Скандален филм за България на "Ал Джазира" разбуни духовете в интернет (ВИДЕО)

С тази песен започва документалният филм на Йелда Янат Багджи &quot;България, моята земя&quot;, излъчен по телевизия &quot;Ал Джазира&quot; на 16 декември, пише &quot;Офнюз.Бг&quot;. За последните няколко дни видеото провокира множество дискусии в родното интернет пространство, тъй като много от българите, които го изгледаха, се възмутиха от твърденията, изказани там. <br /> <br /> Според коментиращи в социалните мрежи, в него е пълно с лъжовни и манипулативни твърдения относно мюсюлманите в България и на Балканите, тяхната история и отношението към тях, очерняйки християнските балкански народи - и по-точно България - и представяйки турците като мъченици за своята вяра, култура и етнос.<br /> <br /> &bdquo;Балканите са били много турско място преди Балканските войни от 1912-1913 г. Малко над половината от населението на Балканите е било мюсюлманско. В Западните Балкани е имало албанци, а в Източните &ndash; турци. Те са били мнозинство. До края на войната, която създава България през 1877-78 г., около 17% от турците са избити. По време на Балканските войни е дори по-страшно, тогава 27% от турците са убити или умират от глад и болести. Това, което се случва на турците на Балканите, е едно от най-лошите неща, случвали се на човешки същества в цялата история. Това е една от най-големите катастрофи, за които никой не знае&ldquo;, казва във филма Джъстин Макарти, историк от университета в Луизвил.<br /> <br /> Според гласа зад кадър по време на Балканските войни умират 2,5 милиона мюсюлмани, а още 1 милион емигрират. &quot;Въпреки това мястото с най-голяма концентрация на турско население е държавата, която днес наричаме България.&quot;<br /> <br /> Друг цитиран е историкът от университета в Уисконсин Кемал Карпат:<br /> <br /> &bdquo;През 19 век по-голямата част от населението на България е било от турци мюсюлмани. Така наречените българи са били малцинство. За да стане България зависима от Русия и да подкрепя политиката ѝ, е трябвало българите да станат мнозинство. Така руската армия и български банди (бел.ред. - &bdquo;gangs&rdquo;) избиват и изселват турци от Видин към Тракия и Анадола. Когато не могли да постигнат това, те се опитали да асимилират турците&ldquo;.<br /> <br /> Филмът посочва, че през комунизма се провежда целенасочена политика на асимилация на турското малцинство, а противниците на това са пращани в лагери, по затвори и са били потискани по всякакви начини.<br /> <br /> След това дават историята на Кадир Ахмед Осман, роден през 1937 г. в България и представен като учител по турски, френски и физика. Той разказва как комунистическата партия е затворила турските училища, забранила е турският език и е заменила техните мюсюлмански традиции с християнски. Стигнало се дотам, че надгробните плочи от турско време са премахнати, за да се заличи историята. Името на Осман също било сменено.<br /> <br /> &quot;Аз съм български гражданин, не турски, но съм турчин. Да си смениш името от Айше на Фатма е зле, но да го смениш на Ангелина от Фатма е много по-лошо&quot;, казва той.<br /> <br /> &quot;Някои български приятели идваха по домовете ни, за да проверят дали говорим турски. Ти ги каниш, приготвяш им вечеря, сервираш кафе и те после доносничат за теб&ldquo;, казва друг, също учител.<br /> <br /> Трето интервюиран, отново учител, изтъква, че за мюсюлманите обрязването било задължително, но правителството &bdquo;стигнало твърде далеч&ldquo;, като обявило, че то било вредно за децата. И така турците започнали да го правят тайно. Според филма, през юни 1989 г. се стигнало до протести и масова депортация на български турци в Турция - 300 000 напуснали страната ни. Южната ни съседка обаче затворила границите си след 2 месеца и върнала много от тях обратно.<br /> <br /> Според Кадир Ахмет Осман през 1989 г. интелектуалците и учителите на турците били изгонени от България, &quot;за да няма кой да ги води&quot;. Разказът продължава с идването на демокрацията и създаването на &bdquo;Движението за права и свободи&ldquo; през януари 1990 г., водено от Ахмед Доган.<br /> <br /> &bdquo;Българите бяха шокирани, стотици години турците никога не се противопоставиха на българските власти. Първоначално го помислиха за бунт, много хора ме заплашиха&quot;, разказва Кадир Осман за гладната стачка на турците в протест срещу отношението на страната към тях. <br /> <br /> Бахри Юмер, пети пореден мандат кмет на Джебел и един от основателите на ДПС, казва, че на Балканите винаги е имало жестокост спрямо турците, но потисничеството в България винаги е било най-голямо - &bdquo;Сто пъти повече&ldquo;.<br /> <br /> Според мюфтията на Кърджали Бейхан Мехмет в България има около 1,5 милиона мюсюлмани официално, неофициално са близо 2 милиона. 1,2 милиона от тях говорят турски. Във филма се посочва, че на българите им пречи викането от джамиите за молитва, тъй като им било силно. На много места даже било забранено.<br /> <br /> Гласът зад кадър споделя, че МОН дало позволение да се изучават различни религии в училище, но директорите на училищата намирали различни начини да спират преподаването на ислям.<br /> <br /> Споменава се и за &quot;расистки партии&quot; като &bdquo;Атака&ldquo;, които били против мюсюлманите и исляма.<br /> <br /> &bdquo;На 20 май 2011 г. имаше неприятен инцидент, който ясно показва нетолерантността на България към други религии&ldquo;, коментира Шабан Али Ахмед, представен във видеото като председател на Висшия ислямски съвет на България (High Islamic Council of Bulgaria).<br /> <br /> Той визира нападението на джамията край ЦУМ от симпатизанти на &bdquo;Атака&ldquo; и Сидеров. Според него между 150 и 200 души са нападнали молещите се в петък, като твърдели, че джамията ражда терористи и питали защо се молят на улицата и защо високоговорителите са толкова силни. Даже изгорили килимчетата, върху които мюсюлманите се молели. &bdquo;Много е тъжно, че подобно нещо се случи в столицата на страна член на ЕС&ldquo;, допълва той.<br /> <br /> Отец Петър Гарена, свещеник на Кърджали и преподавател по история в Пловдивския университет, казва, че проблемът не е в религиите, но властимащите постоянно искат да ни разделят. Той изтъква, че църквите бият камбаните, а от джамиите викат, което е същото и не пречи никому.<br /> <br /> &bdquo;Това е политическата игра, политиците искат да имат проблем и хората да не се разбират, а те да се явяват като спасители&ldquo;, смята православният отец.<br /> <br /> Друга интервюирана жена изтъква, че през 1958 г. в родното ѝ селище закрили турската паралелка и забранили да се говори на турски. Когато синът ѝ бил на 9-10 годинки, тя поискала от директора на училището да започне да се изучава отново турски език. Той отвърнал, че ще го позволи, ако има поне 5 деца турчета, които да искат да учат езика. Имало обаче само 2. Така тя поискала от мъжа си да се преселят в Кърджали, където синът им да учи турски. Когато пристигнала там и чула да се говори навсякъде свободно турска реч - се просълзила. Училищата там обаче също не преподавали родния ѝ език.<br /> <br /> Документалната лента завършва с прочувствена реч на Лютви Местан на турски език, където той се жалва от лошото отношение на българската държава към турското малцинство и език. Политикът заявява пред множеството, че ще настоява в училище да се изучава 4 часа седмично турски език.<br /> В сайта на &quot;Ал Джазира&quot; се посочва, че филмът е започнал като проект през 2012 г., когато се навършват 100 години от началото на Балканските войни.<br /> <br /> &quot;По време на проучването си открих колко малко знаем за истинските събития в България през войните. Открих, че проблемът е много по-голям от първоначално смятаното. През ноември 2012 г. пропътувах 12 000 километра из цяла България и говорих с над 100 турски семейства, страдали от българската политика против турците&quot;, пише авторката Йелда Янат Багджи, която е прекарала 3 седмици в страната ни в разговори с политици, историци и обикновени хора.<br /> <br /> &quot;Второто нещо, което дълбоко ме изненада, бяха реакциите на хората, когато научаваха, че съм от Турция. Възрастните хора се разплакваха в момента, в който чуеха думата &quot;Турция&quot; и обикновено започваха да ме прегръщат силно и да викат &quot;Добре дошли&quot;, допълва авторката.<br /> <br /> &quot;През по-голямата част от времето на интервютата ми с българските турци не можех да спра да плача и се опитвах да гледам встрани, за да спра, но тогава виждах, че операторът и звуковият оператор също плачат. Мисля, че това беше една от най-искрените, емоционални и тъжни истории, които съм снимала. И по-важното - беше скрита история, която се е случила толкова близо до нас. Като разказват, аз се чувствам горда, че представих този безценен разказ, който ми бе доверен&quot;, завършва Йелда Янат Багджи.<br />