Савко Петров-Калата: Стоил Славов, Бай Миле, Карамански... - абсолютно всички произлизат от службите!

Претрепаха руснак в Слънчев бряг, а Стоил Славов-Телето излъга, че Митко Бретона е килърът!

София, България 09 Март 2014, 15:56 84157 прочита 0 коментара

Савко Петров-Калата: Стоил Славов, Бай Миле, Карамански... - абсолютно всички произлизат от службите!

16 февруари 2005 г. Бретона е разстрелян в ресторант „Бъфало” в столичния кв. „Люлин”.

Легендарният престъпник, пандизчия и бохем Савко Христов Петров - Калата е роден в Созопол през 1949 г. в семейството на морски капитан. Още 10-годишен се сблъсква с органите на реда и оттогава неговото място е „от другата страна на барикадата”, в средите на ,,лошите момчета".

Животът на малкия созополски хлапак се преобръща в един миг, когато по време на игра някой от малчуганите изстрелва с прашка камък и той разбива витрината на Морското казино. Савко и децата проникват вътре и започват да пълнят джобовете си с цигари и бонбони. Парите от оборота попадат в ръцете на Калата и той решава да почерпи всичките си съученици с пасти и боза. Още на другия ден е издаден, привикан в милицията, жестоко наказан и белязан като &bdquo;най-големия крадец". И така съдбата го подхлъзва по ръба на острието, превръщайки го в обществен аутсайдер, но затова пък сред &bdquo;лошите" той става безспорен лидер. На 24-годишна възраст Савко Калата е вписан в регистрите като &bdquo;особено опасен за обществото рецидивист”. Режимът по затворите е убийствен - там оцеляват само силните духом, а срещата му с наистина закоравелите престъпници променя &bdquo;професионалния" статут на Савко и го превръща в касоразбивач. За кратък период той натрупва присъди за 36 години!!! Това го утвърждава като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарва 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен от един затвор в друг, Савко Калата се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския пандиз, докато през лятото на 1985 г. е освободен. &bdquo;Касоразбивач № 1“, както е наричан от следователите Савко Калата, продължава да разкрива пред &bdquo;ШОУ“ живота си, който прилича на филмов сценарий: <hr /> - Савко, теб те смятат за касоразбивач № 1, истинска легенда в този &bdquo;занаят“. При това положение сигурно ще можеш да отвориш всяка изпречила се пред теб врата? - Мисля, че има вече врати, през които не мога да вляза, но това е, защото... не искам. А относно това, че някои ме наричат легенда в този занаят - чак легендарен не съм, защото ако съм бил – нямаше да бъда по затворите! - Ти си се подвизавал в Бургаския, Старозагорския, Пазарджишкия, Плевенския и в Бобовдолския пандиз. Как си попаднал в един от най-тежките затвори – Пазарджишкия? - В България бяха изградени два затвора за рецидивисти. Врачанският беше за Северна България, а Пазарджишкия – за Южна. Рецидивисти се наричаха всички, които са повторили деянието си. Не мога да го разбера как решиха, че съм рецидивист на 24 години?! Нещастието ми беше, че тук, в Бургас, бяхме една групичка от 15-16 човека и, гласно или негласно, ме бяха обявили за тартор. И затова казаха, че съм рецидивист и ме изпратиха в Пазарджишкия. Там като влязох, разбрах какво значи затвор! - Освен рецидивисти, в Пазарджишкия лежаха и политически затворници, нали? - Когато в Пазарджишкия затвор дойдеше политически затворник, той идваше с една цел – да бъде премахнат! Имах нещастието да лежа до един от политическите затворници – Георги Заркин. Навремето генерал Анев и Горуня искаха да направят преврат и да махнат Тодор Живков. Начело на тази завера стоеше Георги Заркин – главен редактор на вестник &bdquo;Земеделско знаме“. - Георги Заркин е убит в Пазарджишкия затвор. Какво знаеш за смъртта му? - Всички, които бяхме там по онова време, присъствахме, не с очите си, а с ушите си, когато го убиваха, понеже затворът е като катедрала - като те бият на първия етаж, звукът идва до най-горния! Някъде около 11,30 часа той извика: &bdquo;Другари, убиват ме!“. И сутринта ни казаха, че е починал от... сърдечен удар! - А началниците казваха ли ви, когато се изпълняваха присъдите на осъдените на смърт? - За нас - другите затворници, това бе тема-табу. Не знаехме кой, как... Между нас се шепнеше, че те вдигат и те водят в Софийския затвор. На края на присъдата си обаче лежах в Бургаския, а тъй като, щом полежиш повече, ти ставаш авторитет, ако се докажеш – и не само сред затворниците, но и сред самия персонал. Тогава бях &bdquo;кофти“ на първи салон, което ще рече - прислужник. Т.е. старшината, когато трябва да храни затворниците, този, който е &bdquo;кофти”, трябва да отвори вратата и да вкара храната, а след това да прибере чиниите. Беше юни или юли, когато тогавашният заместник-началник на режима Чаньо Георгиев ме повика и ми каза, че &bdquo;ще колим прасето“. Мен ми стана смешно – прасе да колиш лятно време?! Но когато дойде старши надзирателят, той ми каза: &bdquo;Калата, застани пред килията на смъртния и чакай, докато дойдат надзирателите“. Разбрах, че ще извеждат смъртния. А смъртният беше един бай Кольо от Варна. Той беше убил втора или трета жена, но го правеше по много тарикатски начин – с игла, забита в основата на главите им. Бай Кольо ги упоявал и, докато спят, забивал иглата в мозъка им! Оставала само лека точка от убождането - почти незабележима! Най-накрая обаче при аутопсията я видели. Горкичкият бай Кольо, имаше подагра. И в момента, когато му казаха, че ще му изпълнят смъртната присъда, той започна да реве, че краката го болят и иска студена вода, за да ги натопи. Стана ми смешно и му казах: &bdquo;Дядо, теб ще те режат, пък ти ще искаш вода за краката“. А той ми отговори: &bdquo;Дай ми, моля ти се, поне докато вървя да не ме болят краката!“. След малко дойде главният прокурор на Бургас – тогава беше Арабаджиев, началникът на затвора Петър Арнаудов и докторът на затвора. Изведоха бай Кольо и го вкараха в катафалката. - А ти какво направи в този момент? - Целият затвор беше прибран и аз изтърчах нагоре при Йордан Асенов. Той беше председател на затвора – сиреч, отговаряше какви книги трябва да се вкарат вътре и какви филми трябва да се гледат. А тяхната килия, понеже беше най-отгоре, ние погледнахме и видяхме, че вкарват бай Кольо в катафалката и тя тръгна в посока на квартал &bdquo;Меден рудник“. След около 40 минути решетките се отвориха и пуснаха всички да излезем, а извикаха служебния персонал на стола. Готвачът беше от Черноморец. Той лежеше за &bdquo;липси“ – сиреч, ако ти дойдат на проверка и установят, че ги няма липсите, защото на 100 лева трябва да икономисаш 3 лева за държавата, влизаш в затвора. Та той ми каза, че след като се върнали, шефовете са имали... банкет!? - Имаш ли представа къде може да са изпълнили смъртната присъда на бай Кольо, а вероятно - и на другите осъдени с най-тежкото наказание? - Ти си направи сметка къде са ги трепали, като имаш предвид, че се върнаха след 40 минути. Още тогава аз казах, че това е било наблизо – тук, нагоре нали има една мина – &bdquo;Върли бряг“. Вероятно някъде там е - в забоите й. А може да са в нивите или лозята. Може да е било навсякъде... - А кой изпълняваше смъртните присъди? - Един надзирател, който, ако го видиш как тихо и кротко си седи в кръчма на пазара &bdquo;Краснодар“ и си пие ракията, ще кажеш: &bdquo;Този човек?! Невъзможно! Ти ме лъжеш!“. Беше един от най-добрите старши надзиратели. Дори имах един случай с него: Беше световното първенство по футбол и аз откраднах телевизора на старшите надзиратели и го внесох горе в затвора да гледаме мачовете. Естествено, от вишката са видели къде в килиите свети и веднага той ми каза: &bdquo;Как можа? Не те ли е срам?“. И когато след месеци разбрах, че този човек изпълнява смъртните присъди, бях много изненадан. Ще спестя името му, защото аз специално го уважавам като човек. А това, че той е изпълнявал смъртните присъди – тогава така се гледаше: ние бяхме сволоч, бяхме враговете на държавата и пречехме за &bdquo;развитието на социалистическото общество на Народна република България“, както казваха в онези години. - Предполагам, че не към всички, които са работили в затворите в онези години, си така благоразположен? - Имаше един изключителен изрод – Ангел Топкаров, началник на Пазарджишкия затвор Представяш ли си – този човек е бивш преподавател, защото тогава всички началници на затворите идваха от Министерството на образованието! Имаше и един старшина Панчев. Той крачеше по масите и казваше: &bdquo;Ние можем да спрем влаковете! Ние можем да спрем слънцето! Ние ще спрем и живота ви!“. - А как гледаш на престъпността през последните две десетилетия? - Лошото е, че ние живеем, както е било в Америка през 30-те години на миналия век! Смятаме, че най-добрият начин за отстраняване на конкуренцията е като премахнеш индивида! Това може да е правилно за някои, но не се мисли за последиците – какво ще стане със съпругата му, с децата му... Аз мисля, че има и други начини, но явно, че държавата не го допуска... Повече от убеден съм, че 80 процента от всичките тези бандитски набези, които се извършват, са с намесата на държавата. - Говори се, че бившата Държавна сигурност е създала мутрите... - Разписвам се с двете си ръце, защото познавам абсолютно всички от тези среди – тъй наречените мутри! Ако щеш и сегашните им босове – Маджо, двамата братя - Маргините... В началото на демокрацията настъпи един хаос – целият Бургас се превърна в базар, цялата ни държава стана базар! И целият този хаос беше създаден умишлено – започнаха грабежи, изнасилвания, убийства... И тогава вкараха борците - Кои от тези така наречени бизнесмени принадлежаха към службите – например, Илия Павлов, Стоил Славов бяха ли от тях? - Че те си бяха ченгета, от всички се знаеше. Стоил Славов беше в Национална сигурност шофьор. Бай Миле беше лейтенант. Илия Павлов работеше в Министерството на културата – ако той кажеше нещо лошо, нямаше да я има Аполонията в Созопол! Абсолютно всички произлизат от службите за сигурност! На тях им беше дадена ниша. Съвсем естествено Държавна сигурност събра около себе си борците, защото те са една дисциплинирана група хора, които са свикнали на режим. Такива хора лесно се манипулират, лесно се ръководят, лесно се командват и лесно им се казва какво да правят. - А какво мислиш за Иво Карамански? - Пял ми е една вечер на ухо! Имаше един период, когато Иво реши да играе ролята на обединител между СИК и ВИС. Защото и те всъщност не знаеха защо воюват! Агентурата отгоре беше пуснала, че едната група прилича на другата. И те започнаха един друг да се избиват... А нали знаеш, че най-добрият начин е да ги оставиш да се поизбият. И като намалеят, тогава по-лесно ще ги ръководиш. Иво беше решил да събере всичките групи и дори ги беше поканил първо на едно събиране в Гърция, а после – и тук, в България. Искаше да ги обедини и да направи една-единствена групировка. По това време и той вече се вживяваше в ролята си едва ли не на биг бос. А истината е, че и Иво също беше към службите! Той е бил гребец заедно с Виктор Михайлов - един от министрите на МВР, заедно са гребали в една лодка. Но, в интерес на истината, не беше лошо момче. - Според теб кой унищожи първите босове на ъндърграунда? Говори се, че парите са в основата на всичко. - Не са парите, а тези, които ги създадоха! Нали като изстискаш сока от един плод, непотребното го изхвърляш. Така стана и с тях – свършиха си мисията и... Някои от тях се взеха на сериозно. Един от истинските босове, който не се подчиняваше на никого, беше Димитър Тодоров - Митко Бретона. - Какво ще кажеш за Митко Бретона? - Той е човекът, който създаде Бай Миле. Когато бях в затвора в Бобовдол, Бретона дойде едва 18-годишен. Аз бях при рецидивистите – във втори отряд, а той – в трети или в четвърти отряд, където бяха младоците. В събота и в неделя играехме мачове. Още тогава той се очертаваше като много буен характер. През него минаха абсолютно всички. Той си беше побойник по душа – пусни го на улицата и му гледай сеира! Изправяше се пред всеки, за всичко! Когато дойдоха промените, той създаде първите групи край &bdquo;Магурата“ После Митко поведе всички към Унгария, а накрая държеше там почти половин квартал. При него отсядаха нашите хайдуци и всички му се отчитаха. От тях единствен Бай Миле му остана точен и верен до края! - Кой или какво накара Димитър Тодоров-Бретона да се &bdquo;покрие“ в Унгария? - През лятото на 1993 г. при едно сбиване в дискотека &bdquo;Златна ябълка“ в Слънчев бряг претрепаха руснака Валерий Силаруб. А Стоил Славов-Телето натопи Митко Бретона, че го е убил – сутринта, когато се събудиха Телето каза, че Бретона е виновен. Митко се беше дрогирал вечерта, не помнеше какво е станало и се уплаши. Изведоха го в Унгария и той остана там доста години. Когато се върна в България, единственият, който му плащаше лептата, беше Бай Миле. Нали, когато ползваш нещо чуждо, ти плащаш наем – така и в техните среди - когато създадеш нещо, трябва да ти се отчита процент. Единствен Бай Миле спази това правило и му остана верен до края! И когато Митко разбра, че не е издирван в България и се върна, той си поиска своето. Тогава новоизгрелите босове – братята Маргини, Маджо, а и някои други, избраха най-лесния начин за елиминирането му... - А какво ще разкажеш за някои от бургаските &bdquo;герои“ от онези години? - Краси Марангоза и Димитър Стаматов-Мастара, като си дойдоха от Унгария, се върнаха с идеята да направят пари. Но не им потръгна. Мастара отвори кланица и колбасарски цех. После се поскараха с Кела, влязоха в пререкания, Мастара го убиха, а Кела емигрира... Кела и той искаше да се изживява като бос в града. Мисля, че Мастара пръв посегна на Кела, а в този занаят ресто няма! Не можеш да предизвикваш съдбата! Или както се казва в една стара поговорка: &bdquo;Нож извадиш ли, от нож умираш!“. - В годините 2000 и 2001 в Бургас беше характерно, че мафиотските сметки между ВИС и СИК се разчистват с бомби. През ноември 2000 г. Тянка, съпругата на Митьо Очите, брат й Славчо Дерелиев и един от бодигардовете бяха убити в атентат в Несебър. През декември 2000 г. Кела и Очите се засичат в бар "Жега". Компаниите разменят остри думи, накрая се сбиват. Само месец по-късно Кела е ранен тежко при взрив на паркинга на латиноклуб "Фенси" в Бургас, а двама от най-близките му телохранители - Димо Колев-Чирпана и Добрин Кафеджиев-Кафето, умират. - Да, когато гръмна бомбата, си отиде моят приятел Кафето. Той си отиде, без да има никаква вина. В интерес на истината, Кафето беше човекът, който изпълняваше част от търговските сделки. - Какво мислиш за Димитър Желязков-Очите? - Митьо Очите не е лошо момче. Обстоятелствата го направиха лош. Има една арабска поговорка, която казва: &bdquo;Не може да си в гьола и да не крякаш като жаба“. Ако си прекален мек – ще ти се качат на главата. Затова в тези среди твърдостта решава проблема! Досие: <hr /> След смъртта на литовеца Валерий Силаруб руската мафия се закани, че ще отмъсти на Георги Илиев и брат му Васил заради убийството на един от нейните големи босове. Силаруб беше убит на 13 юни 1993 година в дискотека “Златна ябълка” в Слънчев бряг. След смъртта на руския мафиот, който според експерти е бил на много високо в йерархията, бяха разпитвани и братята Илиеви като възможни участници в престъплението. Вината им обаче не беше доказана и разследването беше спряно. Въпреки това, дни след убийството на Силаруб бяла роза била оставена пред вратата на хотелската стая на Васил и Георги Илиеви в Слънчев бряг. В символиката на руската мафия тя означава задължително отмъщение и смърт. Дали този случай има връзка или не, не може да се каже, но показателен е фактът, че Васил Илиев и брат му Георги бяха убити на една и съща дата - 25 август, с разлика от 10 години. Митко Бретона – един от създателите на ВИС <hr /> Според някои от сподвижниците на вече мъртвите босове от мутренските години, Митко Бретона и Васил Илиев са създателите на ВИС. Действали са като равни - от чейнджа на “Магурата”, та до терена по времето на най-откровения рекет. Ако Васил е бил №1 във ВИС, Бретона е № 2. Точно когато Митко е най-силен, някой го натопява за убийство и той избягва в Унгария. През 2004 г. той се завръща в България. И само месеци по-късно - на 16 февруари 2005 г., Бретона е разстрелян, докато обядва в заведение “Бъфало” в столичния кв. “Люлин”. Убиецът му се доближава до него и го гърми през джоба на балтона си. С прибирането на Тодоров в България, след дълги години в странство, сред подземния свят у нас настъпва суматоха. Всички чакат някакво важно събитие. &bdquo;Дали това обаче беше убийството?!”, коментират и до днес антимафиоти. Престъпната кариера на Димитър Тодоров-Бретона започва в далечната 1974 г. Тогава той е на 16 г. и получава първата си присъда - условна за кражба на кола. Пет години по-късно е осъден на 6 месеца поправителен труд за хулиганство. През 1980 г. Тодоров влиза в затвора за три години и половина заради грабеж. С идването на демокрацията той вече е фактор сред навлизащите в ъндърграунда спортисти, които впоследствие ще се превърнат в мутри. Именно Бретона и Иво Карамански са хората, които са &bdquo;учители” на повечето от бъдещите лидери на подземния свят. По-късно започва да рекетира вносителите на автомобили втора ръка и да им иска 30% от печалбата. След това започва да контролира автокрадците в София. Негова група пази апашите и прибира част от печалбата. Дори се говори, че в тази банда са били Поли Пантев и Димата Руснака. Те били &bdquo;редници” в бригадата му и крадели коли и изнудвали собствениците им. Най-вероятно в този период са били обучавани в занаята и много от заловените при акциите срещу автокрадците, когато са били младежи на по 18-20 години. Когато мутрите свалят анцузите и обличат костюмите, Бретона заминава за Унгария. И там той не се отдава на отдих. Според различни източници, Митко контролира контрабандата. Бил и “посланик на добра воля” на българските групировки в Европа, а думата му била закон в Сърбия, в Черна гора и в Хърватия. През 2003 г. Бретона бил изгонен от Унгария. Но кое го е накарало да се върне в България, все още е загадка. “Помнете ми думата: Тоя, дето застреля Митко Бретона, е бъдещ покойник!”. Думите са на черногорец, а заканата е изречена дни след разстрела в “Бъфало”. Но атентаторът и досега не е открит. След смъртта му се заговори, че именно Бретона е поръчител на екзекуциите на Бай Миле, Стоил Славов и Димитър Минев-Руснака. Защото ги създал, но те го предали... Марина ШИВАРОВА ОЩЕ ОТ ПОТАЙНОСТИТЕ НА ЪНДЪРГРАУНДА ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА "ШОУ", КОЙТО ИЗЛИЗА ВЪВ ВТОРНИК, 11 МАРТ