кремъл към Жуков си е оставало постоянно загадъчно.

Отварянето на досието е изненада и поради традиционната тайнственост в Кремъл, която не позволява все още да се разсекретят документите за Октомврийската революция, от която догодина ще се навършат 100 години. Ограничен е достъпът дори до официално разсекретените лични дела на народните комисари (министрите) в първите болшевишки правителства: Михаил Фрунзе (умрял през 1925 г.), Феликс Дзержински (умрял през 1926 г.), Георгий Чичерин (умрял през 1936 г.). Не се дава публичност и на архива за Надежда Константиновна Крупская, съпругата на Ленин, умряла през 1939 г.

Изданието смята, че преминаването на Росархив на пряко подчинение на президента Владимир Путин е причина за бързото разсекретяване на досието на Маршала на Победата. Първите прочетени документи показват, че върхушката в Кремъл е събирала всякакви доноси по отношение на Жуков, колкото и да са видимо клеветнически. Такива са например донесенията на "агент от Париж" и на "фрау от Дрезден".

През лятото на 1954 г. в личното дело на маршала е включено анонимно твърдение от Париж. По това време Жуков е първи зам.-министър на отбраната , като министър е оперетният маршал Николай Булганин, издигнат на поста от Сталин, за да намали влиянието на популярните военачалници от Втората световна война. Доносът от Париж, който е докладван на Булганин от шефа на военното разузнаване Михаил Шалин, е приписан на някакъв господин с псевдоним МОТАР и има следното съдържание:

"Информирам ви, че маршал ЖУКОВ води преговори със западни държави чрез посредничеството на френски таен агент под името ТАЛМАР, с цел да подготви въстание в Русия и да завземе властта. Маршал ЖУКОВ обещава да арестува всички ръководители на компартията, да разпусне партията и да сключи союз срещу народите в Азия".

Колкото и да е абсурден сигналът, Булганин веднага го докладва направо на първия секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов, като прескача прекия си ръководител премиера Георги Маленков. "Никита Сергеевич! Моля ви да се запознаете. Вероятно това е работа на американското разузнаване", пише той в прикачена бележка и така доносът отива не в кошчето за боклук, а в архива на ЦК за сведение и контрол.

Като цяло по отношение на Жуков всички "перспективни" сведения за него са събирани в кремълското му досие. По-късно се използвани по един или друг начин. На Октомврийския пленум на ЦК на КПСС през 1957 г., когато маршалът е изваден от състава на ЦК и е превърнат в политически труп, членът на Президиума и секретар на ЦК Михаил Суслов докладва: "Той (Жуков – бел. ред.) следваше линия за откъсване на въоръжените сили от партията, за отслабване на партийните организации и за фактическа ликвидация на политическите органи на Съветската Армия, на изваждането й от контрола на Централния Комитет". Суслов не разкрива, че през 1954 г. за това са предупреждавали "приятели" от Париж.

В архива има и много интригуващи ситуации около мемоарите на Жуков "Спомени и размисли", за които може да се прочете по-подробно на сайта на "Комерсант".