Разтърсващата изповед на една българска лекарка след дежурство в "Спешна помощ"!

Ето какво каза една жена, отдала живота си професията, решила да прилага знанията си на родна земя, да лекува в България:<br /> <br /> <em>*публикуваме без редакторка намеса</em><br /> <br /> Преди да поема нощно дежурство, всеки път взимам един ксенакс - хапче, което се дава със зелена рецепта. Иначе нямам гаранции дали ще оцелея до сутринта.<br /> <br /> Обичам си работата и професията, а не знам дали ще оцелея и докога. Снощи, пристига един рoм с жена си, и ми обяснява, че я боли главата. Прегледах я, както повелява процедурата. Не установих нещо тревожно, но й премерих кръвното. Предписах й някакви успукоителни, а мъжът й ми вика: &quot;Така и така сме тук, що не премериш и мойто кръвно?&quot;. Изгледахо го гадно и излязох от кабинета. А оня вика зад гърба ми: &quot;Тая не щя да ми премери кръвното, да й е..а майката!&quot;.<br /> <br /> Излязох навън, да изпуша една цигара и прикленах между двете линейки на двора. Аз така обичам да си пуша. Между линейките се усамотявам за няколко минути. В тоя момент до линейките спря едно такси. С пътник до шофьора. Понечих да изгася цигарата си р разбития асфалт, а в тоя момент чух санитарката да крещи: &quot;Тая мърша е заключила кабинета! И сестрата я няма!&quot;. После разбрах, че мършата съм аз, а сестрата е отишла до тоалета. Прегледах пациента и го пуснах да си ходи.<br /> В тоя момент докараха един шеф на общинско предпирятие. Разчитам на твоята дискретност. Нали няма да му кажеш името?<br /> <br /> Човекът беше с всички признаци на инсулт. Извиках дежурния шофьор и го попитах коя от двете линейки е в изправност, защото трябваше да спешно да закарам пациента в Окръжна болница. Такива са ни инструкциите. Шофьорът небрежно посочи единият от двата рециклирани ситроена, качихме пациента и потеглихме. Реших да проверя апаратурата. Оказа се, че нито един от ел. контактите в автомобила не подава ток и аз фактически не разполагах с никаква апаратура.<br /> <br /> Пътувах до Окръжна болница права, за да държа главата на пациента в полуизправено състояние. Оставихме го при колегите в голямата болница и тръгнахме обратно. Тогава шофьорът ми обясни, че тая линейка е предоставена от окръжната здравна служба, оборотна кола, тъй като нашата линейка била на ремонт...<br /> <br /> Не знам колегата Москов какви реформи ще прави и по какъв начин ги е замислил, но аз без ксенон не си започвам нощните дежурства. Скоро ще стана на 50. Не ставам да емигрирам в Германия или някоя друга бяла държава. Моето поколение е загубено поколение. Застреляно поколение. А навремето с такъв мерак записах медицина!<br /> Не ми се говори повече...<br /> <br /> <strong>Записа: Любо КОЛЬОВСКИ</strong><br /> <br /> P. S. За протокола, монологът е на моя личен лекар, жена, която освен че работи в &quot;Спешна помощ&quot;, е и личен лекар на много хора. Твърде много хора. И си върши работата съвестно. Да не кажа с любов. Тя ми изплака и още много други работи за униженията си. По-добре ще е да ви ги спестя.<br />