В редакцията на вестник „ШОУ” и агенция БЛИЦ се получи писмо, подписано от жена на име Мирослава Петрова, която твърди, че „поп и калугер са пребили с лопата гробар от берковишкото с. Замфирово, на име Илиян”. Посочен беше и телефон за обратна връзка, на който ни отговори мъж и ни каза, че не знае кой му е дал номера, не познава жена с такова име и че ставало въпрос за „приятелско спречкване”, а пострадали няма. В друг сигнал до нас се твърди, че човекът, размахал лопатата, е архимандрит Йоан от Клисурския манастир. Колежката ни от БЛИЦ Мира Найденова стигна в свое разследване до заключението, че най-вероятно става въпрос за „война за трупове” в Берковица. В центъра на скандала били конкурентни частна и общинска погребална агенция. А ето и подробностите, до които се добра народното издание:
Информацията до нас гласеше, че на 13 януари архимандрит Йоан от Клисурския манастир пребил гробаря Илиян, понеже го видял да работи в почивния си ден за конкурентната частна фирма. А това нехуманно дело църковникът Йоан със светско име Ивайло Спасов бил извършил в качеството си на управител на &bdquo;Обредни дейности&rdquo;, Берковица. Йоан наследил поста от Таня Сусина, спрягана за любовница на покойния Мишо Бирата. Клюката мълви, че Сусина се оттеглила от управителството, след като също била пребита от конкурентния частник Димчо Стефанов. Враждата между двете погребални агенции явно е продължила, и то в същия дух &ndash; с млатене. Димчо Стефанов обвинява архимандрит Йоан в побоя над гробаря Илиян и твърди, че имало и свидетели &ndash; неговият служител, също гробар - Владимир Митов, и хора, които случайно минали с каруца по пътя и викали: &bdquo;Отче, недей да биеш човека!&rdquo;. Според Стефанов Илиян се бил освидетелствал за телесна повреда и смятал да съди Йоан. Архимандритът от своя страна твърди, че не е посягал на Илиян, а просто го уволнил за нелоялно отношение. Йоан казва в прав текст, че всичко било &bdquo;лъжепоказания и интриги&rdquo;, с каквито и в миналото си служели срещу него. <br /> <br /> Потърсихме за съдействие да разплете скандала всичкознаещият църковен блогър на &bdquo;Маран-ата&rdquo; Светльо Ангелов-Портос. Той също смята, че зад инцидента в селското гробище стои по-голяма интрига &ndash; на ниво епархия: <br /> <br /> <strong>&bdquo;Тука има по-дебела интрига</strong><br /> <br /> Атакуваният архимандрит Йоан е участник в скорошен скандал във Видинска епархия срещу духовния питомец на епископ Сионий &ndash; епископ Поликарп. Архимандритите Антим и Йоан бяха тези, които вдигнаха на нож епархията срещу епископ Поликарп за финансови злоупотреби. Те разконспирираха, че Поликарп има огромни дългове и ги погасява с далавера. Уличиха го в противоуставно нарушение &ndash; че е подвел синода, декларирайки, че не е в дългове, както и че е излъгал, че има завършено висше богословско образование. Малко след като писа писма и изявления, в които ги наричаше &bdquo;отци&rdquo;, слагаше им кавички, накрая Поликарп излезе с едно &bdquo;покайно писмо&rdquo;, с което озадачи мнозина &ndash; кланяше им се като пред братя, срещу които е съгрешил, и се изповяда, че е лъжесвидетелствал с цел комплоти и по този начин е станал съучастник в погубване на хора.<br /> <br /> Писмото му никой не го разгледа на църковен съд, както подобава. Дори не го попитаха в чия полза е лъжесвидетелствал, сам ли е кроил интригите и пр. Покаянието му беше прието безрезервно и той остана на поста си във Видинска епархия. <br /> <br /> Архимандрит Антим обаче беше преместен набързо от Видинска епархия в Софийска. И ако той може да се оплаче единствено от това, че в храма &bdquo;Свети Александър Невски&rdquo; може да разчита само на заплатата си от синода, но не и на треби, понеже такива там не се служат, то хич не е лесно на архимандрит Йоан. Защото той e там, дето <br /> <br /> <strong>тандемът Сионий - Поликарп не прощава</strong><br /> <br /> Освен комбинативни и амбициозни, тези двамата са и отмъстителни кариеристи. Така че не се знае какво точно е станало в селското гробище. Преди време имаше сходна история в Чипровския манастир срещу игумена Евсевий. Това е пак във Видинска епархия. Атакуваха Евсевий медийно, че използвал труда на братята, послушниците и харизаните в манастира, третирайки ги като крепостни селяни, без да им плаща. И като не можаха да го докажат, последва медийна кампания, че се занимавал с&hellip; магьосничество!?! Накрая беше обвинен, че цели 13 години не бил допуснал в манастира ревизия и в крайна сметка принудиха Евсевий да напусне Чипровския манастир, а на негово място бе доведен Василий. Който е... бившият шофьор на викарийния епископ на Видин Сионий от времето, докато Сионий е бил ректор на Софийската духовна семинария. <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><span style="font-size: small"><strong>Епископ Поликарп: </strong></span></span><span style="font-size: small"><strong><br /> Конфликтите ни с Йоан останаха в миналото, всичко е забравено </strong></span><br /> <hr /> <br /> &bdquo;Да, стигна до мене и до митрополията информация за тези неща в Замфирово, но те не бяха потвърдени никак, освен чрез медиите. Наистина, това да се разрешават при нас проблемите чрез медиите се превърна в някаква недобра традиция. Аз не мога да взема решение по въпроса, има си епархийски митрополит, а аз като викариен епископ съм само негов помощник. Не храня омраза и желание за реванш срещу архимандрит Йоан. Нашите конфликти останаха в миналото, всичко е забравено. <br /> <br /> Разбира се, ще ви отговоря на въпроса за покайното си писмо. Много от нещата можем да изтълкуваме по различен начин в него, както и вие забелязвате, че на места сякаш става въпрос за нарушаване на граждански, а не просто на духовни закони. Но мене това не ме тревожи, защото за един духовник е важно да не бъде обвинен в отстъпление от вярата и догматите. Не казвам, че ако пазя и защитавам доктриналната страна на вярата, оттам насетне мога да правя каквото си искам, а че във всяко друго нещо може да бъде укоряван православният духовник и няма нужда той да отговаря и да се оправдава, освен по отношение на вярата. Покайното си писмо съм обсъдил лично с митрополит Дометиан&rdquo;.<br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Досие:</strong></span><br /> <br /> Шест монахини от Македония идват в България вкупом начело с игуменката си - майка Таисия, за да избягат от бивша Югославия, където каноничната църква е в гонение. У нас ги довежда Сионий, по онова време ректор на семинарията. Жените живеят известно време в метоха при храм &ldquo;Св. Георги&rdquo; във Вършец, а после, с благословението на митрополит Дометиан, се заселват в Клисурския манастир. По онова време игуменката Майка Таисия е само на 29 години, но е най-възрастна сред сестрите в манастира. С енергичните усилия на архимандрит Антим се построява параклис, хотелската част към манастира процъфтява. В двора му все повече пристигат коли с чуждестранни номера. Хората в околията почват да шушукат, че манастирът се е превърнал в &bdquo;македонски&rdquo;. &bdquo;От гледна точка на националния интерес нещата може да изглеждат така, но това решение на БПЦ не е погрешно от гледна точка на вярата &ndash; първо, ние нямаме монашество, и второ &ndash; тези сестри са спасени от гонение, а тука се грижат за манастира. На приказките, че манастирът не е женски, а &bdquo;смесен&rdquo;, ще отговорим, че не е така &ndash; жени не могат да отслужват литургии, така че във всеки женски манастир службите се извършват от мъже. Те добре си вършат работата!&rdquo;, ни отговориха църковници и подчертаха във връзка с това, че Антим винаги е имал висок авторитет в църквата и че за съживяването на Клисурския е направил чудеса. Оставането му там обаче, при високия му авторитет, пречело на Поликарп, затова го пратили в София. <br /> <br /> Антим и Йоан пък били близки още от времето, в което Йоан е в Лопушанския манастир. Явно пътищата на тримата &ndash; Йоан, Антим и Сионий, са отдавна преплетени, но все повече клоняли към неприязнени заради любимеца на епископ Сионий &ndash; епископ Поликарп. <br /> <br /> <strong>Подготви: Еми МАРИЯНСКА <br /> <br /> </strong>