Тайната на златото на Хитлер: Фюрерът остана длъжник на Русия със... 100 милиарда долара!

Специално разследване на “Аргументи и факти” проследява пътя на съкровищата на Третия райх

Австрийското градче Бад-Аусзее в областта Залцкамергут отдавна привлича туристите. Курортът се слави с прохладни езера - в летния зной температурата на водата не превишава 20 градуса. През сезона - юли и август, всички хотели са резервирани, не можеш да намериш стая дори за 200 евро.

Преди 70 г. той е не по-малко популярен: тук се заселвали хора, разбиращи от разкош. Историкът Герхард Заунер само успява да покаже от прозореца на колата - това е домът на Ото Скорцени, дървената къща до него е на генерал Власов, а бялата постройка е вилата на Гьобелс. В това симпатично градче се губят последните следи на златния запас на Третия райх: през април 1945 г. на гарите наоколо изчезват десетки вагони с хиляди тона злато и платина, килограми брилянти и картини от музеите на цяла Европа, включително и тези в СССР. По най-скромни оценки днешната цена на тези съкровища е 500 милиарда долара!

Изчезналият влак № 277

- Златото в подземието на райхсбанката съвсем не е всичко - уверява Герхард Заунер. - През февруари 1945 г. в планините на Залцкамергут масово се извозват ценности от окупираните градове. Тук докарват златните запаси на Мусолини и тези на хърватския режим на Павелич, два сандъка брилянти от банките на Белгия. Казашкият корпус на СС и щабът на генерал Власов докарват със себе си платина на кюлчета, татарският легион “Идел-Урал” - бъчви с червонци, словашкият диктатор Тисо - изумруди. Общата стойност не може да се изчисли. След войната американците намират на дъното на езерото (в частност Топлице) сандъци със злато, но това са едва ЕДНА ПЕТА от съкровищата на райха. Останалото сякаш се е стопило.


Иманяри в Полша открили нацистки влак с 300 тона злато, искат 10 процента

... На 10 август 1944 г. шефът на канцеларията на Адолф Хитлер, “нацист № 2” Мартин Борман, провежда секретно съвещание в страсбургския хотел ”Мезон Руж”. На среща на финансисти от Швейцария води разговор за задграничния превод на парите на райха. Упълномощават Банката за международни разплащания (BIS) от щабквартирата в Базел. С помощта на BIS Борман превежда на сметки в Аржентина, Чили и Перу 10 милиарда долара във валута. Само че такова огромно количество злато и платина банката не е в състояние да “превърти”. На 31 януари 1945 г. министърът на финансите на Германия Валтер Функ предлага ценностите да се евакуират на “безопасно място”. Берлин изоставя 24 вагона от влак № 277, препълнени догоре с кюлчета злато от хранилището на имперската банка. Влакът изчезва, сякаш го е нямало въобще - съдейки по документите, открити от съюзниците, железопътния състав със златото никъде го нямало.

- Първоначално ценностите се отправили в баварското селце Оберзалцберг - смята Ернст Голдбърг, професор по история от Виена. - На шефа на спецотряда от СС - щандартенфюрерът Ото Скорцени, поръчват да направи тайници в планините и езерата на Австрия. След войната съюзниците, научавайки за тези тайници, се удивляват: Скорцени буквално ги направил така, че да ги намерят. 
Въпросът е защо му е било нужно?

Фалшиви тайници?

... През петдесетте години в езерата на Залцкамергут (основно Топлице и Грюн) ентусиасти започват да търсят съкровищата на Третия райх. В Топлице на дълбочина 100 метра откриват контейнери с фалшиви британски фунтове, шест сандъка със злато (последният през 1987 г.), нацистки награди - и това било всичко. Нито колиетата с брилянти, нито рубините от колекциите на кралицата на Нидерландия, нито златните талери от датската хазна.

- Погледнете номера на това кюлче - историкът Герхард Заунер показва “тухла” от чисто злато със свастики и надписи Deutshe Reichsbank. - Тежината му е 12,5 кг. През 1974 г. аз лично го намерих на дълбочина 70 м на дъното на езерото Грюн. Номер В425: тази серия е на влак № 277, който изчезва след излизането си от Берлин.
Струва си да се отбележи - Постдамската конференция през август 1945 г. постановява: златните запаси на Третия райх трябва да се върнат, поделени поравно между Британия, САЩ, Франция и СССР. По такъв начин нацистите се оказват длъжници на Русия (като правоприемник на СССР) със 100 милиарда долара. Но надали парите се намират там, където се опитват да ги намерят търсачите на приключения.

... И все пак къде е отишло другото злато? 

Кюлчетата скрил Ватиканът заедно... с мафията? 

AиФ продължава разследването: къде са изчезнали златните резерви на Третия райх в размер на 500 милиарда долара. Както стана вече ясно, златото е извозено по маршрута Берлин - Мюнхен, а през март 45-а е транспортирано до Австрия, в региона Залцкамергут. Два дни преди капитулацията на Германия десетки вагони с ценности изчезват безследно... 

... Историкът изследовател Герхард е убеден, че след капитулацията на Германия именно Алоис Худал, представителят на Австрия за папския престол, отговаря за “прехвърлянето” на нацисткото злато. Този 60-годишен епископ след 9 май организира истински конвейер за превоз на офицери от СС в Южна Америка. В СС наричат системата “rattenlinien” (“миша дупка”): с помощта на свещениците хървати във Ватикана (Крунослав Драганович и Карло Петранович), както и на финансиста на ордена на францисканците (Доминик Мандич) зад граница успяват да избягат докторът фанатик от Аушвиц Йозеф Менгеле и гестаповецът Клаус Барби. Худал има стабилни връзки с неаполитанската мафия - Камората, а мафиотските кланове имат на свое разположение целия флот (200 неголеми съда). 



Британският журналист Ричард Лод (работил за Би Би Си) още през 1955 г. информира: От Камората с желание поемат контрабандата на златото на Райха, като искат за това само 5 (!) процента: наистина огромна сума. 

- Очевидно златото са го изнесли в различни посоки - смята австрийският изследовател Хайнц Мелевски. - Основният маршрут тръгва на юг, към Средиземно море, но има и други варианти. На 12 май на границата с Швейцария британците задържат колона камиони СС конвой, който включва 50 тона злато. Командирът на конвоя се застрелва. 

"30 000 черепи в олтара на сатаната" 

... На 15 май 1945 г. в село Поляна (сега в Словения) се състоял най-големият след Победата бой. 

Отрядите на сръбската полиция (“четници”), на хърватските СС и немския Вермахт - 30 000 души, се опитват да се промъкнат в Австрия, за да се предадат на американците. Но не успяват. 
- Това беше голяма маневра - е убеден Хайнц Мелевски. - Със сигурност е доказано, че партизаните са предупредени за пробива. Всички сили, хвърлени към Поляна и другите места по границата, се оказали открити. Колоните от камиони със злато са могли да отидат на юг. Десетки хиляди привърженици на Хитлер дори не мислят, че със своята кръв са платили “златния рейс”. 
Тази версия се потвърждава от друг източник. През 1951 г. “началникът” на хърватските нацисти Анте Павелич в интервю за аржентинския вестник “Република” намеква, че пробивът на Поляна не е случаен: “Ние положихме 30 000 черепи в олтара на сатаната - казва той. - Но това е сакрална жертва: нужно беше да се спаси това, без което нашето бъдеще в Аржентина би било немислимо”.
По-рано на среща с швейцарски банкери Мартин Борман казва: “Ние ще запазим златото на партията, за да построим Четвъртия райх”.

... Следите на камионите на СС със златото се губят в средата на май 1945 г. - те отиват към морето, където ги “чакат приятели.” Мненията за по-нататъшната съдба на съкровищата се разминават. 
Аржентинският изследовател Патрик Бернсайд смята, че златото пристига във Венеция и попада в ръцете на мафията. По-нататък е изпратено в Генуа, към свещениците хървати, а след това - в Испания. Австрийски историци предполагат, че ценностите са докарани до крайбрежието на Словения. В морето близо до Пиран например до 24 май (!) дежурят наведнъж по две подводници на нацисткия ВМФ - U-189 и U-255. Те спокойно биха могли да доставят златото в Неапол и да го предадат на разпореждане на Камората. Тези подводници скоро изчезват от погледа - по същия начин, както и милиардите на Хитлер... 

ОЩЕ ИНТЕРЕСНИ ИСТОРИИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА В."НАД 55", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА