Вижте тайните на елитните стриптизьорки (СНИМКИ 18+)

В началото стриптийзьорките от един от най-известните столични клубове затъваха с високите си токчета в чакъла и залитаха. След това започнаха да обуват хавлиени чорапи и чехли, които правеха сценичните им костюми да изглеждат още по-нелепо. Вътре, в нощния клуб, те бяха сексбомбите, които разпалват фантазиите. Навън жената с пеперудено ламе на очите вдигаше уморено подутите си крака и по телефона разпитваше сина си дали си е написал домашните. Историите на всички си приличат. Дошли в стриптийз клуба за малко и останали за много. <br /> <br /> Ето и техните изповеди пред репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo;:<br /> <strong><br /> Елена, дете на дивата пустиня</strong><br /> <br /> Елена е на 28 години, метадонов наркоман. Изглежда много по-възрастна. Очите й са някак си стари. Тя се увлича от езотерика, мрази мъжете, правила е секс с жени и обича да повтаря как накрая &bdquo;съвсем ще мине към другия бряг&rdquo;. Елена е от онези хора, които се смеят много, но всъщност са почти винаги тъжни. Много тъжни. Може би защото историята й е доста по-различна от тази на останалите. Майка й е директор на езикова гимназия. Тя самата говори свободно няколко езика. Но никой от семейството й не иска да я види. &bdquo;За майка си не искам да говоря&rdquo;, казва, когато я питам защо тя не й помага с бебето. За разлика от други наркомани, тя няма своята история Отпреди - сякаш е изтрила цял един период от живота си, в който всичко е било подредено. Относително подредено. Елена има малко момиченце на 5 месеца и всъщност единственият път, когато очите й грейват, е когато говори за детето, колкото и клиширано да звучи. <br /> <br /> Профилът й във Фейсбук изобилства от снимки на малкото момиченце. И на Ели, гушнала бебето в леглото; Ели, прегърнала го на терасата; Ели, позираща гордо с него на изписване от родилния дом&hellip; Бащата на детето го припознава, но си тръгва почти веднага след раждането. Като спомен от него е останала снимка, на която той държи дъщеря си в ръцете си, а главата му е леко извърната встрани - сякаш така и не може да приеме мисълта, че е станал баща. Сега Елена гледа бебето сама. Когато вечер излиза на работа, при него остава травестит от арабски произход, когото тя е прибрала при себе си. Той е бавачката на детето. &bdquo;Той е невероятен и толкова много обича дъщеря ми! Дори ме ревнува от нея! Аз съм спокойна, когато знам, че са двамата. Тя е добре&rdquo;, твърди Елена и признава, че едно от предимствата на нейната ексцентрична бавачка е именно това, че е травестит. Без претенции към нея или тялото й. &bdquo;Спала съм и с мъже, и с жени. Мисля, че накрая ще започна да предпочитам жените&rdquo;, твърди тя. <br /> <br /> Костюмът на Елена в нощния клуб е черен. Черни, впити и много къси панталонки и сутиен. На ръката си има татуировка на пеперуда. Самата тя прилича донякъде на пеперуда, но с протрити крила без прашец по тях. &bdquo;Толкова съм грозна! Въобще не се харесвам! Краката ми са като на пиле, искам да напълнея&rdquo;, признава Ели в един от редките си моменти на женственост. За разлика от останалите момичета, тя почти никога не се гримира. Изтанцувала е в клуба почти пет години от живота си. Елена твърди, че иска да спре с наркотиците и да прекъсне метадона. Казва, че много се страхува от момента, в който няма да е под влиянието на опиатите. &bdquo;Сякаш изведнъж ще отворя очи и ще се наложи да се огледам около себе си&rdquo;, заключава Елена с неподозираната философия на филмова героиня. <br /> <br /> <strong>Аз изкарвам над 200 лева на вечер, а ти &ndash; 40, кой от нас духа?!</strong><br /> <br /> &bdquo;Когато бях сервитьорка, шефът искаше да прави секс с мен. Гледаше ме и си представяше какво има под дрехите ми. Тук за шефа ми съм просто начин да изкара пари. Вижда ме гола и нищо не разпалва фантазиите му&rdquo;, твърди Яна, една от стриптийзьорките. Тя е едно от най-красивите момичета в клуба. С невероятни, извити лешникови очи, които гледат понякога пресметливо, сякаш сканира събеседника си, за да разбере доколко може да бъде откровена с него. Да му разкаже легенда или да си бъде просто тя - момичето от панелката в &bdquo;Люлин&rdquo;, което мечтае за красива къща и семейство. <br /> <br /> Всяка вечер около 20 часа в клуба пристига гримьорка с няколко куфара помади и Яна претърпява пълна метаморфоза. С неосъзната мъдрост твърди, че гримът за нея е сценичният тоалет. Яна е само на 22 години, но вече има начертан план за живота си поне за 40 лета напред. До няколко седмици трябва да се омъжи. Дори и сватбата си тя планира със студената пресметливост на мениджър в голяма фирма. Рокля със задължителните дантели, сватба в Бургас, после ще се върне отново в София в стриптийз клуба. Дали обича бъдещия си съпруг? &bdquo;Не, не изпитвам нищо към него&rdquo;. Дали е богат? &bdquo;Не, няма много пари. Взимам го, за да имам сигурност. Той знае всичко и сме сключили нещо като сделка. След като се омъжа за него, заминавам да работя като стриптийзьорка в Швейцария. Трябва да изкарам много пари. Не искам да остана завинаги в този клуб. Сега имам тяло и лице, после &ndash; не&rdquo;, твърди Яна, която, също като другите, вярва, че е наистина за малко в бара. Тя има дори идея къде ще инвестира спечелените пари. Харесала е къща, която струва 800 хиляди евро. В мечтите й дори обзавеждането е в розово, а къщата &ndash; почти купена. Яна се дразни, когато някой обижда професията й. Общо приетото мнение е, че стриптийзьорките се продават и че с малко повече пари можеш да получиш от тях френска любов или нещо повече. &bdquo;Веднъж пътувах с един &bdquo;бакшиш&rdquo;, той ме разпозна, явно е идвал в клуба. Пита ме: &bdquo;Ти свирки правиш ли?&rdquo;. Казах му &ndash; аз изкарвам по 200 и повече лева на вечер, а ти &ndash; 40, кой от нас духа?!&rdquo;...<br /> <br /> Яна е дете на улицата. В един от разговорите ни се изпуска, че е била и дилърка на дрога. Не е успяла да се закачи към наркотиците. Единственото й прегрешение е тревата, която обича да пуши преди &bdquo;сценична изява&rdquo;. Дори не осъзнава, че е излишно. В нея има още толкова много енергия, че може да задвижи няколко вятърни мелници.<br /> <br /> <strong>Лолита в света на наркотиците и хазарта</strong><br /> <br /> &bdquo;Взимала съм всичко &ndash; крек, хероин, кокаин... - няма дрога, която да не съм пробвала!&rdquo;. Вили е на 28 години, има момченце на 4, което през нощта е ту при баща си, ту при баба си. Вили е &bdquo;лолитката в клуба&rdquo; &ndash; палава клоширана мини поличка с дантелки и бюстие с дълбоко деколте, което не остава почти нищо на фантазията, и разкрива наистина огромни гърди. &bdquo;Дебела съм, но харесват и такива като нас&rdquo;, твърди Вили, разтърсвайки рамене. Тя почти никога не е в лошо настроение. Може да ти разкаже поредната си история в рамките на няколко дръпвания от цигарата. В една от вечерите Вили е притеснена. Преди няколко дни е проиграла почти всичките си пари в казиното, след това са й трябвали още и е заложила таблета на детето си. Сега, ако не изкара пари до сутринта, няма да може да го откупи обратно. <br /> <br /> Хазартът е другата слабост на &bdquo;момичетата от задния двор&rdquo;, след тревата. Почти всяка от тях &bdquo;инвестира&rdquo; в казиното след работа. Надеждата е, че ще ударят голямата печалба и ще успеят да се измъкнат от танците завинаги. Често &bdquo;набиват&rdquo; в автоматите почти всичко, спечелено през нощта. След това трескаво търсят други пари, за да могат да се &bdquo;отчетат&rdquo; пред близките си. Те имат помежду си някакъв си свой собствен сленг. Понякога дори е трудно да ги разбереш. Дори и шегите им са си само техни, които друг трудно би могъл да усети. Темата за хазарта присъства в почти всички от разговорите им: &bdquo;Печелила съм най-много 150 лева, вложила съм сигурно 5000&rdquo;, признава Светла, друго от момичетата. Но и тя, като всички останали знае, че стане ли 6, ще е отново пред автомата... <br /> <br /> <strong>Последен танц</strong><br /> <br /> Когато се запознах с всички тези момичета, много исках да опиша историите им. Те не се разкриваха отведнъж. Дори и фактът, че обитаваме един и същ заден двор за пушене, не ги направи по-доверчиви. Ако се засичахме случайно, опитвах да доловя какво си говорят, но те винаги снишаваха глас, когато бях наблизо. Постепенно започнаха да се отпускат и да не се притесняват дори когато описваха технологията на френската любов до най-малките детайли, сякаш говорят за смяна на карбуратор. Историите на момичетата от задния двор си приличат. Идват за малко и остават за много. За всяка една може да бъде написан роман. <br /> <br /> <strong>Мария НИКОЛАЕВА <br /> <br /> </strong><br />