Скандал! БЛИЦ и ПИК стигнаха до Турция през браздата - вижте зеещите порти на България и пътя на бежанците! (СНИМКИ/ВИДЕО)

Скандал! Екипи на БЛИЦ и ПИК стигнаха до Турция! Границата ни е разграден двор, а за бежанците е важно да ги оставят на правилното място. Това е тъжната действителност. Кадрите, които ще видите, са заснети преди време, когато екипи на агенция БЛИЦ и агенция ПИК тръгнаха по следите на бежанците.

В момента напливът на мигранти се насочва към Бургаско и региона, където всеки ден гранична полиция намира бежанци. Схемата им на придвижване най-често се състои от два етапа &ndash; до и от България. <br /> <br /> Бежанците нямат в себе си документи или удостоверения, за да покажат и идентифицират самоличността си. Те заявяват, че се казват по определен начин, и това трябва да бъде прието от българските власти за истина. <br /> <br /> Дали в действителност е така, какво точни са тези хора, никой не може да докаже. <br /> <br /> Пътят на бежанците, по последни данни, им струва средно между 8000 и 10 000 долара. Преди дни пак стана ясно, че половината им струва пътят до България, а другата половина до страна като Германия или Франция. Естествено парите са дават на трафиканти, които знаят горските пътеки. <br /> <br /> Това, общо взето, е предисторията на един бежанец, който е тръгнал да дири по-добър живот в Европа. <br /> <br /> Историята на екипите на БЛИЦ и ПИК е брутално реална, документирана и показва едно към едно какво коства на един мигрант да влезе в България. <br /> <br /> <img width="520" align="bottom" height="390" alt="Brazda_1.jpg" src="/documents/newsimages/editor/201604/Ivan/Brazda_1.jpg" /><br /> <br /> Към момента ще спестим точното местоположение на местата, които сме заснели, защото това не е най-важното. Според местните хора, с които разговаряхме, такова е положението навсякъде из района, който обходихме.<br /> <br /> Качваме се с кола докъдето можем, а след това продължаваме пеша. Посреща ни прашен черен път, който навлиза в гора. Според местните познавачи на терена се намираме на около 1-2 километра от границата. И това се оказва точно така. Това е първото място, на което ни водят. <br /> <br /> <img width="520" align="bottom" height="293" alt="Brazda_2.jpg" src="/documents/newsimages/editor/201604/Ivan/Brazda_2.jpg" /><br /> <br /> Буквално за броени минути стигаме до кльона. Посреща не една широко зейнала двукрила врата, ръждясала от времето, с изкривена конструкция, която дори със сила в момента не можеш да помръднеш. <br /> <br /> Преграда &ndash; няма. Да е направен опит да се затвори тази врата &ndash; не е. Снимаме, не вярваме на очите си. Минаваме зад оградата. Снимаме. Снимаме, снимаме. Разтеглена бодлива тел, на места скъсана. <br /> <br /> Но всъщност не ти трябва да се занимаваш с бодливата тел. Няма нужда да се мъчиш с нея, да се провираш през нея. Тя, вратата, ти е отворена и зее. Просто трябва да вървиш напред. <br /> <br /> <img width="520" align="bottom" height="293" alt="Brazda_3.JPG" src="/documents/newsimages/editor/201604/Ivan/Brazda_3.JPG" /><br /> <br /> От мястото на оградата до пирамидата на границата, която реално фиксира докъде е България и откъде започва Турция, разстоянието, според местните, варира от 800 метра, до 2 километра. <br /> <br /> И причината това да е така е проста &ndash; зависи от релефа. <br /> <br /> За да бъдем по-точни, ще кажем, че при нашия случай разстоянието бе 800 метра. <br /> <br /> Реално един спринт и след няколко минути си в Турция. Да, толкова е просто. <br /> <br /> Според местните на турска територия да се натъкнеш на турски патрул е точно толкова вероятно, колкото и да се натъкнем на български патрул, докато снимаме. <br /> <br /> Минава ни през главата мисълта да стигнем до пирамидата, но все пак разумът надделява. <br /> <br /> <img width="520" align="bottom" height="293" alt="Brazda_4.JPG" src="/documents/newsimages/editor/201604/Ivan/Brazda_4.JPG" /><br /> <br /> Задоволяваме се със снимки от мястото, на което сме. Първата ни разходка приключва така. <br /> <br /> Бавно и славно се връщаме към колата. Дишаме чист въздух, радваме се на природата. Страхотна разходка. Стигаме до колата, качваме се и потегляме. Към второто място. <br /> <br /> Кратък път, паркиране в края на асфалта. И пак потегляме пеша. Всичко се повтаря. Всъщност, има малка разлика. <br /> <br /> Виждаме втори кльон, втора зееща врата. Нищо различно. Границата е отворена. Няма смисъл да се завираш, провираш, повдигаш телена ограда, да се мъчиш, най-образно казано, защото от теб се иска просто да вървиш напред. <br /> <br /> Снимаме и се прибираме. Нищо ново. Вратата зее, оградата стои...<br /> <br /> Не се бавим, не се туткаме. Връщаме се, защото ще попътуваме с кола, за да идем на третото място.<br /> <br /> А то, може би, се оказва най-интересно. Не че няма да видим пак страхотна природа, гора, поляни, прекрасни пейзажи. Всеки знае, че българската природа е красива и това една от много причини да си обичаме България.<br /> <br /> Причината да ни заведат там е друга &ndash; това е най-актуалният път на бежанците в момента (видео №2, №3, №4). Оттук влизат в България в последно време най-много бежанци, за да ги хванат...<br /> <br /> Да ги хванат... как звучи само, клетите бежанци. Да ги хванат или граничарите, или доброволческите формирования на будни българи. Сещате се, нали...<br /> <br /> И така. И тук в един момент свършва асфалтът, но според гида ни, който наистина се оказва, че отлично познава района, ще трябва да понавлезем навътре с колата. По един черен път. Така ще си спестим ходене пеша. <br /> <br /> Офроуд, но колата ни издържа. И, да, познахте. Тук не ходихме пеша. Стигнахме с колата. Докъде? Стигнахме до кльона, разбира се. <br /> <br /> Пак ни се иска да продължим, но разумът ни спира. Картинката и тук, за съжаление, вече се оказва, че ни е до болка позната. Телена ограда, колове, следващи релефа на планината, бодливата тел даже е по-добре и не е скъсана. Оградата върволичи из планината. Някак си съоръжението го има. А вратата &ndash; познайте. Не от три пъти. Няма смисъл. <br /> <br /> Вратата зее. Пътят към България и тук е открит. Казват, че тук пирамидата била на около километър и малко. След това е Турция.&nbsp;<br /> <br /> Седим, чудим се, умуваме, снимаме и се връщаме. Нали не забравихте, че този път дойдохме до кльона с обикновена кола. <br /> <br /> Качваме се на автомобила и се прибираме. По пътя отново снимаме красивата ни гора и показваме откъде може да мине един бежанец, стига да е стигнал до правилното място откъм Турция. <br /> <br /> Това е. Една разходка на БЛИЦ и ПИК по границата с Турция. Така я видяхме. Това е пътят към границата, който ни показаха. <br /> <br /> <strong>Екип на БЛИЦ</strong><br /> &nbsp;