Разтърсващо последно интервю за драмата на Борис Гуджунов със сина му в "ШОУ": Духът му се скърши от мизерията

<strong>- Крис, наскоро в телевизионно интервю вие казахте, че всичко, което се случва или по-скоро &ndash; не се като отношение към културата, изкуството и творците в нея, е някаква гавра, хвърляне на прах в очите...</strong><br /> - Точно така - аз просто казвам по този начин каква е цялата истина и обстоятелствата към този момент. Вече не виждам начин &ndash; ако политиците и нашите мили управници не си мръднат не пръста, а не знам какво&hellip; да не го казвам... Думите ми не са зов за помощ, а констатация какво става сега! И сега го казвам пред вас. Защото доста неща се изписаха за тези пенсии, които се полагат на тези творци на България, които изобщо не са верни.<br /> <br /> <strong>- Какво по-конкретно?</strong><br /> - Първо се беше писало за тези пенсии по крив начин - сякаш едва ли не са милостиня, а това е изработен и дългогодишен труд! И втората невярна информация, която обиколи медийното пространство, се отнася за местоположението на баща ми. Чух, че е писано, че е в &bdquo;Пирогов&rdquo;, което не е вярно! В момента той е в Трета градска болница.<br /> <strong><br /> - Може ли да се каже, че състоянието на баща ви в момента е като публично послание на цялата ни култура, която издиша?&hellip;</strong><br /> - Силна метафора, но е точно така наистина. Мисля, че управляващите трябва да усетят, че има култура &ndash; да не правят всичко възможно да я заробват и унищожават! Използват я едва ли не само за техните си желания и потребности. Придърпват си килимчето към себе си постоянно, което е наистина жалко! Знаете ли, пълна тъпотия е в случая това отношение, защото говорим за по-малко от 10 човека! Защото останалите творци&hellip; колкото и грубо да прозвуча&hellip; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>не успяха да доживеят и да си дочакат заслужените пенсии! </strong></span><br /> <br /> Заслужени, но неполучени&hellip;Например един Боян Иванов, който е дал толкова много, а не успя да вземе нещо, което заслужава. Гадното е, че вече почти не останаха хора&hellip; Няма ги, отидоха си! А всяка друга европейска държава, може би дори в Африка, са се погрижили за своите културни дейци, независимо дали са в музикалната или в друга сфера, и си ги тачат. При нас това го няма! Таченето при нас липсва. А също и уважението.<br /> <br /> <strong>- Как си обяснявате подобни липси?</strong><br /> - С алчността и манталитета на управляващите ни. Получава се така, че всеки мисли за себе си, за собственото си его и единствено за собствения си живот&hellip;<br /> <br /> <strong>- Май често сме не народ, а като вълци-единаци! Всеки да се спасява поединично, кой както може&hellip; ако може...</strong><br /> - Абсолютно, да&hellip; Много силни думи разменяме, затова тук ще цитирам и баща ми, който каза преди няколко месеца: &bdquo;Не можеш да забравиш народа си!&rdquo;. Това е просто непростимо. Поне за мен. <br /> <strong><br /> - Как е той в момента, защото освен това, което досега знаехме за състоянието му, от скорошно заглавие в пресата става ясно, че има влошаване?</strong><br /> - Бях казал по bTV, че състоянието на баща ми е тежко и критично. И се влошава. Това продължава да бъде така &ndash; той е в интензивното отделение на болницата. Състоянието му е непроменено към момента. Баща ми е напълно адекватен и съзнава какво му се случва. Поддържат го единствено апаратите в болницата&hellip; Правят му се вливания на медикаменти, които за момента го облекчават, нищо повече. За съжаление може да се каже, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>машините поддържат живота му&hellip; </strong></span><br /> <br /> Последен стадий на сърдечна недостатъчност, отказват му бъбреците и други органи.<br /> <br /> <strong>- Помните ли кога ви дадоха обещанието, че баща ви ще получи своята изработена пенсия &ndash; в случая - от министъра на културата Вежди Рашидов?</strong><br /> - Обещанието беше дадено към средата на декември месец миналата година &ndash; че от началото на тази година всичко ще бъде уредено и направено. С други думи&hellip; обещаното вече шести месец го няма! Разбира се, през месец март направиха тази инициатива с награждаването на тези творци, което аз нарекох след известно време &bdquo;прах в очите&rdquo;, защото наистина имаше надежда, че след тази среща в Министерството на културата нещата ще потръгнат, макар и с известно закъснение. Но те не потръгнаха. И до момента нямаме отговор. Никой не се е свързал с нас от тази среща насам. Затова за мен това, отново ще го кажа, е прах в очите! Доколкото разбрах, се чакала есента. И пак не било сигурно&hellip; Пак могат да кажат например как комисията, която трябва да определи въпросните пенсии, не можела да избере хората, изобщо нещо все не можела&hellip; За мен това е пълна простотия! Смешно е просто! Дори не било сигурно дали моят баща ще бъде избран от тази комисия, за да бъде &bdquo;награден&rdquo; с въпросната пожизнена пенсия...<br /> <br /> <strong>- Знаете ли на какъв принцип се прави изборът кой да попадне и кой да не попадне във въпросния списък? Как се дели талантът между артистите и не са ли те еднакво заслужили?!</strong><br /> - Нямам идея&hellip; никаква идея за критериите, по които определят. Излиза, че едни са по-заслужили от други, така е. А и не се зачита животът, преди да се зачита талантът. Точно така излиза и затова <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>гаврата е пълна</strong></span><br /> <br /> Това го няма никъде другаде по света! Там хората си зачитат творците. А и отношението към живота като цяло е различно &ndash; към живота на всеки един човек. У нас, уви, оказва се, че не е така&hellip; Сега се чакала есента&hellip; Ами това, което мога да кажа е, че до есента може и да не сме живи!... Това е истината.<br /> <br /> <strong>- Имах един много кратък разговор с баща ви наскоро, но усетих, че духът му наистина се е сломил напълно&hellip;</strong><br /> - Може би наистина е така, както казвате, но, знаете ли, ще ви споделя и друго &ndash; самият аз загубих вярата. В момента завършвам образованието си като артист и не виждам никакви перспективи тук, в тази наша мила държава. Или пък, ако започна след известно време, дай Боже, да изградя кариера, да се случи нещо &ndash; но ако се случи, същото ли отношение да очаквам от държавата към мен след години, ако изобщо я има?!? Какво да си мисля, какви изводи да имам от това, което се случва в този момент? И какво означава това &ndash; че единственото решение на тези проблеми пред младите хора днес е да хванат Терминал 1 и 2 на летище &bdquo;София&rdquo;?! Това ли е реално решението на всичко?!<br /> <br /> <strong>- И вие обмисляте да живеете извън България?</strong><br /> - Пред мен това за момента е решение, но истината е, че аз не желая да го предприема, защото обичам България, обичам родителите си. Не желая да заминавам и да ги оставям тук сами. Това няма да се случи. Дай, Боже, баща ми да се възстанови, но аз няма как да го оставя в най-тежкия момент.<br /> <br /> <strong>- А какъв съвет ви е давал по този въпрос баща ви?</strong><br /> - Съветите му винаги са били <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> да бягам колкото се може по-далеч оттук! </strong></span><br /> <br /> И не само към мен&hellip; Брат ми, който живее в Англия, дойде преди две седмици да го види &ndash; все пак е редно, но когато дойде, каза, че е в пъти по-доволен от живота там, отколкото у нас. Може би малко измествам темата с това, но мисля, че е важно.<br /> <br /> <strong>- И това е част от темата &ndash; защото това, което се случва не само с баща ви, до голяма степен е отражение на онова, което не се случва в държавата...</strong><br /> - Реално е точно така, да. Бездействието на държавата към този проблем е потресаващо за мен &ndash; защото това реално не би трябвало да е проблем, или пък да е някакъв незначителен проблем. Говорим за хора, които са заслужили своите пенсии, държавата няма какво да им каже?! Оправданието, че архивът бил изгорял, е смешно &ndash; ами златните фондове на БНТ и на &bdquo;Балкантон&rdquo; още съществуват! Макар че &bdquo;Балкантон&rdquo; е вече занемарен, но БНТ все още пази всички златни фондове и всички видеа&hellip; Ако искат толкова много доказателства! Ако не знаят кой е Борис Гуджунов, както и неговата естрадна генерация певци, които прославиха България &ndash; и светът помни и знае България, благодарение на тях! А не сега &ndash; заради новите изпълнители &ndash; които са изпълнители за един ден!<br /> <br /> <strong>- Когато се чух с баща ви и му обясних колко негови колеги го обичат и искат да му вдъхнат малко сила и кураж, за да пребори болестта, той знаете ли как ми отговори &ndash; че него вече нищо не го радва и не иска да се вдигне &ndash; нито тялом, нито духом&hellip;</strong><br /> - Той винаги е бил доста скромен човек. Никога не е парадирал с това кой е, какво е &ndash; при него това не го е имало, за разлика от други наши изпълнители. Той не търси съчувствие, нито парите &ndash; просто си търси признанието за всичките тези години. Това признание го няма и до момента &ndash; и това го сломява наистина. Не искам да казвам голяма дума, но до есента, ако продължава така да се чака, баща ми просто няма да го дочака&hellip; Не му е до парите &ndash; защото всеки казва: &bdquo;А-а-а, той иска парите, за да може най-накрая и той да се оправи&rdquo;... Не, това баща ми никога не го е интересувало, лично го заявявам и заставам зад думите си! Вероятно и затова така ви е прозвучал&hellip;<br /> <br /> <strong>- И това е човекът, изпял незабравимата и емблематична песен &bdquo;Надежда&rdquo;, а сега той се оказва без такава?! Страшно е!</strong><br /> - Звучи ужасно, да&hellip; Даже няма дума, която да го опише. За жалост това е положението в момента. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Надеждата я няма!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Преди години Борис Гуджунов споделя в интервю, че получава добавка към пенсията &ndash; за придружител, но крайната сума, с която живеете тримата, не стига за нищо, затова не можете да си позволите и да следвате&hellip; В този разговор обаче вие ми споменахте, че ви предстои да завършвате&hellip;</strong><br /> - Да, точно така. Преди години наистина беше така, както е казвал и баща ми, но благодарение на това, че от известно време аз вече работя и помагам на родителите си. Нямам проблем със следването. Завършвам висшето си образование сега, на 5 юли. Но преди години, когато все още бях в гимназия, наистина положението беше малко по-сложно. Съумяхме да продължим някак. <br /> <br /> Но и досега не парите, а признанието се явява проблемът &ndash; признание, което може би няма да получим&hellip; Говоря за баща си. Трагедия е това!<br /> <br /> <strong>- Сривът при баща ви всъщност датира от далечната 1971 година, когато той оцелява като по чудо след страшната самолетна катастрофа, при която загиват над 30 български артисти&hellip;</strong><br /> - Малко след катастрофата пък идва и болестта му &ndash; диабет. А диабетът унищожи цялото му здравословно състояние. Съдба!&hellip; Не можем да се месим там. Но действително след катастрофата сривът беше огромен.<br /> <br /> <strong>- Говорих наскоро по тези въпроси и със Стефка Берова, и с Мими Иванова &ndash; колеги и приятели на Борис Гуджунов, които никога не са крили обичта си към него. Стефка Берова например каза: &bdquo;Данчето Христова успя да си намери пенсия, Лили също си намери, а за мен, за Борето, не се намериха&rdquo;...</strong><br /> - Това е абсолютната истина и тя е абсолютно права. И това не прави впечатление на никого. Ужасно е, дори нечовешко! Но аз искам сега, чрез вас, да благодаря още веднъж на всички хора, които откликнаха и помогнаха &ndash; относно кампанията, която проведохме през декември месец за баща ми. И за средствата, които отиват в момента за лечението му &ndash; отидоха и тогава, и сега. Благодаря на всички изпълнители и на всички обикновени хора, които го обичат и му показаха, че не е сам. Защото<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>той си мислеше, че е абсолютно сам в това. Не е сам!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Споменахте преди малко, че ви предстои завършване - актьорско майсторство. А навремето знам, че баща ви също е кандидатствал във ВИТИЗ, но не са го приели&hellip;</strong><br /> - Всъщност са го приели, три години е бил там, но малко преди да завърши, са го изключили&hellip; под претекст заради едно неизвинено отсъствие. И истината е, че след това баща ми започна да гради музикална кариера. Тази кариера тръгна главоломно напред и както той ми е разказвал, тогавашните господа от ВИТИЗ решили да го изключат. И така той не е успял да завърши актьорско майсторство. Ще ви споделя и още нещо &ndash; оттогава досега баща ми не е стъпвал в театър!<br /> <br /> <strong>- Изобщо не е ходил на театър за всичките тези години ли?!</strong><br /> - Не! Откакто са го изключили! Първоначално аз бях много изумен, тъй като съм го канил &ndash; и на мои изпити, и на представления, но той или е нямал време, или здравословното му състояние не е било добро. Истината е, че той просто е изгубил желание да стъпва в театъра. За мен това е странен, но разбираем негов избор. Въпреки това му благодаря за това, че винаги ме е подкрепял в това, което аз съм избрал.<br /> <strong><br /> - В интернет видях една негова реплика, която най-вероятно се отнася за точно този негов период в театъра: &bdquo;Щях да засенча Стефан Данаилов, но предпочетох да съм като Том Джоунс&rdquo;...</strong><br /> - Може и така да се каже, да&hellip; На Стефан Данаилов мога да кажа само, че му честитя наградата &bdquo;Аскеер&rdquo; за цялостно творчество, която той получи на 24 май. С най-добри чувства към него.<br /> <strong><br /> - В крайна сметка се получава така, че когато в човек стои толкова дълго едно силно разочарование, то неминуемо започва да пише история напред в живота му&hellip; С въпросното отхвърляне от ВИТИЗ баща ви до такава степен се е разочаровал, че е спрял изобщо да ходи на театър! Показателна е реакцията му &ndash; очевидно отношението му към изкуството е кардинално и няма компромис с нищо!</strong><br /> - Много сте права за това, да. При нас малко компромисите ги няма &ndash; което може би до голяма степен и аз съм наследил от баща си. Резервирани сме към компромисите.<br /> <br /> <strong>- А не трябва &ndash; хубаво е човек да може да прави компромиси, пречистващо е понякога&hellip;</strong><br /> - Ами&hellip; пак сте права, вероятно е точно така. Сега се замислям за това&hellip; Но при баща ми тази кардиналност е факт. При мен, вероятно защото съм по-млад, мисленето е с една идея по-различно.<br /> <br /> <strong>- Да поговорим малко и за Борис Гуджунов преди болестта. И тогава ли я е имало тази кардиналност, или тя се проявява по принуда, заради обстоятелствата?</strong><br /> - Винаги е имал силно отношение към изкуството и явно разочарованието не му е понесло. Преди да стигне до него обаче, беше много слънчев, ведър и усмихнат човек. Винаги е бил готов да помогне на всеки. Много позитивен беше. Но явно обстоятелствата, както казахте, променят нагласата. Много неща се случиха, за жалост в недобра посока&hellip;<br /> <br /> <strong>- В разговор с Мими Иванова тя, също като вас сега, не спести от емоцията си за баща ви. Думите й бяха: &bdquo;Осъдително е всичко това, което сега се случва с Борис Гуджунов. Това, болен човек да седи, да мръзне, без да може да се стопли, е чудовищно&hellip; Осъдиха го за парно! Нямам думи!&rdquo;...</strong><br /> - О, да, това с парното, е голяма епопея! Абсолютната истина е това, отново за съжаление. За това, за което ни осъдиха, не носим никаква вина. Ние нямаме парно от 2005 година! И пожелахме сами да прекратим отношения с институцията &bdquo;Топлофикация&rdquo;, тъй като решихме да се отопляваме по друг начин. Въпреки това те продължават да си ни начислят на база пълна мощност &ndash; и не знам докога ще продължи&hellip; Ние обаче една стотинка няма да им дадем, тъй като нямаме парно, нямаме вече нищо общо с тях! Те продължават да си ни цакат, което мен просто не ме интересува! Получава се като един непрекъснато затворен кръг. Цялото това нещо, не само за нас, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>е като театър &bdquo;Сълза и смях&rdquo;, само че без смеха&hellip; </strong></span><br /> <br /> някакъв нов вид театрално изкуство може би.<br /> <strong><br /> - В един момент баща ви започна да отказва да дава интервюта, да се появява изобщо в медиите. Според Мими Иванова &ndash; защото се е почувствал &bdquo;самотен, унизен и неразбран&rdquo;&hellip;</strong><br /> - Така е, уви... Баща ми започна да отказва интервютата, защото се оказа, че има хора, които уж са журналисти, а пишат пълни глупости. И опитват по този начин да си изкарат само заплатата. Заради тях той започна да отказва. С вас сега си говорим и е различно, но има десетки, стотици неверни публикации и думи, които са сложени в устата му, а той никога не е изричал&hellip;<br /> <br /> <strong>- Ще ви върна сега към онова кратко телевизионно интервю, което баща ви даде преди няколко месеца, защото не вярвам, че вие мислите по този начин. На въпрос &bdquo;Срам ли те е?&rdquo;, той отвръща: &bdquo;Да, срам ме е. Като ме питат колко ти е пенсията, срам ме е. Защото някои си мислят, той е обиколил света, той е пял и изведнъж с мижавите 220 лв. Смешна работа! Искам да погледа сина си в очите, истински &ndash; в неговите очи съм една плюнка&rdquo;...</strong><br /> - Боже&hellip; даже не си спомням тези негови думи! Но и да ги е казал, това в никакъв случай не е така! Нямам такова мислене към него и никога не съм имал. Няма и да има. Звучи ми даже скандално. Напротив &ndash; много се гордея с баща си! Абсолютно всеки ден ходя да го виждам в интензивното. Явно е бил силно афектиран и в определено емоционално състояние, за да изрече подобно нещо. Аз обичам баща си, въпреки че сме имали немалко противоречия. Но, нормално, всеки ги има с родителите си.<br /> <br /> <strong>- А не става ли връзката даже още по-силна след силни противоречия?</strong><br /> - Да, абсолютно, може би точно така се получава. Караме се, караме се, после се сдобряваме, а сдобряването винаги става по-добро и по-добро. И връзката става по-стабилна, по-силна. Наистина е така.<br /> <br /> <strong>- Споменахте по-горе за брат си, който живее в Англия&hellip; Не знаех, че имате брат &ndash; с каква разлика в годините сте?</strong><br /> - Той реално ми е полубрат, тъй като е от първия брак на баща ми. 20 години ни е разликата. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Към брат си, признавам, имам малко резерви</strong></span><br /> <br /> Но не желая повече да коментирам тази тема. Разбира се, имаме си уважението, поддържаме и връзка, просто тя е на малко по-друго ниво.<br /> <strong><br /> - Колко често слушате песните на баща си? И той самият има ли желание да се слуша?</strong><br /> - Доста често. Още повече че сега наскоро издадохме един нов албум, който не се продава, по-скоро е с рекламна цел. А в него са събрани всичките му най-добри песни през годините. Баща ми също слуша тези песни, не е престанал. Много мило му става&hellip; и не само на него. В някои от песните и гласът му е различен &ndash; от по-младия му период, но е все същият невероятен глас.<br /> <br /> <strong>- Разбрах, че двамата с Борислав Грънчаров не са спирали да поддържат приятелството си през годините. Той също не е никак добре здравословно, но сякаш духът му стои по-високо&hellip;</strong><br /> - Да, но да не забравяме, че Борислав Грънчаров има и помощ от своите близки, която не е малка &ndash; относно неговата борба. А иначе с баща ми действително продължават приятелството си&hellip;<br /> <br /> <strong>- В съзнанията на мнозина Борис Гуджунов и до ден-днешен стои не така, както е към днешна дата, а онзи емблематичен образ на лорд със задължителните фрак и папийонка&hellip;</strong><br /> - Абсолютно! На него този образ много му отива!<br /> <br /> <strong><br /> Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> </strong>