Само за няколко месеца петролът поевтиня с около 40% - спад, какъвто не сме виждали от срива на глобалната финансова система през 2008 г., пише Владимир Малчев в "Стандарт". Тогава отново за няколко месеца цените паднаха от 147 до 37 долара за барел. Причините са забавянето на глобалната икономика, свръхпредлагането на суровината заради шистовата революция в Северна Америка. Много вероятни са и ценови войни между основните производители. Силното развитие на нови енергийни източници и тенденциите в отделни отрасли от икономиката като автомобилостроенето, в посока, разминаваща се с традиционните горива, са също сред факторите за поевтиняването. А защо не като причина да не се търси и използването на цената на петрола като средство в геополитическите игри?
По-голямата част от специалистите са на мнение, че ниската цена на петрола не е краткотрайно явление, каквото беше през 2008 г., а начало на нова ера за черното злато, през която то трайно ще остане значително по-евтино от $90-100. Как се отрази до момента ниската цена на петрола? Като че ли най-бърз и видим е ефектът върху Русия. Руската икономика навлиза в рецесия, инфлацията расте с пълна сила, рублата се срива неудържимо, като от средата на годината е поевтиняла с 37% спрямо долара. Международните резерви на Руската централна банка се топят бързо в безуспешни опити да се удържи курсът на рублата. Петролът и природният газ, който Русия продава предимно по дългосрочни договори на цена, базирана основно върху цената на петрола, съставляват около 70% от износа на Русия и формират около 40% от федералния й бюджет. Заедно със санкциите и изолацията на Русия от голяма част от останалия свят евтиният петрол допринася за значителен отлив на капитали от Русия. Руските газови и петролни гиганти започват да изпитват недостиг на финансов ресурс за инвестиции, нямат и достъп до западните технологии, което застрашава както обема, така и себестойността на добива. Именно това е и най-важната причина Русия да се откаже засега от &quot;Южен поток&quot;.<br /> <br /> Русия пропусна последното десетилетие на високи цени на природните ресурси, в които икономиката й се развиваше бурно, за да намали зависимостта си от този сектор. Мексико например научи урока си от спада на цената на петрола в началото на 80-те години на миналия век, заради който страната изпадна в дългова криза. Развивайки много други отрасли на икономиката, днес само 13% от износа на Мексико се дължи на петрола при 38% през 1990 г. Освен това правителството има доста консервативен подход, като в бюджетния си план за 2015 г. залага цена на петрола от $79, докато руският бюджетен план стъпва върху цена от $100, поради което ще трябва да бъде сериозно ревизиран.<br /> <br /> От казаното дотук може да се направи изводът, че ако петролът остане на тези цени достатъчно дълго или поевтинее още, Русия ще бъде принудена да се промени - икономически, а вероятно това не може да мине и без политически промени. В още по-сложно положение от Русия са страни, които също имат, меко казано, спорен статут в международните отношения. Венецуела, която изнася почти единствено петрол (90% от износа), се нуждае от цена от $120, за да балансира бюджета си. По-рано през годината бунтове сред населението срещу комунистическото антипазарно управление бяха потушени с кръв и скоро може да избухнат отново. Вечно разкъсваната от вътрешни кървави конфликти Нигерия също се нуждае от цена на барел от $120. Иран, който вече е във военен конфликт с т.нар. Ислямска държава, балансира бюджета си при цена от $136. Много вероятно е Иран да стане доста по-сговорчив за ядрената си програма с единствена цел да отпуши износа си при сваляне на санкциите от ЕС и САЩ.<br /> <br /> &quot;Ислямска държава&quot; на свой ред се издържа в голяма степен от продажба на петрол от контролираните от нея кладенци, т.е. нейната сила и устойчивост също е много зависима от цената на суровината. За страни като Саудитска Арабия, Кувейт, Катар и ОАЕ засега се счита, че могат да се справят при текущите цени на петрола. Нещо повече, според мнозина анализатори някои от тези страни са частично отговорни за ситуацията с цената на петрола, тъй като опитват да поставят на изпитание все по-силната конкуренция на компаниите от САЩ и Канада, които добиват петрол и газ от шистови скални формации.<br /> <br /> И тук стигаме до ключовия въпрос - при каква цена на петрола евентуалната ценова война няма да е от полза за никой от участниците или при каква цена добивът на петрол ще стане нерентабилен за достатъчно голяма част от производителите, така че предлагането да започне да намалява и да се задействат пазарните сили, които да повишат цената, за да намерят баланс между търсене и предлагане? Безспорно най-евтин е добивът на петрол в Саудитска Арабия - под $10 за барел. На около $30-40 се оценява себестойността във Венецуела и Нигерия. Себестойността на добива от петролните пясъци в Канада варива в широки граници - $50 до $100, най-голямото находище на шистов петрол в Северна Дакота - $42. В Русия барел петрол от основните находища на сушата се добива между $40 и $60. В Бразилия добивът вече става неизгоден, тъй като е най-скъп сред големите страни производителки - над $70, тъй като се добива в трудни условия при голяма дълбочина в океана. От тези данни може да се заключи, че често споменаваните напоследък цени от $40 на барел са възможни, но не могат да останат трайно на пазара, докато средни цени от около $60 за по-дълъг период от време от порядъка дори на няколко години са много вероятни./БЛИЦ<br /> <br />