Само в БЛИЦ! Най-новата статия на Кеворк Кеворкян: Примъкване на мушиците* Послеслов за героя Плевнелиев

На този човек сякаш са му възложили още една роля – извън президентската: да осигурява непрестанни забавления за простолюдието. Той е директорът на Цирка на Проваленото Говорене. Нямат край вече изсилванията и откровените нелепици, които ръси.

Всички се умориха да ги преглъщат, само той – не, и продължава да си ги произвежда.

***
Например, казва, че на 10 ноември 1989 година отишъл на демонстрация - и то с плакат, на който пишело „Съд за виновниците“.
Само заради тази глупост истинските демократи трябва незабавно да го разчекнат.
Или най-малкото да го натирят за шеф на Съюза на астролозите – неудачници.
И всичко друго могат да му възложат, но само не и това, което върши в момента.

***
Обаче отвъд забавленията, които ни осигурява методично, има и друго.
А то не е никак приятно.
Това е ПРИМЪКВАНЕТО към Историята.

***
Плевнелиев е само един от героите на това примъкване.
Те са вече десетки.
Цяла орда от нахалници и лъжци, които съвсем скоро ще счупят врата на Историята, ще я превърнат в някакъв парцал.

***
Няма какво да го питат Плевнелиев, какво е правил на 10 ноември.
То е ясно: верен на семейните традиции, се е молил по три пъти на ден пред иконата на Живков, за да го забележат.
Скучна и безинтересна история.

***
Но за онези, които все още не знаят, ето как е описал Президента великото си десето-ноемврийско дело:
„С моя приятел Илиян Попов ремонтирахме неговата стая в студентското общежитие.
Чухме по новините, аз бях студент 5-ти курс, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата.
Като студенти, двамата с него нарисувахме на два тапета два плаката. Единият беше "Съд за виновниците", а на другия написахме: "Дворците на БКП да станат болници и училища".
С тези два плаката отидохме на прословутия митинг", разказал Плевнелиев.

***
По-нататък той обяснил, че при пристигането им с Попов на митинга, те се опитали да дадат един от плакатите на други присъстващи, но никой не посмял да го вземе.
И мъдро заключил: "Крайно време е да разкрием фактите и да направим своите изводи. Крайно време е периодът на комунизма реално да влезе в учебниците по история…“

***
Ако Барон Мюнхаузен/Плевнелиев/ ще ви разкрива истината, никой никога няма да я проумее.

***
Какъв фантазьор!
Митинга, към който той се примъква, НЕ БЕШЕ НА 10-и – А ЧАК НА 18-и НОЕМВРИ!**
И как щедро се самогероизира Мюнхаузен:
НИКОЙ НЕ ИСКАЛ ДА ВЗЕМЕ ВТОРИЯТ ПЛАКАТ, само той – храбрецът ненагледен, мъкнел своя, как да не го направиш Президент!

***
И после споменал, че според скорошно социологическо изследване, едва 6% от младите българи знаят нещо за развитието на България в периода на комунистическия режим.
Е, покрай хора като него, съвсем скоро никой нищо няма да знае.
А накрая Мюнхаузен казал: „Най-голямата грешка на българския преход е "половинчатата истина"?!
Фантазира неудържимо – обаче се надява истината да излезе тъкмо през неговата уста.

***
Покрай хора като Плевнелиев, Миналото, и то близкото, става все по-неясно, все по-бутафорно.
Плевнелиев е ясен, той и докрай ще произвежда комични лафове и нелепици.
И предназначението му вече също е ясно: всички да се убедят, че не президентска република ни е нужна - а след него трябва направо да се закрие президентската институция.

***
Примъкващите се мушици превърнаха Миналото в парцал, вонлив и мазен - сякаш готвачът Шеф Манчев го е открил в някаква циганска кръчма.
Всеки дърпа този парцал към себе си, всеки го тегли в удобна за него посока.
Докато се боричкат за Парцала, тия хора си въобразяват, че вече виждат и собствените си паметници.
Като нищо и това ще се случи – щом като Плевнелиев е демонстрирал с плакат на 10 ноември.

***
След година-две като нищо ще претендира да му направят паметник – може би и да го бучнат в шадравана край президентството.
Паметник в цял ръст, сто процента в стилистиката на хиперреализма:
с тесте карти таро за гадания , което се подава от левия му джоб;
със свитък екземпляри от договорите, с които е водил будалите-бедняци на работа в Германия – в гордо вдигнатата му дясна ръка;
и с ведра усмивка, която да огрява ебаното ни бъдеще.

***
Под кикотенето на подобни фантазьори ще се пише Историята, под мъдрото им ръководство ще се подреждат Примъкналите си.

Кеворк КЕВОРКЯН

***
*Фрагмент от дописката ми „Примъкване на мушиците“, ноември 2014-а.

**На въпросния митинг на 18 ноември 89-а имаше и плакати да бъде върната на екран „Всяка неделя“, спряна от комунистическата власт.

И те отново я разрешиха – макар че разправиите тепърва предстояха.
***

Статията на автора е препечатана от страницата му във Фейсбук.